Наш посланик в Кайро крал ризи. По 20 лв. за донос вземали висшите ни дипломати по времето, когато са работили за ДС
20, 40 лева и награди от по 100 долара са получавали за донесенията си пред ДС посланици, работили за службите. Освен пари, на мнозина е помогнато да се издигнат в кариерата, да получат работа, която не заслужават, или дори да им бъдат доставени резервни части за личните автомобили. В замяна те пишат кой слуша "Бийтълс", краде алкохол от посолството и иска да бяга в чужбина.
Да се смееш ли, да плачеш ли
това се пита човек, като чете доносите на наши дипломати от демократични времена , които до 1990 г. обслужват с доносите си Държавна сигурност. Комисията по досиетата обяви, че повече от 200 български посланици и генерални консули са слугували на бившата ДС. Повечето папки днес са старателно прочистени, но и от запазеното могат да се направят изводи.
Потресаващо е, че посланиците до един приемат да станат доносници на ДС без никаква съпротива, а с най-голямо желание. Зад клишетата за патриотизъм и високи комунистически идеали е много трудно да се скрие огромният им кариеризъм и угодничество. В доносите си за Центъра, както те наричат Държавна сигурност, дипломатите ни виждат
пропуск зад "желязната завеса"
за себе си и за семействата си. Сред доносниците вероятно има и истински професионалисти, които са се издигнали в йерархията благодарение на качествата си, но като се прочете запазеното в папките, тази вероятност изглежда много съмнителна.
Мнозина от дипломатите доносници започват да клепат другарите си още като войници. Тръгват от най-ниското стъпало на осведомители, за да се издигнат след време до агенти и секретни сътрудници на всесилната ДС. Има и щатни разузнавачи, но техните досиета са най-старателно прочистени.
Папките са пълни и с квитанции за получени парички за доносите, което е някак си несъвместимо с декларирания висок патриотизъм и убеденост в принципите на марксизма-ленинизма.
Кражба на ризи в Лондон
Иван Гайтанджиев, който в демократични времена се издига до посланик в Кайро, е обвинен в кражба на дрехи от магазин в Лондон през далечната 1974 г. По това време той вече е секретен сътрудник на ДС, където постъпва по собствено желание. В Лондон е под прикритие на кореспондент на радиото и телевизията. Службите веднага са информирани за инцидента от друг свой агент на английска територия. Гайтанджиев пише, че е обвинен неоснователно в опит да изнесе от магазина риза за две лири. Подозира, че е постановка. Ден преди да отпътува от Лондон, агентът отива за подаръци в известен магазин на ул. "Кенсингтън". Според доклада му, докато избира детски дрешки и играчки, две жени от персонала се нахвърлят върху него и го обвиняват, че иска да изнесе стоки, без да ги е платил. Пред ченгетата служителките твърдят, че българинът избягал с откраднатите дрехи. Те го настигнали на отсрещния тротоар, сборичкали се, но успели да го върнат вътре.
Гайтанджиев трябва да се яви пред кварталните магистрати на "Кенсингтън". Междувременно разказва на консула Трънков за инцидента. Той го съветва каква линия да държи, за да не го осъдят. Гайтанджиев трябвало да настоява, че българската търговска система позволява да се изнасят стоки от магазина, за да се огледат навън на светло, преди да бъдат платени. Гайтанджиев не се съгласява с тази версия, защото можело да прозвучи като признание. Пред магистратите все пак излиза точно с версията, че е станало недоразумение заради неспазване на английската търговска система. Глобяват го 20 лири и го пускат да се прибере в България. Агент Соколов, друг кадър на ДС от посолството, праща шифрограма до София и посочва, че по негово мнение информацията за кражбата е вярна.
Година по-късно Гайтанджиев, който е регистриран в ДС с псевдонима "Максим", е изпратен в Китай. Повишен е в инспектор първа степен със заплата 183 лева. Остава там четири години. Следва мисия в Токио, където е изпратен като шеф на кореспондентското бюро на БТА. Произведен е в чин майор и заплатата му скача до 370 лв. Любопитно е, че в досието му след 1975 г. липсват негови доклади по линия на службите, а в същото време чинът му расте.
