От кого девойките са губили девствеността си през вековете

При древните скандинавски племена е съществувал следният обичай: при настъпването на нощта преди първата брачна нощ влъхва води девственицата в гората, пали огън и прави жертвоприношение на богинята Фрейе.

Обредът се изпълнявал с жертвоприношение на предварително уловен лос или глиган. Чак след това отбран от влъхвите човек извършвал с девойката ритуалното сношение. Ако половият акт не е бил съпроводен с разкъсване на девствената ципа (химена) и последвало кръвотечение, тогава жертвоприношението на животното и актовият ритуал не са били признавани. Истина е, че при подобни случаи се е допускал и втори опит.

Е, бихте попитали – ами ако и вторият е бил неудачен? Тогава девойката е била обявявана за отхвърлена от боговете и това я е обричало на вечно и безнадеждно самотничество. В такива случаи и уговорката за брак е обявявана за недействителна. Сега бихте попитали – а какво правим с разочарования съпруг?

Веднага са започвали да му търсят нова жена.

В Древен Египет, Саудитска Арабия и много от другите мюсюлмански държави и досега се е съхранил обичаят за тържествена дефлорация, когато девствената ципа се разкъсва с показалеца на дясната ръка, обвита със специална бяла тъкан, чието единствено предназначение е да придобие ален цвят.

При древноруския брачен обред е имало народен обичай най-старшият боярин (аналог на нашата дума “болярин”, заможен, богат човек) да остане заедно с младоженците през цялата тяхна първа брачна нощ. Ако женихът не се справи със съпружеските си задължения, тогава бояринът е бил длъжен да го замести. Което напомня за английския виц със слугата държащ фенер, който обаче не свети правилно до леглото на господаря и жена му.

В крайна сметка господарят е недоволен и се разменя с прислужника, за да му покаже как трябва да се свети, докато той пък ляга при жена му. “Ето така се свети Джон, разбра ли?” – ще пита господарят, докато Джон се поти със съпругата на лорда.

Някога на Изток са живели специални хора с единственото професионално задължение да дефлорират девойки. Това трябвало да стане непосредствено преди да встъпят в законен брак. Лишаването от девственост се е считало за отговорна и опасна работа.

В Северна Словакия, в Босна, Черна Гора невестите са лишавани от невинността си от близък приятел на младоженеца. Изпълняващият длъжността се е считал за главен и най-почетен гост на младоженците по време на сватбата.

Взимането на девствена жена в Тибет се е считало за нарушение на закона.

Ако в селото са разбирали за такова нещо, са имали правото дори да прогонят младите. Считало се е, че до сватбата момичето трябва да се отдаде на не по-малко от двадесет мъже. Но съобщаването на съпруга за количеството на предбрачните партньори се е считало за неетично.

В Океания по принцип и по традиция младоженецът е пращал булката да ощастливи предварително няколко свои приятели. Идеята е те да изкарат с нея няколко незабравими нощи извън населеното място и чак като се върнат в селото се пристъпвало към сватбените тържества.

При племена от остров Суматра бащата на булката е длъжен да я дефлорира преди сватбата. Задължително му помага чичото на невестата независимо от възрастта му. Случвало се е за ритуалната процедура около леглото на нещастната младоженка да се съберат до 25 мъже на възраст от 10 до 70 години.

Известният културолог Мирча Елиаде отбелязва за “архаичните техники на екстаза” в книгата си“Шаманизма” и разказва за процедурата по отнемането на невинността в момента на посвещаване на девойка в шаман.

“Момичето го разсъбличат, слагат го на легло застлано с овчи кожи, покриват го с ароматни листа. През това време шаманите постоянно изговарят молитви и извършват с ръце специални магически движения. След това над бъдещата шаманка се накланят две възрастни и опитни шаманки и започват да смучат гърдите, корема и гениталиите й с такава сила, че младото момиче достига до транс и степен на върховен екстаз. Едновременно с това я дефлорират”.

В древна Индия процедурата по дефлорация се изпълнява от наети срещу заплащане хора, специално обучени на това “майсторство”. Решението за отвеждането на девойката към такъв специалист се взимало единствено от майката. Отнемането на девствеността ставало с помощта на специален фалос от камък, дърво или друг материал. След това във влагалището на момичето се слагал специален набор от целебни листа и билки.