Боро Първи и Ани Пунчева: Трябва сами да създаваме политиците си
- Пред молекулярната биология и журналистиката избират изкуството
- "Уреденият" живот като чужденци ни научи да оценяваме много по-високо нашата хаотична родна действителност
- Предпочитаме да градим, отколкото да се възползваме от чуждото съградено
- Двамата съпрузи обикновено се карат за глупости и са най-големите си критици
Те са млади, образовани, талантливи и стойностни. Той е завършил молекулярна биология във Франция, а тя - журналистика в Уестминстърския университет в Лондон. Първата им среща е онлайн, а втората на пиесата "Хъшове" в Народния театър "Иван Вазов". Когато са заедно, се чувстват повече себе си.
Продуктивният музикант Боро Първи и съпругата му Ани Пунчева са една от най-харизматичните арт двойки у нас. Те имат какво да кажат и го правят чрез работата си, защото искат, могат и действат.
- Използвам част от описанието на албума "Песни за сватби и погребения", за да попитам първо и двама ви как се промени животът ви през последните години?
Боро Първи и Ани: Последните години за нас бяха години на израстване, което постигаме заедно и успоредно - всеки в своето поле на интерес, както професионално, така и лично. Смятаме успехите си за общи.
- Как минава турнето на "Песни за сватби и погребения"?
Боро Първи: Радвам се, че дори на турнето за десетия ми албум хората продължават да имат желание да слушат какво имам да им кажа. От друга страна, аз и екипът ми надскочихме всичко, което сме правили досега като шоу, включвайки нови аранжименти на песните с живи барабани и китара. Получава се страхотно, до момента успяхме да го представим в Благоевград, София, Пловдив и Варна. Във всички градове разпродадохме залите и бяха пълни до горе! Последният концерт ще е в Плевен на 2-ри март, но определено отново ще посетим всеки град и напролет.
- Ако рапът е най-възприемчивият език на модерното изкуство, може ли да се каже, че изобразителното изкуство днес е най-трудно разбираемо?
Ани: Изкуството като нужда се появява сравнително високо в пирамидата на Маслоу и е нужно известно познание на основните похвати и принципи за разбирането му в дълбочина. Ето защо искаме да запознаваме хората с тях, докато същевременно се стремим да разсеем стигмата около него (особено около изобразителното изкуство), че то е далечно и недостъпно. Напротив, и двамата смятаме, че дори и наслоено със смисъл, то е създадено от хора за хора.
- За вас като артисти инструмент за какво е изкуството?
Боро Първи и Ани: Изкуството е огледало на света около нас. То понякога изкривява образа, за да постави акцент върху човешките вълнения. Но може би най-важното му качество е, че приобщава хората, като им показва, че има повече неща, които ни сближават, отколкото ни разделят.
- Допитвате ли се един до друг за съвети и мнение относно това, което всеки от вас твори - песни и абстрактен експресионизъм?
Ани: Да, ние сме най-големите си критици.
- Боро, лесно ли смени кариерната посока и как музиката надделя над молекулярната биология?
Боро Първи: Хубавото на живота е, че не знаеш какво те очаква зад ъгъла. Преходът в професионален план стана постепенно, като в съзнанието ми има място и за двете поприща. В момента се чувствам по-полезен, вдъхновявайки хората с музика. В бъдеще това може да се промени.
- Ани, завършваш бакалавърска степен по журналистика в Лондон, именно там ли се влюби в изкуството?
Ани: Винаги съм имала интерес към изкуството, но бих казала, че да. Първоначално се влюбих в отношението на хората там към изкуството и начина, по който те го приоритизират. Едновременно като форма на развлечение, но и като важна част от културата. Като самотен студент в чужбина, през първата година от следването си открих много за себе си и за изкуството в големите музеи и галерии в Лондон. Това допълнително ме запали, а и най-хубавото - накара ме да се замисля колко богато е изобразителното изкуство и у нас.
- С какви уроци се върнахте от следването си в чужбина?