Кариерата на Гайтанджиев в ДС започва след негова лична молба да работи за МВР. В автобиографията си пише, че баща му е признат за активен борец против фашизма и капитализма, осъден на 15 години затвор по политически причини. Майка му има златен народен орден. Единствените негативи в обкръжението му идват по линия на сестра му Светла. При постъпването си на работа в БГА "Балкан" излъгала отговорен другар, че има средно специално образование, каквото всъщност нямала. Светла два пъти отказва да стане член на БКП и "това е нахалство от нейна страна, защото се отдава на личния си живот. Има наклонности към флирт. Полага грижи за външния си вид и е в тон с модата. Имала контакт с германския младеж Гайл, който бил на почивка у нас" - пише в справката.
ДС офицерите описват Гайтанджиев и като човек с широка обща култура, утвърден външнополитически наблюдател. "Налице е стремеж да е пръв сред първите, упорит, амбициозен. Прекалено взискателен, с изразени вегетативни реакции - зачервяване и изпотяване. Носи очила, но това не е пречка да работи към ДС под прикритието на журналист" - завършва анализът.
Шофьорът отмъква алкохол!
ПОСЛАНИКЪТ ни в Босна и Херцеговина Андрей Трънски, син на партизанския командир Славчо Трънски, е огорчен от ДС. Причината е - не го искат в редиците си, защото не е ходил войник, въпреки прогресивното си антифашистко потекло. Това става ясно от разсекретеното му досие.
Трънски става интересен за ДС, преди да замине на дипломатическа мисия в Хелзинки. Вербуван е през 1975 г. и му дават псевдонима "Стаменов". Трупа точки пред вербовчика си още на първата им среща с информация за познанството си с Атанас Тилев. Той е негов състудент, женен за финландка, дъщеря на министъра на външните работи по това време.
Трънски получава първата си задача - да установи контакт с Тилев. Следват няколко инструктажа на бъдещия сътрудник. Понеже е ерген, му обръщат внимание как трябва да работи българският социалистически дипломат в капиталистически страни. Предупреден е да внимава в контактите си и с алкохола!
ДС му възлага да работи с българската колония, да установи контингента от емигранти, да открие вражески настроени турци и гърци и контраразузнавателни организации. Едва стъпил в посолството, той бие телеграма до ДС: "Пристигнах благополучно. Стаменов" Веднага започват да текат и докладите му към София.
"Запознах се с Димитър Арсов-Митко Американеца, шофьор в посолството - пише Трънски-Стаменов. - Вечер свири в ресторант. Има достъп до почти всички помещения на мисията, а оттам и до много интимни неща - служебни и лични. От 7 години е женен за финландка. Останал е огорчен от бившата си съпруга, която е балдъза на Москов от ул. "Сан Стефано" 22 а. След дълго мълчание получава картичка от двете си деца от България и е щастлив. Да се помисли да му се осигури карта за почивка у нас, защото може да се използва. Атанас Тилев дойде. Не живее с тъста си, а отделно. Има известни нотки на разочарование. Работи в голяма финландска фирма като търговски уредник. Пътува в СССР и чужбина. Тилев ме търси по две причини - сантимент или да бъде полезен на страната, като предполагал, че аз може да бъда връзката. Струва ми се, че е наш или на РУМНО" - пише агент Стаменов. Междувременно ДС изяснява историята на Митко Американеца, която доста се различава от неговата финландска версия. Според ДС той не смеел да дойде в България, защото дължи пари по договор като музикант и за издръжка.
По време на отпуска в България Андрей Трънски се среща с водещия си офицер и му разказва интересни подробности от живота в мисията ни. Агент Стаменов споделя, че кабинетите в посолството се заключват с един ключ. От това се възползвал шофьорът Арсов, който влизал в помещенията и си вземал алкохол. Арсов имал контакти и с противникови спецслужби. Семейството на шифровача непрекъснато се карало публично. Служители на посолството си позволяват да носят кисело мляко на посланик Робърт Хюстън, установен разузнавач от ЦРУ.
След връщането му в Хелзинки агент Стаменов докладва за Ана-Мария Димитрова, че е назначена за секретарка в посолството, докато съпругът й балетист е командирован в Хелзинки. Посланикът му бил удължил престоя с една година.
Финландският период на агент Стаменов е оценен като не особено полезен: "Стаменов не се отнасял достатъчно съзнателно към поставените му задачи по линия на ДС. Материалите от него са малко. Проявява честолюбие и мнителност. Невинаги се ориентира правилно в обстановката. Има непотвърдени данни, че прекалява с алкохол и се е разконспирирал като сътрудник на ДС. Стаменов създаде дрязги и раздори с колегите си. Може да се използва, когато излезе зад граница, ако покаже, че е изживял слабостите си", пише в анализа на оперативните от ДС.
