Защо бяха опашките през нощта пред БНБ - купуват юбилейни монети и чакат еврото или 10 г., за да спечелят

• Всяка година от 1965 г. насам се секат между 3 и 6 броя - най-новата, с лика на Христо Ботев, е с номинал 10 лева
• Достъпни, но рисковани са подобни инвестиции - пазарната им цена може да скочи и 10 пъти, но е нужно време

Колко ще струва сребърният Христо Ботев, чието лице бе изсечено върху юбилейна монета за 175 години от рождението му? Хилядите българи, които стояха търпеливо дори през нощта на опашки на стълбите на БНБ, имаха право да вземат само по една, чиято цена в първите дни на 2023 г. бе 10 лева.

Вероятно преклонението на българите пред големия поет ще вдигне стойността ѝ след време. Едва ли обаче ще достигне тази на на юбилейната монета за 100 години от рождението на Стоянка Мутафова.

Часове, след като на касите на БНБ бе пусната медната възпоменателна монета с номинал 30 лева

с лика на великата актриса, онлайн търговци я предлагаха от 200 до 650 лв.

Има колекционери, които изкупуват монети малко над касовата цена, за да ги препродадат по-късно на доста по-висока. Затова БНБ въведе нови правила и вече разрешава закупуването само на 1 монета.

Българите вярват на нумизмати, че цената на юбилейните български монети и банкноти ще се вдигне особено след въвеждане на еврото. Най-запалените очакват златна възпоменателна монета за лева, който ще отиде в историята. Но е много вероятно българският лев все пак да се появи като елемент и върху евроцентовете ни - на едната страна ще има и символи, които показват за оборота на коя държава основно са предназначени.

От 1965 г. БНБ сече възпоменателни монети, които са и законно платежно средство,

освен че имат и нумизматична стойност. Средно на година броят им е между 3 и 6, а всяка от тях отбелязва историческо събитие или личност. Годишният оборот на този пазар вече гони 100 млн. лв. Запознати твърдят, че има и черен пазар, който е с пъти по-голям от официалния.

Конкретната доходност на юбилейните монети зависи от борсовата цена на метала, от който са направени, и от няколко други фактора. Освен тях има и инвестиционни монети, а тяхната ликвидност се осигурява от специализирани дилърски къщи или банки, които ги изкупуват.

Пазарната цена може да достигне и над 10 пъти номиналната стойност, а в най-лошия случай да бъде продадена обратно по номинал. Най-скъпата в момента например се продава за 14 000 лв. в специализирани сайтове за търговия.

Експерти предупреждават, че този пазар изглежда достъпен, но е рисков. Реално и инвестиционните, и юбилейните монети са кюлчета злато, сребро или друг ценен метал. Доходността им зависи и от инфлацията, защото металът съхранява стойността на парите. На свободния пазар се търгуват и обикновени монети, излезли от оборот заради историческата им стойност.

Юбилейните монети са законно платежно средство и затова имат номинал, изсечен на лицевата страна. Това означава, че притежателят им би могъл да отиде в касовия салон на БНБ и да поиска тяхната стойност в левове. Тънкостта е, че понякога

номиналът драстично се различава от емисионната цена

след емитирането. Например монетата “Екзарх Антим I” е с номинал 100 лв., но емисионната ѝ стойност, на която може да бъде купена, вече е 950 лв.

Най-важното правило е към този тип инвестиция да се гледа дългосрочно. При прогнозирането на очакваната доходност трябва да се отчете и това, че тези монети изискват специално съхранение - сейф.

Значителен разход за юбилейните монети е и сертифицирането, което предлагат само две компании в Европа. Оценка дали една монета не е фалшификат може да бъде направена в касовия център на БНБ.

Примамлива за много любители е и търговията с обикновени монети. Те най-често са направени от мед, калай и цинк и днес някои от тях са поскъпнали от 500 до 15 000 пъти над номинала си. Например 2 сантима от 1881 г. могат да се продадат за 10-12 лева, ако имат умерени следи от употреба, и за около 300 лв., ако са добре запазени.