Боро Първи: С дебели папки с уроци. (Смее се). Научих се да си вярвам, защото българите по природа нямаме високо мнение за себе си.
Ани: Че камъкът си тежи на мястото и че не съм от хората, които ще изберат външния комфорт за сметка на вътрешния мир.
- Какво ви накара да изберете да се развивате у нас, вместо да си търсите късмета зад граница с вашите таланти и качества?
Боро Първи: Може да звучи противоречиво, но "уреденият" живот като чужденци ни научи да оценяваме много по-високо нашата хаотична родна действителност.
Ани: Предпочитаме да градим, отколкото да се възползваме от чуждото съградено.
- Какво бихте искали да се промени у нас за по-добро - по отношение на култура, политика, манталитет?
Боро Първи: Бих искал да виждам повече хора, които виждат по-голямата картинка. Бих искал да видя народ, който създава политици с чувство за общност, а не политици, които преследват само собствените си малки интереси.
Ани: Аз ще добавя нещо за културата и изкуството. Истината е, че много ми споделят как се чувстват неудобно да влязат в галерия, защото смятат, че това е нещо отредено само за един специален тип хора от обществото. Затова създадох и моята страница "За Изкуството", където създавам образователно съдържание на тема изкуство. Да, липсата на знания и интерес по темата е основен проблем, но предпочитам да мисля, че има какво да се направи по въпроса. Вярно е, че всеки трябва сам да обогатява общата си култура, но би било толкова по-добре процесът да е двустранен и да има повече приемственост.
Големите институции, музеи и галерии трябва да помислят за нови начини, по които да приобщят хората, да обърнат вниманието им към изкуството. В учебната ни система също има място за повече открити уроци в галерии например.
- Кои са любимите ви поети и художници?
Боро Първи: Валери Петров и Сирак Скитник.
Ани: В момента Дамян Дамянов и Генко Генков.
- Ако Дебелянов се беше родил през 1992 г., дали щеше да е най-големият конкурент на Боро Първи в рап поезията?
Боро Първи: Струва ми се високопарно да се сравнявам с човек, който е белязал българската култура по начина, по който Дебелянов е. Със сигурност съм повлиян и вдъхновяван от ритъма в неговите творби, така че защо не?!
- Ани, съавтор си на книгата "Бохемска София - Истории от жълтите павета". Ако съществува машина на времето, към кой момент от миналото би искала да се върнеш, на кое събитие да присъстваш и кой човек да срещнеш?
Ани: Наскоро посетихме град Казанлък, където е роден Иван Милев. Културният живот там кипи и имат страхотни музеи и галерии. Едно от местата, които много харесах, беше къщата-музей именно на Иван Милев. Хората там бяха много отзивчиви и ни разказаха нови неща за художника. В момента би ми било интересно да се срещна именно с него.
- Кога и как се намерихте един друг?
Боро Първи: Запознахме се през 2017 г. в интернет, но за сметка на това втората ни среща на живо беше на пиесата "Хъшове" в Народния театър "Иван Вазов".
- Какво най-много цените един у друг?
Ани: Че се чувстваме по-"себе си", когато сме заедно.
- Миналата година отпразнувахте любовта си. С какво най-вече ще запомните вашата сватба?
Боро Първи: Сватбата беше хубав повод да съберем роднини и приятели от всякакви кътчета на Европа на брега на Северното ни Черноморие.
Ани: В такива моменти човек осъзнава колко много хора има около себе си, които го ценят и уважават.
- За какво се карате най-често?
Ани: Най-големият ни проблем е, че Боро не обича прекомерното използване на чуждици, които имат еквивалент на български.
Боро Първи: А Ани често използва такива. С една дума: за глупости.
- Каква е вашата истина? Истината, която харесвате и предлагате на другите?
Боро Първи и Ани: Нашата обща истина се обобщава с един популярен цитат на Николай Хайтов: "Едно е да го искаш, друго е да го можеш, а трето и четвърто да го направиш".
Ние се стремим да покриваме и четирите.
Коментари