Баща и син пуснаха дълги коси, после ги отрязаха, за да ги дарят на онкоболни

• Искахме да им помогнем да се чувстват като всички хора, споделят Цветан и Самуил Веселинови от Враца
• Седмокласникът срещнал неразбиране от съучениците си и заради обиди и заплахи се наложило да се премести в друго училище
• Уважение към другия, любов и съпричастност са каузите на семейството

Баща и син от Враца предизвикаха истински фурор в социалните мрежи наскоро, като показаха как във фризьорски салон отрязват дългите им коси и те ги даряват за направата на перуки на онкоболните у нас. Цветан Веселинов и синът му Самуил взели решението преди две години. Благотворителна асоциация им връчи благодарствени адреси.

“Реших да си пусна дълга коса и после да я даря на някоя фондация на онкоболните, след като

видях как изглежда моя позната след дълга химиотерапия

- от някогашната ѝ разкошна коса не беше останало нищо. Това ме трогна толкова, че веднага реших какво ще направя. После видях и други хора в нейното състояние и това затвърди решението ми. Исках да дам пример и на други да помогнат на онкоболните да се чувстват като всички хора”, разказва Цветан.

Когато Цецо, който е търговски представител на известна фирма, споделя решението си със съпругата, сина си и двете си дъщери, тогавашният петокласник Самуил веднага решава да подкрепи баща си и също забравя за редовните пострижки.

“Знам за проблемите на хората, болни от рак. Като повечето хора ние нямаме медицински възможности да спрем болестта, но можем да им помогнем по друг начин. Затова се присъединих към идеята на татко”, споделя Самуил.

Малцина от близките до семейството обаче знаят, че дарението на седмокласника буквално е изстрадано. Момчето среща неразбиране от съучениците си. Особено от момчетата. Те

му се подиграват непрекъснато, наричат го обратен

Отправят към него дори заплахи, особено когато връзва вече дългата коса на опашка, за да не му пречи в час.

“Бях обяснил на всички защо ми е дългата коса, някои учители също бяха разказали на съучениците ми за инициативата, но ми беше болно и тъжно, че не срещнах разбиране”, споделя с тъга Самуил.

Когато подигравките и заплахите към него прерастват във физическа агресия, родителите му вземат нещата в свои ръце и преместват травмираното момче в друго училище.

“Това стана, след като бяха дърпали бати за косата, а едно момче го беше ударило много силно в корема”, уточнява сестрата на Самуил, второкласничка Елица. По-малката Цвета потвърждава с кимане.

В новото училище подигравките и заплахите пък се заменят от пълно безразличие от страна на връстниците му към неговата инициатива, за която той разказва. “Все пак, след като стана известно за дарението, някои съученици и

двама учители ме поздравиха

за постъпката ми”, въздиша Самуил.

Майката на момчето работи от години във Враца като психолог в различни институции, пише разкази и вече има няколко издадени книги. Тя е потресена от поведението на голяма част от връстниците на сина си.

“Някъде в прехода изгубихме явно много от ценностите си, които ни правят добри и общественополезни хора. А когато липсват истински ценности, се раждат агресията и завистта”, казва Гергана Веселинова.

Споделя, че за нейното семейство запазването на тези изконни ценности - уважение към другите и взаимопомощта между хората, са най-важното, което трябва да предадат на децата си.

Близостта с природата и по-спокойният живот извън градската шумотевица явно са приоритет за семейство Веселинови. Гергана и Цветан са от Враца и са израснали в града, но за децата си искат по-различна семейна атмосфера. Затова преди време си купуват къща в близкото село Моравица и правят от нея истинския си дом. Там децата имат широк двор и могат да играят на воля и чист въздух, споделят родителите.

Цецо, чието

хоби е сам да майстори мебели

за семейството и за приятели, си прави в селската къща истинска работилница. Страстта му да твори и различни дървени фигури и композиции го прави и член на задругата на майсторите във Враца. Споделя, че членството му носи повече удовлетворение от основната му професия.

Заради благородната си постъпка Цветан и Самуил Веселинови получиха и наградата “Вестител” от община Враца. Тя винаги се връчва на граждани и организации, участвали в значими обществени каузи.