Историята на първия син кмет, който се пребори с Костов и Луканов

Александър Каракачанов осигурява храна и топлина за столичани в кризисната 1990 г.

Първият кмет на София след 1989 г. Александър Каракачанов влиза в общината и установява, че от него се очаква да осигури храна и отопление за столичани. Правителството на Андрей Луканов е обявило фалит. Студът чука на вратата, а газ няма. Стоките от първа необходимост изчезват от магазините и се очаква да ги пуснат на по-високи цени. Ситуацията е революционна.

"Основният проблем, с който се сблъскахме, беше тежката зима. Ножът бе опрян до гърлото. Първата седмица ходех като замаян, защото се оказах почти като премиер на малка държава", разказва пред "24 часа - 168 истории" назначеният чрез политическа квота тогава градоначалник.

Заради страха, че всичко става дефицитно и започва да струва баснословни пари, всяка сутрин се изготвяла справка как върви снабдяването с храна. От централизирана икономика България се кани да мине на пазарна и от това възникват тежки проблеми във всекидневието на хората.

"Беше ясно, че има опасност от огромна спекула. Правителството всеки момент щеше да отпусне цените, което стана на 1 февруари 1991 г., но се подготвяхме доста преди тази дата. Отпечатахме купони с дажби на човек заради спекулата. Беше ясно, че освободят ли се цените, основните стоки щяха да изчезнат и да станат спекулативно скъпи. Купоните, които въведохме, поеха удара. Осигурихме минимума", спомня си Александър Каракачанов.

В същото време

започват политически

скандали и в Съюза на

демократичните сили,

съставен от 16 различни партии. Една част от седесарите критикуват политиката на кмета и са твърдо против ограничените дажби, включително и днешният евродепутат Александър Йорданов. Неговата логика е, че заради купонната система в София продуктите са изчезнали.

Пред магазините се вият опашки. Хората се редят от тъмни зори и се сменят по няколко пъти, за да не студуват по няколко часа навън. Особено тези, които имат бебета и малки деца, защото трябва да им осигурят мляко.

Що се отнася до отоплението, в повечето градове през онази зима няма парно, но в София успяват да осигурят сделка с Москва. Подписали договор за бартер - да се изнасят различни стоки, включително презервативи за Съветския съюз (тогава още не се е разпаднал). В замяна на това получавали мазут за столичната "Топлофикация".

В бурните начални години на прехода обаче

доставките не били сигурни.

Централната изпълнителна власт, оглавявана от Андрей Луканов, се опитала да вземе част от мазута. Софийският кмет ги заплашил с бунт. "Назначих човек да следи как пътуват цистерните от Москва. Имаше опасност да изчезнат цели композиции", припомни си Каракачанов.

Другият текущ проблем, с който се сблъсква столицата тогава, е водата. За 30 години преди 1989 г. ВиК мрежата е била амортизирана и загубите от течове са били около 50%. Изработена е програма как да се поднови цялата инфраструктура в това отношение, като идеята е била да се сключат договори с участието на общината, а не с частни фирми. Тя обаче не се реализира.

Един от най-скандалните въпроси по онова време е преименуването на улиците. Основните изходни артерии на София са прекръстени, така че да дублират географските области – "Мизия" (днес "Ботевградско шосе"), "Тракия" ("Цариградско шосе") и "Македония". С идеите кое как да се именува се занимавала специална

комисия от интелектуалци

от целия политически спектър. Накрая излизали с предложение пред кмета.

Иначе екипът му бил от различни партии. Заместник-кметът Георги Цветков е от БЗНС, главният секретар Тодор Модев - от БСП. Общо 12 души, разпределени на квотен принцип. "Гордея се, че успяхме поне първите 9 месеца преди разцеплението на СДС да работим смислено и разбрано", добави Каракачанов.

Когато старият кмет от БКП Стефан Нинов го посрещнал в общината за предаване на поста, му казал: "Да знаеш, аз идвам сутрин в 7 ч. с лист със задачи и до вечерта имам още един лист със задачи и не мога да си ги подредя". Новият градоначалник се убедил лично в това. Веднъж на три дни

оставал да спи в

една странична

стаичка в общината,

защото работел до среднощ.

Нинов не му оставил конкретни казуси, било му е ясно, че нещата са коренно различни. Преди 1989 г. например общината е строяла жилища по програма, за да решава социалните проблеми. Но след това всичко се променя. Места не се продават.

Задвижен е проект за създаването на нов генерален план на София, който обаче е трябвало да бъде доизработен и приет по времето на следващия кмет Александър Янчулев. Той не направил нищо по въпроса. "Продължи да работи с частично изменение на съществуващия план, затова София е застроена по бандитски начин", категоричен е днес Каракачанов.

