София в менгеме от разломи от север и юг (Графика)

• По-опасна е линията в подножието на Стара планина в сравнение с тази под Витоша
• Ако разтърси с максималния магнитуд 7, деформациите ще са по-големи, отколкото всички от 1450 до 1858 г., взети заедно
• Край елинпелинското с. Григорево разломът минава през шосето
• Квартали са върху различни почви и различно рискови. Понякога границата минава между две съседни сгради

София е в менгеме от разломи от север и от юг. Отдавна е известно, че потенциалът за земетресения в района е с магнитуд 7. Столична община е финансирала проект за изследване на местата на разкъсване на земната кора.

Със задачата е ангажиран екип от Геологическия институт към БАН. Това е началото на идеята да се формира цялостна база с данни за историята на трусовете около столицата. Така учените установяват, че ако разтърси с максималната възможна степен, деформациите на терена ще са по-големи, отколкото при всички разлюлявания между 1450 г. и 1858 г., взети заедно. Със сигурност и щетите ще са много по-сериозни, защото е много по-застроено оттогава.

Другата последица е, че

Софийското поле ще потъне

То и без това непрекъснато спада. Искър и малките реки се пълнят със седименти и обемът на Софийската котловина се разтяга. Това има значение, защото в тези меки отлагания силата на труса е по-силна. Процесът на потъване е най-ясно изразен в района на Елин Пелин.

В коя част на София

е по-опасно в

сеизмично отношение?

Учените са установили, че на север около града може да се генерира по-силно земетресение - с магнитуд 7. Там земните маси се разместват на по-голяма дължина и така трусът е вероятно да се усети на повече площ. Според прогнозите на Геофизическия институт на БАН броят на загиналите ще бъде над 13 хиляди, на ранените - над 38 хиляди души, а разрушените и повредените сгради - над 385 хиляди.

В южната част на столицата - т.нар. Витошки разлом, следите от предишни сеизмични събития не са така ясно запазени. Предполага се, че там магнитудът на евентуално земетресение би бил по-слаб, около 6,5 - 6,6, макар че няма конкретни изчисления. Учените смятат, че щом точно там е генериран опустошителен трус през 1858 г., скоро не би могло да има на същото място. Като цяло южната част на София е малко по-безопасна, защото при земетресение с хипоцентър в нея

вълните се разпространяват

на по-малка площ

и разломните сегменти са по-разпръснати в сравнение с линията от север.

Тя е не само по-опасна, но и по-дълга. В подножието на Стара планина минава границата на сеизмичния блок, който има доста големи разклонения.

Екипът геолози е търсил данни за предишни земетресения там, където следите от тях са запазени и няма построени сгради. Това са локации до Горни Богров, Негован, Костинброд, Нови хан, Мало Бучино, Войняговци. 

Огнищата, които откриват в крайградските зони, са от периода на холоцена (през последните 12 000 години). Целта на проекта на общината е да се знаят местата, където пластовете са се разместили преди, и да се предвиди какъв тип земетресения може да се очакват в столицата,

за да се прецизират

антисеизмичните норми

“Направихме оглед на терена и пуснахме ток на дълбочина 80 м, за да установим следите от деформациите”, разказа доц. Александър Радулов, участник в екипа. С това измерване стигат до изводи къде точно е разломът и как блоковете земна кора са се разместили.

Но първата работа е да огледат терените. Набелязват се местата, където има останали белези от земетресенията. Характерното е, че единият и другият край на терена не са еднакви – получава се т.нар. разломен откос. Това е разместеното “стъпало”, ясно различимо от други разграничени парцели, причинени от неземетръсни фактори. Скоростта на ерозия в горната част е по-висока, отколкото в долната. “Понякога гледаме сегменти от порядъка на метри и сантиметри”, уточнява ученият.

В някои случаи разломът минава през шосето. Какъвто е случаят с подбалканския път северно от с. Григорево (до Елин Пелин). “Дори с просто око се вижда отчетлива разлика във височината на двете разломни крила”, добави доц. Радулов. Геолозите са открили и керамични предмети в тази зона, които са паднали в отворени пукнатини по време на предишни земетресения.