Като пример за умножена стойност познавачи сочат и монети от 10 лева, емисия от 1894 г., за които може да се вземе цена от 800 до 2500 лева, както и 20-левките от същата година, за които може да се получат от 1000 до 3000 лева.

Какво е добре да знаят хората, които искат да погледнат към монетите като към инвестиция? Хора от бранша сочат два основни фактора, които в най-голяма степен определят цената на юбилейните монети. Първият е тиражът - колкото по-малък е той, толкова по-рядка е тя и търсенето е по-голямо.

Тиражи от хиляда-две хиляди бройки се считат за потенциално перспективни, но при тиражи над 10-20 хил. бройки шансовете за вдигане на цените се смятат за нулеви.

90-95% от нумизматичните продукти не си вдигат цената,

но дори и да я вдигат, това не ги прави добра инвестиция, защото за тях почти няма ликвидност.

Ако инвестиционните монети се влияят от борсовата цена на златото и среброто, то юбилейните имат по-скоро емоционална стойност.

Монетите са дългосрочна инвестиция. Тези от 1990 г. година насам са твърде нови, за да имат висока цена. Колекционерите обаче ги събират, защото могат да си позволят изчакване. Най-често минават поне около 10 години, за да се вдигне цената на монета или банкнота. Има и изключения, дължащи се главно на млади хора, които сега откриват колекционерството. За експертите те са “новаци”, които вдигат цените на монети, които “ловят окото”. Пример за това е “Златната тракийска маска” (на Терес), която е с 24-каратово златно покритие на релефната част, сечена през 2005 г. с номинал 30 лева, която вече се търгува за 250 лева, или над 8 пъти по-скъпо.

100-те лева с Фердинанд и “Боже, пази България” най-скъпи: 14 000 лева

Най-скъпа според нумизмати се оказва столевката от сребро-900 и мед, сечена за царуването на Фердинанд през 1894 г. Уникална я прави нищожният тираж, в който е била сечена - само 2500 бройки. Тя е с надпис “Боже пази България”. Днес, ако е била в употреба, се оценява на 6000 лева, и на 14 000 лв., ако никога не е била използвана и е добре съхранена.

Втората най-скъпа монета от Царство България е от 1912 г. Направена е от сребро и мед, номиналът е 100 лева, тиражът - 5000 бройки, а цената варира от 3500 до 7000 лева в зависимост от качеството. От нея са били сечени и допълнителни 1000 броя през 1967-1968 г., които са пуснати за продажба през 2001 г. Днес те се продават по 2750 лева, ако не са били съхранявани добре, и стигат до 3500 лева, ако са в отлично състояние.

Нумизматите са почти единодушни, че най-уникалната българска монета е двулевка от 1916 г. със сребро-835 и мед, въпреки че е сечена в огромен тираж- над 2 милиона броя. Ценността и идва от това, че доста от онези двулевки са били в българските войници при Първата световна война, и са изчезнали. Днес от нея в държавата е останал единствен екземпляр и той е в музея на БНБ.

Например, най-скъпата монета от 90-те години е “Екю - Десислава”, пусната през 1993 г. с номинал 10 0000 лева, се вижда в специализирани сайтове.

От първото десетилетие на 21 век пък най-висока цена - 2700 лева, държи “Свети Иван Рилски” 2002 г., номиналът ѝ е 1 лев, но тиражът и е колекционерски - 2000 броя. Тиражът на монетата “Свети Георги” от 2007 г. е бил едва 1500 броя, на което се дължи и сегашната є стойност 1700 лева.

Йосиф Аврамов

Йосиф Аврамов, преподавател в НБУ и нумизмат:

Колекционирането е отлична инвестиция, цената расте с времето

Ако приемем еврото през 2024 г., очаквам монетната програма на БНБ да бъде редуцирана

- Господин Аврамов, как се решава чий лик да бъде изсечен на юбилейните монети?

