Кодовете на Доган

• В началото те са показател накъде гледа Ахмед Доган - ляв депесарски шут или десен призив към Костов да вземе властта. После стават тематични - за порциите и обръчите от фирми
• Когато иска да бъде недвусмислен, говори ясно и кратко. Иначе залага на "морфичния резонанс"

Някои думи на Ахмед Доган се помнят и цитират периодично – като например, че ДПС е незаобиколим фактор в политиката, че партиите разполагат с обръчи от фирми, че той разпределя порциите, че българският етнически модел е уникален. Изказва се ясно и кратко, когато иска да бъде разбран недвусмислено.

Друг път произнася сложни философски фрази, които объркват не само неговите избиратели, но и политиците. Което е може би целта му. Витиеватите му изрази предизвикват тълкувания какво послание и към кого е изпратил Ахмед Доган. Голяма част от тях са свързани с конкретния момент. Други показват посоката на промяна в политиката и съюзниците на партията му. Такива са думите за левия депесарски шут, когато през 1992 г. ДПС оттегли подкрепата си към правителството на Филип Димитров. От днешна гледна точка бихме казали, че това е била една от първите сглобки внай-новата ни политика, защото коалиционно споразумение не е подписвано.

Любопитно е, че повечето от най-запомнящите се кодове на Доган са свързани с месеците юни и октомври. На 17 юни 1992 г. - по една случайност точно 2 години след втория тур на изборите за Велико народно събрание. В залата депутатът от Съюза на демократичните сили (СДС) и известен футболен запалянко Георги Марков предлага първа точка да е седесарски шут за директора на Българското национално радио Александър Владков.

Кадърът с реакцията на Доган, който тогава показва единствената телевизия - БНТ, е от президентството.

Сокола излиза от

кабинета на Желю

Желев с пура в ръка.

В момента на най-ожесточено противопоставяне журналистите търсят мнението на лидерите по всеки въпрос, който друга политическа сила е поставила. Репортерите се втурват към него да коментира изявлението на бъдещия конституционен съдия за седесарския шут. Той, видимо ядосан, отговаря, че всъщност ДПС ще нанесе ляв депесарски шут на СДС.

Това се случва няколко месеца по-късно. Сглобката се разпада. Президентът Желю Желев оттегля подкрепата от кабинета и го съобщава на прочутите Боянски ливади през август. Филип Димитров реагира емоционално - иска необмислен вот на доверие, гласуван на 28 октомври 1992 г. Срещу него са ДПС, БСП и 12 от СДС - т.нар. сини мравки.

Силните козове са в ръцете на Доган - в парламента са едва три партии и от него зависи накъде ще наклони везните. Той изпълнява ролята на балансьор между поляризираните демократи и социалисти.

Така левият депесарски шут се реализира и дава началото на едно от най-знаковите участия на движението във властта - служебното правителство на Любен Беров. Доган е в ролята на мандатоносител, а сините постоянно го обвиняват, че е отстъпил управлението на бизнес групировката "Мултигруп" и то действа в неин интерес.

Всъщност според днешните понятия зад този Министерски съвет също стои някакъв вид сглобка, без споразумение и коалиция между подкрепящите го партии. А ДПС благодарение на "депесарския шут" играе основна роля. В следващия кабинет – на Жан Виденов и левицата, то остава на заден план. Но това трае само две години.

През 1997 г., когато цялата страна е блокирана заради протести срещу червената власт, Доган се обадил на Иван Костов с думите:

"Излизай на улицата,

властта се търкаля

по паветата".

Така под ръководството на Сокола ДПС отново се върна към СДС и състави поредната сглобка - т.нар. реформаторско мнозинство. В нея участват всички без провалилата се БСП. Но уклонът надясно на Сокола не трае дълго. Той подготвя поредния си знак.

Към края на мандата на Иван Костов като премиер - през 2000 г., отново през октомври, както и през 1992 г., лидерът на ДПС подава сигнал, че ще завие наляво. Отива на "Позитано" 20. Носи със себе си червена роза, ваза и часовник. Както обяснява - за да са заедно в час, да са фини и внимателни един към друг. Това е първата официална среща между лидерите на формациите, откакто са настъпили демократичните промени в България. "Дойдох, за да видя комшиите", казва Доган пред журналистите. Централите на БСП и ДПС наистина са на две съседни улици, но едва ли това е била истинската причина за визитата.

Тя дава началото на едно

дълго сътрудничество

между движението и социалистите. Председател на столетницата е Георги Първанов - авторът на идеята за социал-либерално управление. Лансирал я е още през 1993 г., но тогава никой не му обръща внимание.

По-късно той става президент, а ДПС влиза във властта като официален коалиционен партньор на НДСВ.

Доган обръща гръб на Иван Костов и СДС и още преди парламентарните избори през 2001 г. предрича, че царското движение ще намери формула да участва въпреки спънките от страна на предишното управление.

