Как стиловете на привързаност влияят на сексуалното желание

Начинът, по който се държите във всички видове ваши взаимоотношения, до известна степен се определя от привързаностите, които сте развили в детството. Това е също толкова важно за сексуалните отношения.

Сексът е част от нашата естествена екосистема.
Въпреки това не е лишен от своите трудности.

Проблемите в това отношение често произхождат от нездравословни стилове на привързаност. Те директно атакуват доверието и съучастието в развитието на сексуални отношения, както и очакванията или тълкуването на събитията в леглото.

Привързаността се определя като „обич към нещо или някого“.
Проблеми с привързаността възникват, когато един човек зависи твърде много от партньора си, дори ако го съзнава. Или, когато някой има половинка, с която има проблеми в сексуалните отношения, но се преструва, че не е така, за да я направи щастлива.

„Няма любов без сексуален инстинкт. Любовта използва този инстинкт като брутална сила, както бригантината използва вятъра.
-Ортега и Гасет-

Начинът, по който сме се научили да се свързваме един с друг, влияе върху начина, по който правим секс.

Джон Боулби, английски психоаналитик, разработи теорията за привързаността, в която се отличават различни видове привързаност. Той твърди, че те са от съществено значение за поведението и развитието на хората. Мери Ейнсуърт, американски психолог, също допринася за тази теория. Тя провежда експерименти, за да разбере взаимодействието между детето, неговия основен гледач и непознат в позната среда.

Следователно, теорията за привързаността възниква от анализа на това как едно бебе се отнася към човека, който се грижи за него.

Видове привързаност

• Сигурна привързаност. Детето се научава да създава отношения на доверие с другите.
• Тревожна и амбивалентна привързаност. Детето научава, че няма влияние върху поведението на другите. Родителите му са внимателни или безразлични и детето не може да установи връзка с тяхното поведение.
• Избягваща привързаност. Родителите са недостъпни и детето научава, че не може да разчита на другите.
• Дезорганизирана привързаност. Това е комбинация от тревожна и избягваща привързаност и се причинява от несигурно или пренебрежително поведение от страна на родителите.

Привързаност и сексуално желание: как са свързани?
Начинът, по който сме се научили да се свързваме един с друг, влияе върху начина, по който го правим сексуално.

Изследванията по темата сочат, че по-високите нива на сексуално желание са свързани с по-ниски резултати за избягване на привързаността. Когато идентифицираният стил на привързаност е тревожен, има и по-голямо желание.

Проучванията установяват също, че хората с по-висока избягваща привързаност имат по-малък интерес към секса поради желанието да избегнат интимността. От друга страна, тези с по-високи тревожни привързаности използват секса като връзка или комфорт.

Други изследвания също подкрепят тази идея, като предполагат, че избягващата привързаност е свързана с проблеми с интимността и поведение на самодостатъчност. Това причинява сексуални проблеми във връзката и по-ниско сексуално желание. Следователно, хората с този тип привързаност може да са по-зависими от мастурбацията и порнографията.

Въпреки че тревожно привързаните хора имат нужда да бъдат валидирани от партньора си, те ще се опитват да му угодят, за да задоволят собствената си нужда да бъдат приети. Следователно, те обикновено проявяват по-голямо сексуално желание, свързано с реалната си нужда. Това означава, че хората с отбягващи и тревожни привързаности могат да изпитват проблеми в сексуалните си отношения.

А що се отнася до сигурно привързаните хора?
Тъй като са развили умения, че всеки може да има различни гледни точки, индивидуални емоции и силни граници, сигурно привързаните хора са склонни да се доверяват на инстинктите си и да бъдат по-настоятелни по отношение на сексуалното желание.

Те могат да развият по-ниски или по-високи сексуални желания, но винаги вземат предвид собствените си намерения и разбирането си за нуждите на околните.

Привързаност и сексуално желание
Връзката, която развиваме с основния човек, който се грижи за нас в детството, обуславя нашето сексуално желание. Това може да проектира идеята, че сме предопределени да формираме токсични или здрави взаимоотношения, в зависимост от вида на привързаността, която сме развили. Въпреки това не е задължително това да е така.

Но ако се окаже проблем, има някои инструменти, които да помогнат.

• Научете се да регулирате емоциите си. Ако сте по-избягващи, трябва да се опитате да увеличите интензивността на емоциите си. Ако сте тревожни, научете се да намалявате емоционалната си интензивност.
• Контролирайте импулсивността си. Научете се да отлагате влизането в действие и да правите пауза, преди да започнете или да се съгласите да правите секс.
• Общувайте. Задавайте въпроси, за да получите по-добра перспектива и разбиране на гледната точка на партньора.
• Отделете емоциите си от възприятията си по отношение на начина, по който виждате човека до вас.

Накратко, видът на привързаността може да определи сексуалното желание. Хората с несигурни привързаности обикновено имат повече проблеми. Тези с тревожни привързаности се страхуват от изоставяне и искат да се слеят напълно с партньора си. Това често кара половинката да копнее за пространство.

От друга страна, хората с избягващи привързаности се страхуват от отхвърляне, трудно изразяват чувствата си и са склонни да избягват интимността. В резултат на това те ще имат по-малко сексуално желание.

Идентифицирането на вашия тип привързаност ще ви помогне да разберете в какви модели на сексуални връзки попадате. Освен това опознаването на себе си ще ви помогне да установите здрави сексуални отношения, като вземете предвид собственото си истинско сексуално желание и зачитате това на партньора си.