За да бъдете пич в очите на тийна, се дръжте достойно и уверено

Тийнейджърите, особено тези на възраст между 15 и 18, така активно се борят за автономност, че в много семейства се стига до това те напълно да отхвърлят родителите си като авторитет. Случва се дори, за да дразнят и тестват майка си и баща си, да се впускат в рисковани премеждия и да взимат напук изключително грешни решения. Колкото и да ви фрустрира неподчинението на пубера, психолозите съветват винаги да оставате спокойни и уверени, да приемате с търпение противоречията и най-вече да поставяте абсолютно ясни правила.

Правила и стабилност – това са ключовите думи, които ще съхранят родителския ви авторитет през пубертета. Много често тийновете се противопоставят на родителите си и действат напук, защото им липсват точна дефиниция на това, което се иска от тях. Така че никога не говорете с общи приказки на вашия син или дъщеря. Винаги бъдете наясно защо му/й казвате нещо. Те усещат, когато говорите, без да сте напълно убедени какво искате да кажете или без да сте наясно с всеки от детайлите. И знаят, че когато нещо не е напълно оформено като представа в главата ви, то лесно може да бъде пренебрегнато. Действат напълно интуитивно – яви ли съмнение у вас, тийнът се възползва и сритва правилата. Затова по-малко приказки, но ясни, точни и напълно убедителни. Нека да усещат, че срещу себе си имат човек, който знае какво иска, знае защо го иска и ще го иска безкомпромисно от тях. Това е в основата на вашия авторитет като родители. И парадоксално, но вашата твърдост именно създава у тях чувството, че ги предпазвате. Тоест те имат нужда от това да сте твърди и ясни с тях. Колкото и да се правят на големи, вашите тийнове все още имат нужда от закрилата ви. Тяхната собствена неувереност в тази възраст се задълбочава и те имат нужда да изпълняват само онова, в което са сигурни.

Нещата, които може и трябва да зададете ясно като правила, са свързани с изпълнението на училищните и домашните задължения, с времето, което могат да изкарат пред екран, с допустимия начин на изразяване, с така наречения полицейски час, с минутите за разговор по телефона. Но има и неща, които не търпят правила. Например не може да кажете на сина или дъщеря си: „Не искам да общуваш с това момче, защото не го харесвам. Мисля, че не е подходящ за твой приятел.“ Дори да сте искрени и да изпитвате антипатия към някой от „френдовете“, вие трябва да говорите обосновано с детето си. Разберете например какъв е успехът на този приятел, дали пуши, дали използва ругатни, дали има проблеми с други съученици. Ако успеете да докажете подозренията си, може да говорите с вашия син или дъщеря. Но само на база на шестото си чувство – не, защото това не е сериозно и ще пропука авторитета ви пред вашето хлапе.

Другото нещо, което може да ви навреди в това отношение, е да не спазите обещание, като в това число влизат и заканите и наказанията. Например в пристъп на гняв сте забранили на тийна да гледа телевизия един месец, но след два дни ви минава и механично му подавате дистанционното. Груба грешка! Другия път, когато го санкционирате, той ще знае, че цялото чудо трае три дни, ще се подсмихне на слабостта ви и ще изчака да се кротнете. Затова много внимавайте с какво се заканвате и го изпълнявайте, каквото и да ви коства. Същото важи и за приятните обещания. Ако сте казали, че ще го пуснете в събота до по-късно с приятели, изпълнете обещанието си. Ама може да сте забравили, че в неделя ще ставате много рано. Няма значение – никакво отмятане от обещание! И най-добре и заканите, и приятните обещания да са разумни и добре обмислени. Наказанията задължително трябва да бъдат справедливи.

Ако твърде често сте били излишно строги към своя син или дъщеря, ако се чувста пренебрегнат/а от вас, ако вижда, че вие просто си го изкарвате на него/нея заради лошия си ден или гадния си шеф, той/тя няма как да ви приема за авторитет. Нещо повече – с времето ще развие отмъстителни чувства към вас. Така че, за да бъдете пич в очите на вашите тийнейджъри, вие трябва да сте строг, но справедлив. Безкомпромисен, но любящ.

Уважавайте ги, за да ви уважават и те. Уважавайте интересите им, техните избори и техните приятели. Колкото и малки и объркани да ви се струват, е добре да започнете да приемате вашите пубери за големи хора и да се обръщате към тях като такива. Давайте им възможност да взимат сами решения, дори да знаете, че са грешните решения. Не пренебрегвайте необходимостта им от лично пространство. Доверието ви, подкрепено с вашата стабилност и самоувереност като родител, ще им дадат криле.

Не забравяйте, че те ви наблюдават също толкова, колкото и вие тях. Те виждат как се държите към своите родители, към своите колеги и приятели, към себе си също. Ако цял живот сте били преклониглавици, не е късно да се поправите сега. И не казвайте, че не можете, че е късно, защото човек се променя, докато е жив. Ако не ви пука за вас самите, знайте, че децата ви имат нужда да виждат, че мама и татко са хора с достойнство, които са здраво стъпили на земята и на които и други могат да разчитат. Така че следващия път, когато излъжете съседката от страх, че ще имате проблеми с нея, се замислете, че с такова поведение не може да съхраните уважението на своя син или дъщря. Той или тя би бил далеч по-горд/а, ако ви чуе да казвате истината и ви види как понасяте последствията.