Отдръпването му става повод Командира да произнесе тежките думи: "Доган и ДПС са проклятието на България". След 2005 г. знаковите ходове на Доган се променят. Вече не се изразяват в завои наляво или надясно, защото той заговаря с друга лексика. Така например в навечерието на изборите същата година в "Шоуто на Слави Трифонов" часове преди деня за размисъл обявява прочутата фраза за обръчите от фирми.

"Много фино ви будалкат с разни дарения - лични, фирмени. (...) В цял свят (...) всяка партия си има, така да се каже, обръч от фирми - обясни Сокола пред бъдещия лидер на "Има такъв народ". -

Ако мислите, че моите

възможности са по-малки

от на един банкер,

значи нямате реална представа за възможностите на един политик.

През последните 15 години сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са (...) или с мое съдействие, или най-много с моя усмивка. (...) После има обекти - кой ще изпълнява, подизпълнители, кой ще консултира и т.н." А на въпроса защо само той признава тази схема, отговаря: "Защото само аз имам смелостта".

Както е известно, тогава за първи път "Атака" влезе в парламента, и то с 24 депутати. Приписват успеха ѝ точно на скандала, който предизвика Ахмед Доган с интервюто си.

Следващият важен знак

на лидера на движението

беше покрай първите избори за евродепутати през 2007 г. Тогава той скандализира с думите, че купуването на гласове е европейско явление. В резултат чужденците се заканиха да го съдят, но от това не произлезе нищо. Дело нямаше, но Доган успя да вкара четирима души в Европарламента. Само с един човек по-малко от ГЕРБ и БСП.

И отново към 2009 г. той промени насоката на своите знакови послания и ходове. Същата година за първи път получи ресор като лидер - икономика и иновации. Дотогава разпределението на наблюдаваните сфери става само между заместниците. Малко по-късно излезе информацията, че една от първите прояви в тази област е консултирането на изграждането на язовир "Цанков камък", за което впоследствие съдът се произнесе, че е било напълно законно.

Преди изборите, в които ДПС постигна абсолютния си максимум за всички години преди и след това - над 600 000 гласа, бе

разпространен запис

от среща на лидера

със симпатизанти в с. Кочан, Благоевградско. Действието отново се развива през юни. На селската сбирка се чува как Доган казва: "Аз съм инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата".

Много наблюдатели смятат, че тази фраза е повлияла на избирателите да пуснат бюлетина за ГЕРБ, който тогава спечели резултат, близък до абсолютното мнозинство - 116 депутати. А други са категорични, че ДПС в онзи момент започва да участва невидимо във властта. Без никакви споразумения и договорки. Двете партии са пришивани една към друга от 14 години, включително и сега - в т.нар. сглобка.

Термин, който между другото не е патент на Ахмед Доган. След оттеглянето си от политиката през 2013 г. той отново

излезе с кодови фрази

момента, когато турската

отбрана свали руски

самолет в края на 2015 г., а депутатите под ръководството на Лютви Местан приеха декларация в подкрепа на Анкара.

Тогава Сокола се разгневи и бе разпространено словото му на новогодишното парти на движението в сараите в Бояна. Там той говори за морфичния резонанс, който "означава, без да говориш, да предаваш телепатична информация на подсъзнателно ниво". Политици, медии анализатори приеха това изказване като сигнал за смяната на Лютви Местан, което се случи само няколко дни след тържеството.

В движението добре разбраха кода. А 5 години по-късно Доган отново изпрати послание и към други партии. През лятото на 2020 г., когато лидерът на "Да, България" Христо Иванов акостира на пристанище "Росенец", където са летните сараи. Дни след това във видео, разпространено от ДПС, Сокола благодари на свои симпатизанти, които са го заобиколили пред резиденцията.

Но не пропусна да изненада и протестиращите, които отидоха на плаж пред имението. Доган излезе иззад храстите, без да го очакват, почерпи ги със сладолед и като чу, че искат да използват държавната собственост, каза: "Да, добре, желая ви успех". В крайна сметка три години по-късно двете партии се оказаха в една евроатлантическа сглобка.

Нещо, което в началото на демокрацията изглеждаше немислимо, ако се има предвид едно от първите шокиращи изказвания на Доган - че пътят на България към Европа минава през Босфора. Продължението на сентенцията обаче се е забравило и никой не го коментира. Цялото изречение е, че пътят на България към Европа минава през Босфора и арабските страни.

Минаха повече от 30 години, ние сме член на Европейския съюз от повече от половината от тях и Турция не просто не е заплаха за нашата сигурност, но е важен съюзник в НАТО в региона. Може би затова отдавна никой не се сеща за това послание на Доган.

Но със сигурност всички очакват какви сигнали и към кого ще изпрати със словото си пред Националния съвет на ДПС, който предстои в петък.

Миналото показва, че предстоят много важни знаци - не само за движението, но и за страната...