Скулпторът, който сряза Паметника на Съветската армия с флекс

• Той разглоби и спорния "1300 г. България" пред НДК, реставрира лъвовете от моста, "Цар Освободител" и Паметника на Васил Левски
• И Статуята на Свободата е била разчленена на 350 части и пренесена в 214 сандъка от Париж до Ню Йорк

Скулпторът, който предложи Паметникът на Съветската армия да се демонтира с флекс, е същият, който ремонтира лъвовете от емблематичния софийски площад и паметника на Васил Левски. Яхал е коня на "Цар Освободител" срещу парламента, за да провери състоянието му. Точно той консултира и разглобяването на спорния "1300 години България" пред НДК през лятото на 2017 г.

Фигурите на Валентин Старчев, които вече са в склад на Регионалния исторически музей на София, първо бяха преместени в леярната на Марин Марков в кв. "Требич". Идеята на общината беше да бъдат реставрирани и изложени в Националния исторически музей. За целта според реставратора трябваше да се

намажат със специална паста, за да се предотвратят щети от атмосферните условия,

както и да бъдат изрязани на най-компрометираните места и някъде да бъдат заварени отново. Щяха да са в Музея на социалистическото изкуство, но още не са.

През октомври т.г. същият творец препоръча да се премахне 27-метровият паметник на Съветската армия, защото в него има пукнатини и може да стане опасен за преминаващите в Княжеската градинка.

Седмица след началото на демонтажа Административният съд в София го спря.

Мотивите - няма административен акт, нито договори какво ще стане с фигурите, как ще се съхраняват, ще реставрира ли паметникът, как ще се разпределят отпуснатите средства, кой ще контролира изпълнението. Но флексът вече е нарязал монумента на парчета. Марин Марков коментира пред "Свободна Европа", че той е най-подходящ, защото фигурите са на височина 20 метра и с тегло около 30 тона. Освен това е щадящ към тях, защото разрезът е дебел едва 1 мм, докато плазмен резач би увеличил прореза на 6 до 8 мм.

През 2012 г. същият скулптор е ангажиран да ремонтира паметника "Цар Освободител". За да провери състоянието му, той се качил горе и усетил как 5-метровата фигура се разклатила заради изгнилите крепежни елементи. Дори по-силна буря можела да я срути.

Марков отлива нови крака на коня, защото старите били абсолютно негодни дори за реставрация. Били отлети с неподходяща медна сплав. На места фугите били до 2 см и специалистите не можели да гарантират, че няма отново да се спукат. Така историческите крака на коня на "Цар Освободител" са в софийския исторически музей.

Също нова е и иноксовата конструкция. Почистена е фигурата на Александър II, както и другите две – на княз Николай Николаевич и граф Игнатиев. Кралскозелената патина на трите статуи също е направена наново.

По нито една от тях обаче не са забелязани следи от бомбардировките над София през 1943 - 1944 г., въпреки че е известно, че съседната сграда на Народното събрание е пострадала. Не така стои въпросът с лъвовете на едноименния площад и мост в София. По тях Марин Марков забелязва дупки от шрапнели. Там той е запазил оригиналната патина на бронза. Лъвовете също са били отлети на части и сглобени с болтове. По онова време не е имало възможност за заваряване. Скулпторът е спазил същия модел при връщането на лъвовете на мястото им след реставрацията – без спояване, защото такива са правилата. Опашките им през годините са били рязани с флекс и после заварявани.

Сега с ъглошлайф разделиха фигурите на Паметника на Съветската армия. В становището си Марин Марков твърди, че

пукнатините са били три вида, а самата скулптурна група на върха е била в много лошо състояние.

"Бетонът се е раздувал при циклите на замръзване и топене на водата в него и по тази причина краката на фигурите са се "разцепили". Освен това в цокъла на фигурите са се образували пукнатини в бронза, които нарушават целостта на отливката и ги правят доста опасни", пише в становището.

Вече стана известно, че до средата фигурите са били наполовина пълни с бетон. "Ние много се изненадахме от това – обясни консултантът по конструкцията инж. Георги Колчаков. – Не са използвали анкерни болтове или плоча, въпреки че и тогава ги е имало.

Това, от една страна, е запазило краката да стоят здраво в началото, но групата е изложена на температурни промени и са се отворили дупки на места до 3 - 4 см. Разбира се, по фигурите пукнатините са по-фини."

Според скулптора Вежди Рашидов напълването на краката с бетон е една от технологиите. Другата е да се излее олово, но то струва по-скъпо. Явно при строежа са предпочели по-евтиния вариант.