Понякога би могло дори две съседни къщи или две съседни кооперации да бъдат различно засегнати от едно и също земетресение. Имаше подобен кадър след катастрофалното бедствие в Източна Турция.

Обикновено това се случва заради особеностите на седиментните скали и отлагания, върху които са разположени. Потенциално би могло да се наблюдава и в София. Тя е разделена на няколко зони, чиито строителни основи се различават.

Така част от кварталите са по-застрашени при трус. Най-вече тези, които са изградени върху седимент с високо съдържание на вода. Това изисква

при изчисляването

на коефициента на

сеизмична опасност

да се вземе предвид и почвата, върху която ще се строи комплекс. А дори и за всяка отделна сграда, по какъвто проект в момента се работи под ръководството на доц. Радан Иванов от Националния институт за геофизика, геодезия и география (НИГГГ).

Във финансираното от Столична община проучване учените от Геоложкия институт са се фокусирали върху околностите на София, но практически резултатите са валидни за цялата котловина. Тя представлява относително единен блок земна кора, разделен на по-малки крила, но за тях са характерни едни и същи събития.

Сеизмичната област заема площта между Петърч и Костинброд на северозапад, Нови Искър на север до Нови хан на югоизток и Витоша от юг. Най-големите размествания в целия този сегмент са били около Елин Пелин. Затова източната част на котловината потъва много по-бързо, отколкото западната.

Самите нарушения на разместващите се блокове земна кора са ориентирани от север-северозапад към юг-югоизток. Разломните сегменти са с дължина между 5 и 13 км.

Най-ясно запазени са деформациите около Горни Богров и в полето между Доброславци и Кътина. Затова те са и най-добре проучени. В южната част, която е ограничена от Витоша, следите от предишни трусове са по-незабележими, въпреки че там е регистрирано едно от най-сериозните разлюлявания в София - това през 1858 г.

Екипът, проучил сеизмичния блок около София, не е изследвал центъра и жилищните комплекси, защото маркерите са унищожени при строителството. С методите, които са използвали - чрез ток на дълбочина 80 м, това не може да стане, а само чрез други геофизични начини (изкуствено генериране на удар с определен магнитуд по блок земна кора). Такъв е правен един-единствен път по времето на социализма, но данните от него са били засекретени тогава, а впоследствие са изгубени. Останали са само резюмета с изводи.

Днешните учени обаче се отнасят скептично към тълкуванията от 80-те години на миналия век, защото тогава представителите на българската геофизика

не са контактували

с колегите извън

Съветския съюз

и са се съобразявали само с нормите на Москва. Авторите на изследването - Минка Илиева и Димитър Йосифов, са нарисували столицата в мозайка от разломи. Из цяла София има подобни разкъсвания на земна кора според техните изследвания.

След 1990 г. са правени сондажи в отделни квартали за по-малките нарушения на целостта на земната кора, но няма обща картина на столицата.

Сравнявайки разлома в София с тези в Мароко и в Източна Турция, където загинаха хиляди, става ясно, че разкъсването на земните пластове се случва по различен начин. Този факт има значение за силата на труса. В българската столица

горният блок

земна кора се

движи надолу

спрямо долния, при което става разтягане, а блоковете се раздалечават. В северноафриканската страна обратно - горният се плъзга нагоре, при което се получава свиване. В Кахраманмараш сегментите се движат странично един спрямо друг.

И в Мароко, и в Източна Турция земетресенията са високоенергийни и на повърхността се усещат с по-голяма мощ.

Характерното за София е, че се възприемат като по-слаби. Така че като начин на преместване на блоковете тук не е възможен трус като в Кахраманмараш и Маракеш, но

като магнитуд

не е изключен

Необходими са следващи теренни работи - разкопаване на разлома, за да се направи пълна база с данни за историята на земетресенията в София, кога и как са се повтаряли, кои са рисковете и опасностите. Тъй като всеки разлом има свое собствено поведение, трябва много подробно да се изследва при разкопки, за да се знае какви са характеристиките му и какви рискове крие за в бъдеще.