След критичните бележки водещият офицер предлага да се закрие досието на Стаменов след завръщането му от Хелзинки. Причината - в скоро време не се очертава да замине зад граница. Въпреки това през 1979 г. Стаменов е пратен на работа в Канада. ДС веднага "размразява" контактите си с него. През юни 1980 г. Трънски си идва в отпуск и докладва за негативни прояви на Петър Николов Чубар. Той е служител на мисията, за когото се носят слухове, че е разведкаджия, има нездрави връзки с чужденци и стремеж за разединяване на работещите в посолството. Агент Стаматов пише подробна справка за особеностите в характера на Чубар: "С пристигането си се опита да ми внуши, че съм му препоръчан от баща ми и това може да бъде последвано от пълна откровеност между нас. Чубар се среща с шефката на международна програма на канадските музеи. Между тях може да има по-интимни отношения, за което правя извод от разменени между тях погледи и жестове." Агент Стаматов информира водещия си офицер и за появата в Отава на дъщерята на бившия посланик Любомир Желязков. Това според агент Стаменов е странно, защото посолството не знае за пребиваването й в Канада. В доклада си секретният сътрудник Стаменов описва още 6-7 души, за които има информация, включително покойници.
Според предложение на водещия офицер от 1983 г. ДС трябва да се откаже от услугите на агент Стаменов, защото не се отнася достатъчно съзнателно към задачите, по непотвърдени данни прекалява с употребата на алкохол и за пореден път се е разконспирирал.
ДС срещу "Бийтълс"
Бранимир Радев, който от май 2008 г. е станал посланик в Тбилиси, започва да пише доноси под псевдонима "Накев" още като войник. Той става осведомител на ВКР-Сливен през 1971 г. и на мушката му попадат момчетата, с които служи в поделението в с. Вятово.
Най-чест герой в дописките му е някой си Николай Методиев Донков от Костинброд. Той има чичо в Аржентина, познати в Югославия и все повтаря в почивките от караул, че в тая държава няма да остане. За западната ни съседка въпросният Донков се произнася, че "там и пиенето е пиене, и музиката е музика". Без да подозира пред кого говори, момчето казва още, че за него хубавият живот е "да има кебапчета, вино, хубава музика и момиче до него". Осведомителят и бъдещ дипломат Бранимир Радев - "Накев" веднага опонира - "човек, трябва да направи нещо, което да остави след себе си, за хората, за родината". Редник Донков отговорил, че у нас управниците лъжат народа. "Лъжат ни и с киселото мляко, в което слагат нишесте и други работи" - казва той, а "Накев" стриктно донася думите му на ВКР-тата. След поредица от доноси за Донков, Радев - "Накев" има задача да проучи как точно младият войник смята да напусне България.
Доков се хвали пред осведомителя, без да подозира истинската му същност, че е внесъл ролки със сръбска и западна музика и ги е скрил в чуждо шкафче. ВКР-тата искат от "Накев" да ги чуе и да проучи как са направени и кой ги е слушал. Бъдещият дипломат докладва, че пускат ролките в клуба, където войниците се събират уж, за да разучават наши хора, и дава списък на тези, които слушат западната музика на Донков. През март 1972 г. "Накев" прави ново откритие - Донков е доставил и "Бийтълс" и ги слуша цялото поделение. Междувременно войникът обяснил пред другарите си, че италианци искали да правят "синпро" в България (перилен препарат - б.а.) и да го слагат в лъскави кутии, но нашите не се съгласили да купят машините им. Затова според Донков кутиите се разлепвали.
След поредицата доноси ВКР-тата решават Донков да се предложи за "филтрация" и да се изземат ролките му с упадъчна музика. В папката с доносите на бъдещия посланик Бранимир Радев е съхранена бележка на някой си полк. Спасов: "Защо Донков провежда разложителна дейност, а ние само записваме проявите му?"
Може да се предполага на каква "филтрация" е бил подложен редник Донков, но след среща-разговор с ВКР-тата осведомителят "Накев" отбелязва, че войникът се е променил. Вече не дружел с другите, а само обяснил, че като се уволни, ще стане шлосер в Костинброд.
