Да се оттеглиш тихо от работа чрез просто скатаване

Или защо все повече хора губят желание да преследват кариера

24-годишната Джорджия Гадсби стартира кариерата си в маркетинговия отдел на английска компания за търговия на дребно. Като всеки начинаещ служител и тя първоначално приема да работи извънредно без заплащане. Смята, че демонстрирането на всеотдайност ще бъде забелязано и ще й помогне да получи повишение. И наистина предложена й е позиция на основен администратор с по-високо възнаграждение, но трябва да поеме и повече отговорности. Така неусетно от 40 часа работа седмично стига до 60. Обръща се към шефовете си за допълнително заплащане на извънредния труд.

“Беше ми обещано такова, но така и не го получих.. Чувствах се унизена. Когато започна пандемията, имах усещането, че мога просто да намаля оборотите и да си търся друга работа, но времето беше бурно и това не се случи бързо”, разказва пред Би Би Си Джорджия Гадсби. Започва да отказва задачи, които са извън длъжностната й характеристика. Това не се харесва на шефовете. Критикуват я често, но на нея вече не й пука. “Имах чувството, че си връщам силата”, спомня си тя. В крайна сметка, когато мечтаната работа се превръща в истински кошмар за нея, я напуска.

В същото положение се оказва и 31-годишната Ема О'Брайън. Тя също спира да се старае в работата си, след като получава отказ за увеличение на заплатата. “Натоварването ми беше увеличено по време на падемията и се грижех за целия екип”, разказва тя. В продължение на няколко седмици преследва шефа си, за да разговарят за заплащане на извънредния труд, който полага. Когато успява, той просто лаконично и казва “не”. Чувствах се овластена и мотивирана след неговия отговор да права просто минимума от моите задължения, защото мислено се бях отказала вече от тази работа, обяснява Ема.

И двете жени са част от тенденцията “тихо оттегляне”, която все по-често се наблюдава сред младите хора по цял свят. Тя започва в Китай още преди шокиращото блокиране на света заради коронавируса да ни принуди да преосмислим кои са важните неща в живота. Там тя се нарича “лежане по гръб” и означава отказ да се работи прекомерно.

По-късно става популярна в САЩ, след като звезда в ТikTok пуска заразяващо видео, в което казва: “Работата не е твоят живот”. То става широко споделяно и коментирано и така се разбира, че много хора просто тихо са се оттеглили от дългите часове работа, след като са осъзнали, че нито им осигуряват необходимото за живот заплащате, нито им носят удовлетворение. Освен това са стигнали до заключение, че има пълноценен живот и без перфектен професионален път. Така са стигнали до състояние, в което не приемат работата си на сериозно, но все още изпълняват необходимия минимум от нея, за да избегнат уволнение.

Според експерта по поведение на работното място Пати Ехсай това не е работещо решение, дори човек да има чувство, че страда от прегряване. “Тихото оттегляне означава да вършиш минимума, който се изисква от теб и да се задоволяваш с посредствеността. При това положение напредъкът в краиерата и увеличението на заплащането ще отидат при тези, чието ниво на усилия е по-голямо”, обяснява тя.

На същото мнение е и кариерният треньор и водещ на подкаст по въпроса Джоан Малън. “Всеки се е отказал тихо в някакъв момент от живота си, но в крайна сметка това може да е знак, че е време да продължим напред и да се измъкнем физически от дадено място”, предупреждава тя.

Други експерти обаче смятат, че тенденцията за по-малко старание в работата е естествен отговор на прегряването, за което толкова много се говори през последните години. А и с непрекъснато нарастващите изисквания на съвременното работно място не е чудно, че все повече хора се чувстват претоварени и стресирани. Мълчаливо оттеглящите се често откриват, че професионалният им път вече не съответства на техните ценности или начин на живот. Вместо да се примирят със ситуация, която ги прави нещастни, те късат емоционално с нея тихо и без фанфари.

Ако за тях това е добър вариант, докато си намерят ново професионално поприще, което да ги прави щастливи, то за работния колектив е сериозно предизвикателство. Не само защото трябва да се намери заместител на техния набор от умения и опит, но и защото скатаване им може да създаде напрежение и да навреди на морала сред колегите им. Затова е много важно да се разберат всички причини зад тази тенденция.

Проучване в САЩ показва, че всеки десети служител признава, че полага по-малко усилия на работното място в сравнение с преди няколко години и не изпитва притеснения от това. Което показва, че десетилетията на дълги часове труд с ниско или малко допълнително заплащане отминават. Младите поколения, които са уязвими към депресия, тревожност и разочарование, имат много повече познания как преумората и стресът се отразяват дългосрочно на тялото. По тази причина не са склонни да се натоварват прекомерно. А и не получават достатъчно стимули да го правят.

Заради икономическата криза в следствие на пандемията и войната в Украйна все повече бизнеси не могат да предложат удволетворяващо заплащане на своите работници, нито пък сигурност за кариера. Освен това се оказва, че това вече дори не е толкова сериозен стимул. Проучване на американската компания за управление на активи Mercer през миналата година е установило, че около 50% от служителите очакват бонуси за извънреден труд, но за 49 на сто е по-важно физическото и психологическото благополучие. 37 процента са посочили чувството за цел, за да се трудят всеотдайно, а 36% - да има в работата им грижа за околната среда и социалната справедливост.

Според авторите на изследването то предално ясно показва, че фирмите трябва да преосмислят своите политики по изграждане на добри трудови условия, тъй като масовите очаквания са да се работи по-интелигетно, а не по-дълго, за да се повиши производителността. Някои от тях вече се опитват да го правят чрез въвеждане на четиридневна работна седмица без да се намалява заплащането. Други се насочват към програми за сплотяване на членовете на екипа и за по-голяма комуникация като колективни сесии по йога и пилатес например. Правят се и ролеви игри, в които служителите да се насърчават да казват какво наистина мислят за работната среда. По този начин работодателите се надяват да се спасят от манията “тихо оттегляне”, която изглежда завладява света.