Рязането на композицията и изобщо демонтажът ѝ беше подложен на остра критика от привържениците на паметника. Но по същия начин – на части, е била разглобена и Статуята на свободата в Ню Йорк, когато първоначално е била изложена в Париж на 4 юли 1884 г., а после пренесена зад океана.

Парчетата са били 350 на брой и са доставени с кораб в 214 дървени сандъка на следващата година.

Тя се издига на височина 46 метра и тежи 225 тона – много повече от Паметника на Съветската армия в София.

Колко точно са частите му, също не е ясно. Оригиналният проект не е запазен. "Виждал съм по-късно заснемане, което обаче е различно от това, което после е изпълнено – добави инж. Колчаков. – Камъните в постамента са подредени по различен начин. На старите вестникарски снимки са вертикални, а в действителност са хоризонтални. Не ми е ясно какво е било това заснемане. Може да е било макет, защото знам, че е имало и такъв."

В годината, в която Вълко Червенков и съветският ген. Сергей Бирюзов прерязват лентата

на Паметника на Съветската армия в София - 1954-та, демонтират първия монумент на Христо Ботев във Враца. Той е открит през 1890 г.

Съвпадението едва ли е случайно. Вълко Червенков и ръководството на БКП се подразнили от изписаните имена на постамента – на княз Фердинанд и на премиера Стефан Стамболов, присъствали на откриването. За комунистите монархията е отживелица, а управлението на съратника на поета е наречено кървав и зловещ режим. Решението за демонтажа се взема на високо ниво.

Има още една версия защо врачани престават да виждат на площада си лика на автора на "Тоз, който падне...". Според нея местните са били обидени и критикували образа - не приличал на Христо Ботев. Според едни това бил човекът, натоварен да пусне снимката по пощата на скулптора Густав Еберлайн във Виена. А други го оприличават на самия ваятел.

"Според мен причината за демонтажа е комбинирана - има и политически момент, и че няма физическа прилика между Ботев и скулптурата", коментира уредникът от музея във Враца Нели Стоянова.

Как статуята е докарана в България?

Големината ѝ е колкото човешки ръст. Информация за придвижването ѝ от Виена до Враца няма. В края на XIX век е било възможно единствено с влакова композиция. Знае се, че представител на окръжната постоянна комисия от планинския град пътува от София за Виена, за да я приеме. Дали е била пристигнала на части, може само да се гадае. Но е било възможно и да е цяла, защото е в човешки бой.

След като е монтирана на площада, към нея е имало нещо като парк, чешма и метална ограда, в ъглите на която са били изобразени 4 набучени на кол глави на четници. Постаментът е бил също под 2 метра, не с гигантските размери на Паметника на Съветската армия в София. На откриването през 1890 г. са присъствали оцелели Ботеви четници, жена му Венета, майка му, както и 14-годишната му дъщеря Иванка, произнесла прочувствено слово.

Паметта за всичко това е изтрита през 1954 г.

Как е демонтиран тогава паметникът във Враца?

Също няма информация. Фигурата е преместена в Регионалния исторически музей и се намира в Ботевата стая. За нея не се полагат някакви специални грижи. Тя е изработена от бронз и не е изложена на промени заради атмосферните условия. Странното е, че не е в регистъра на паметниците на културата, макар че скулпторът е световноизвестен. Той е автор и на статуята на Гьоте в Рим.

Включена е в регистъра на недвижимите културни ценности. През 1954 г. е преместена на друг площад във Враца - "Руски", а по-късно е придобила инвентарен номер в Регионалния музей и може да се види там.

Странна е и историята на постамента, върху който е бил издигнат Христо Ботев в края на XIX век. Неясно как той се е оказал в двора на врачанския клон на Българското комунално стопанство (БКС), а впоследствие се е озовал в т.нар. Ботева поляна в с. Косталево, на 8 км от областния град.

Преди две години историци от музея ходили по предложение на Министерството на културата да видят дали постаментът може да се премести във Враца. Но изводът им бил, че начинанието ще бъде рисковано. Той вече веднъж е бил пренасян и състоянието му не било добро въпреки усилията на кмета на селото. Бил захванат с метални скоби и това криело опасности материалът – врачански бял варовик, да се нарони.

Това не би се случило с Паметника на Съветската армия, защото е граден по друга технология. Какво ще стане, ще бъде ли изложен някъде, ще се ремонтират ли частите, още нищо не е ясно. Но привържениците му намериха

будистки знак в него –

извън комунистическата пропаганда. Те откриха, че гледан от въздуха, има формата на калачакра мандала. В източната философия той е символ на колелото на времето, което се преобръща. А противниците на съветския войник, размахващ автомат, пък си правят селфита с останалата плоча и се хвалят, че се чувстват свободни.