- В БНБ е създадена специална комисия, която е оторизирана с оценка на предложенията на отделните автори на дизайна и качеството на изпълнение на новите юбилейни монети. В нея влизат утвърдени експерти по нумизматика, изкуствоведи и художници. Управителният съвет на банката утвърждава в края на всяка година Монетна програма за следващата година и тя се обнародва на сайта на БНБ. За 2023 г. освен емитираната монета в началото на месец януари с лика на Ботев се очакват още две сребърни емисии, една златна и една медна юбилейни монети, посветени на годишнини на Найден Геров, Димитър Талев, Българския олимпийски комитет. На Богословския факултет, която ще е златна с номинал 100 лв., както и на цар Михаил Трети Шишман.

- Има и по-дългосрочна програма до 2025 г. - ще бъде ли спазена при наближаващата дата за приемане на еврото?

- В публикуваната предварителната програма за 2024 г. и за 2025 г. не се уточнява дали те ще бъдат изцяло изпълнени, ако България на 1 януари 2024 г. стане част от еврозоната и еврото стане и българска национална валута. Предвид обстоятелството, че всяка страна от еврозоната има право на ограничен брой юбилейни евромонети, според мен програмата ще бъде редуцирана и сведена до една или две български юбилейни евромонети за всяка от тези години.

- Какво определя цената по номинал и какво определя бъдещата цена на такава монета? - Първоначалната цена на юбилейната монета, която се продава на касите на БНБ, се определя от експерти от управление “Емисионно” на банката. В БНБ има длъжност “главен касиер”, както и щатни експерти - нумизмати, като вероятно те имат предвид най-вече цената на вложения метал в монетата, респективно злато, сребро или друг метал. При всяка следваща препродажба на юбилейната монета цената се определя само от пазара, т.е. от степента на търсенето и предлагането.

- Коя е най-скъпата?

- Най-скъпо се котират понастоящем двете златни юбилейни емисии с лика на цар Фердинанд, съответно от 1894 г. и от 1912 г. Първата е от 10 лв., 20 лв. и 100 лв., а тези от 1912 г. са от 20 лв. и от 100 лв. А от по-новите доста скъпа е юбилейната емисия от 1965 г. от 10 лв. и от 20 лв. с лика на братята равноапостоли и съпокровители на Европа - св. св. Кирил и Методий.

- Има ли фалшификати и разпознават ли ги опитните колекционери?

- Сравнително рядко се появяват на нумизматичния ни пазар фалшификати на съвременни юбилейни монети. Най-добре е при съмнение за фалшификат дадено лице да не се доверява дори и на опитни нумизмати. При подозрение за притежание на фалшива монета или банкнота следва да се обръщате към БНБ. Функциите по извършване на техническа експертиза на неистинските банкноти и монети в БНБ се осъществява от отдел “Национален център за анализ” към управление “Емисионно” на БНБ.

- Монетите се приемат и като инвестиция - какво трябва да знаят хората, които влагат пари в тях?

- Безусловно закупуването на юбилейни монети е вид инвестиция, при това тя е твърде сполучлива. Цената им обикновено е с възходящ тренд.

- Какво очаквате да се промени, когато въведем еврото?

- Моите очаквания са цената на българските левови юбилейни монети плавно да нараства след влизането на България в еврозоната. Ето защо препоръчвам не само на българските нумизмати, но и на всички граждани, които имат материална възможност, да се сдобият с юбилейни монети, емитирани от Третата българска държава. Юбилейните монети, освен че имат нумизматична стойност, изпълняват и функцията на парите “средство за натрупване на богатство”.

По принцип колекционирането на юбилейни монети е една отлична инвестиция, но има също и опознавателна цел. Тя се изразява във възпитаването в уважение към парите, от една страна, а от друга - в любов към нашите природни забележителности, към творчеството на наши художници, например болярката Десислава, изобразена от неизвестния т.нар. Боянски майстор от 13-и век, а също към историческото ни минало.

- Какво е различното от инвестиционна гледна точка между юбилейни и обикновени монети, които се търгуват?

- Обикновените монети в по-голяма степен изпълняват функцията на парите “средство за размяна” или “средство за обращение”, докато юбилейните изпълняват друга функция на парите.