"Наков" описва и войника Никола Конов от Свищов, който бил ходил с родителите си във Франция. Те били завършили стоматология там и гостували на свои приятели.
Бдителният "Накев" засича и готвача на поделението Ангел Ангелов, че слуша "Гласът на Америка" с транзистор. Резолюцията на ВКР-то е: "За ползването на транзистори и слушането на чужди радиостанции да се информира командването". Ангелов е наказан.
Последната задача от войнишкия период на "Накев" е да проучи отношението на войниците към празнуването на годишнината от Октомврийската революция.
Минават години, Бранимир Радев става служител в мисията ни в Букурещ и Държавна сигурност решава да го вербува. В документите по проучването му е отбелязано, че "когато го канят за обществена работа, отказвал под предлог, че е много зает. Бранимир Радев е горделив и има високо мнение за себе си".
Вербуват го през 1982 г. в ресторант "Кристал". Офицерът се представя, че е от ДС, а Бранимир Радев не е изненадан. Отговаря, че за него е въпрос на чест да участва в изпълнението на задачи и се съгласява да работи за ДС без никакви уговорки, както отбелязва оперативният работник. Радев продължава да пише донесения под псевдонима "Наков". По това време той работи в посолството ни в Букурещ.
В досието му има документи, според които ДС го "подпомага с пари за даваните от него обеди и вечери, а също и с уиски и цигари "Кент" и му дават валута, за да си купува резервни части за личното си рено", което кара в Букурещ. Посланикът агент се оплаква пред Центъра, че отношенията му с шефа на мисията не са добри. Настоява многократно ДС да му помогне да остане още една година в Румъния, въпреки че мандатът му изтича, защото жена му специализира педиатрия в Букурещ. Допълва, че не може да се върне у дома, защото и квартирният му въпрос не е решен. Всесилният Център го урежда да остане, въпреки че посланикът го наказва за своеволия и неизпълнение на заповеди. В същото време ДС му дава награда от 100 долара. "Накев беше трогнат от вниманието, което му оказахме, и сподели, че е винаги на разположение и е готов да изпълнява възложените му задачи."
Задигнатият каталог
ПО ИРОНИЯ на съдбата Боби Бобев прави едни от първите си крачки като кадър на ДС точно в Прищина, къдетопо-късно е посланик. Вербуват го на 9 август 1974 г. По това време той работи в Института по балканистика при БАН. Не е нужно дълго да го убеждават, за да стане агент на ДС. "Прие без смущение, с желание и готовност да работи усърдно. С Бобев бе проведен разговор, при който той показа правилно виждане по редица политически въпроси. Изразява готовност да уведомява за случаи, които смята за нередни, но иска връзките му с ДС да са тайна" - отбелязва в доклада си оперативният работник. Дават му псевдоним "Аспарух" и става агент на ДС по албанска линия. Оценката на ДС е, че той е "образован младеж, изрази готовност да сътрудничи, без да бъде конкретно канен за това".
Боби Бобев започва да учи албански език при преподавателя в СУ" Климент Охридски" Тома Кацори. Чужденецът е обект на дело за оперативно наблюдение (ДОН) "Преподавателя". Двамата отиват заедно на конгрес по балканистика в Прищина. Задачата на Бобев е да създаде приятелски връзки с Тома Кацори. Дават му и снимка на обект "Доктора" - Фехми Омер Келмендис, за да види дали той ще има интерес към българската делегация и дали ще установи контакт с Кацори.
Като най-голяма заслуга на агента е отбелязано, че успява да открадне каталог от мюнхенски научен институт. ДС го "маршрутира" в Бавария, като задачата е да проникне в архивните фондове на Института по история на Албания и на института по османска история в Мюнхен. Търсят се документи, които могат да се използват по линия на възродителния процес. В Мюнхен Бобев е гост на Албанския институт, който има много богата библиотека. През 1977 г. е издал обемист каталог за документите в института, но той е за служебно ползване.
"В процеса на работа изпълнява и задачи на 6-то управление на ДС и на Първо главно управление на ДС" - отбелязва водещия го офицер. В досието са запазени разписка за дребни подаръци, които му у правила ДС - за не повече от 10-20 лева. Дават му 40 лева, за да напише статия за участието на финландци в Освободителната война. Получава пари и за статии за Йоан Кукузел и за Гоце Делчев.
Коментари