В този период стартира и разграничението между държавна и общинска собственост. Каракачанов едновременно с кметската позиция е и депутат във Великото народно събрание. Внася законопроект за разделянето им - министерствата са държавна собственост, а останалите административни сгради - на общината. Все още реституцията не е започнала, всички къщи са общинска собственост. Те са на стойност десетки милиарди левове.

"Беше модерно да се говори за приватизация,

имаше натиск да

разпродаваме имоти,

Бюджетът беше в тежко състояние. Венцислав Димитров официално призова да започнем да предлагаме на имотите на общината на търг. Отговорих, че е абсурдно и безотговорно да се прави по време на инфлация и финансова криза. Това може да стане само ако някой иска да се облагодетелства или да я раздаде, без да му пука", добавя първият столичен кмет след 10 ноември.

Но стартират първите реални търгове за малки площи под наем. Това са малките магазинчета под блоковете. След това започва и реституцията. Все още няма законова база, върху която да се работи. За целта е сформиран екип, който да изготви процедура за наддаване въз основа на съществуващите норми. Всички пари постъпват в общинския бюджет.

Иначе работят със заварените средства от отпуснатите от кабинета на Андрей Луканов. Проблемът идва с правителството на Димитър Попов, в което финансов министър е Иван Костов. Той се обадил на Александър Каракачанов и му казал, че спира дотацията за столичния транспорт, защото парите не стигали.

"Ако го направиш, още вдругиден повеждам софиянци към Министерството на финансите и правителството пада", отговорил му кметът. "Ситуацията беше такава, че трябваше да се борим със зъби и нокти. Той не реагира - припомни си бившият зелен лидер. - Но не спря траншовете".

По това време автобусите

от градския транспорт карат

не с бензин, а с нафта,

и изпускат вреден пушек. Имало е проект да се купят нови, но така и не са успели в мандата на Каракачанов. През 1990 г. темата за чистотата на въздуха не е толкова актуална за София, колкото е за Русе. Но изпаренията от нафтата и оловния бензин, защото друг няма, замърсяват София. Както и пушекът от "Кремиковци". Комбинатът е в силата си и също бълва изгорели газове. Контролът върху него обаче е задължение на държавата, не на общината, така че нищо не е предприето на ниво столица.

Събирането на боклука, почистването на улиците и ремонтите все още не са преминали в ръцете на частни фирми. С тези дейности се занимават общински компании - т.нар. битово-комунални стопанства (БКС).

Всичко обаче минава през политическия момент, тъй като времената са бурни, трябва да се смени системата. Още в началото кметът трябвало да съкрати 20% от служителите в общината, за да покаже, че се правят промени. Но при острото противопоставяне между БКП и СДС е трудно да стане без скандали. Затова Каракачанов сформирал комисия от представители на различни политически сили. И така уволнили една пета от администрацията.

В началото след 1989 г. обаче

никой не е поставил

щекотливия днес въпрос за

преместване или събаряне

на Паметника на Съветската армия или за друг монумент от първите години на комунизма - мавзолея на Георги Димитров. Това става в мандата на следващия кмет Александър Янчулев (1991-1995). Освен това в онзи момент собствеността върху тях е държавна и не зависи от общината. "Имахме други проблеми. Всеки, кой както му скимне, организираше митинги. Блокираха улици. Имаше една акция на КТ "Подкрепа" да не допускат движението през Орлов мост и Лъвов мост – разказа още Каракачанов. – Де факто това е голяма част от центъра на София.

Бях категоричен, че може да съм седесар, но ако продължават с тези безотговорни действия, ще отида да ги разпръсна с полиция. Те никак не бяха доволни от реакцията ми и бяха организирали агитка да ме бият. Нападаха ме два пъти, но не успяха да ми сторят нищо. Първия път ги огради полицията, а на втория се изнесох овреме."

Защо обаче се спират върху Каракачанов да стане столичен кмет?

"Има един факт, който не е много познат на хората. Бях градски съветник година и половина преди да стана кмет. През 1987 г., на 27 години, реших да видя как се правят избори. Формално се правеха събрания на местната общественост за издигане на претенденти. Живеех на ул. "Черковна", район "Оборище". Там беше, разбира се, и партийният секретар на БКП. Бях потресен, че ни спускат кандидат – директор на предприятие. Аз се изказах и хората ме издигнаха. Стана голям скандал,

дори не искаха да ме

регистрират в комисията.

В последния ден на вратата ми позвъни г-н Батков, юрист на община "Оборище". "Елате, ще Ви регистрираме – каза той. - Станала е грешка." Така Каракачанов е избран в конкуренция с директора. Но в това време придобил представа как работи общината и впоследствие с този малък опит го избрали за столичен кмет през 1990 г. Уж за три месеца, а останал цяла година.