Всеки втори човек по света е пристрастен към социалните мрежи, а животът без интернет и различните му платформи вече изглежда абсолютно немислим. Изследвания показват, че в редките случаи, когато се сринат сайтовете и потребителите не могат с часове да влязат в профилите си, настъпва истинска паника.
Някои дори търсят помощ от психолози, за да овладеят страховете си
и да насочат действията и енергията си към спасителни положителни емоции.
Преди седмица фейсбук, инстаграм и месинджър се сринаха в световен мащаб за малко над час. Сигналите за срива бяха стотици хиляди, а изненаданите потребители показаха нескрита тревожност. В социалната мрежа Х, собственост на Илон Мъск, повечето изразяваха безпокойството си какво въобще биха правили, ако изведнъж останат без социални мрежи.
"Пристрастяването към социалните мрежи е много сериозен проблем и такъв срив отлично го показва – споделя пред "24 часа – 168 истории" интернет експертът Александър Ненов. - Тези, които работим това нещо, изобщо не усетихме зависимостта. Паниката се случи на психологическо ниво при крайните потребители. Като видях ефекта върху хората, бях шокиран от това как се отразява на всички тях. Наскоро за една моя лекция пресметнах, че средно на ден човек прекарва около 4 часа пред екрана на телефона си.
Младите прекарват дори много повече. Ако умножите за година, това прави 50 дни пред екрана, а за 7 години това значи, че губим 1 цяла година от живота си в мрежата.
Децата, прекарват на телефона си по 8 - 9 часа на ден,
те не го правят плътно, а през всяко свободно време, дори когато са в тоалетната. И ако направим същата сметка, се оказва, че един тийнейджър губи 1 година не на всеки 7, а на всеки 3 години от живота си. През това време той не е учил, не е чел, не е играл, не се е развивал. Не е правил нищо смислено и различно от това да гледа клипчета в тик-ток.
Това е шокиращото и трябва да се алармира по темата. Съответно, когато се сринат мрежите, такива хора изпадат в тотална абстиненция, защото не знаят какво да правят с живота си.
Това принуждава и чисто психологически потребителите да се замислят какво се случва, защото социалните мрежи ги разсейват от ежедневието им, а когато се сринат, в един момент всички проблеми и задачи, които имат, се струпват рязко на главите им."
Други наши експерти намират и положителен ефект за българските потребители от последния срив в мрежата, защото
ги е накарал да си сменят паролите
Препоръчително е това да се прави на всеки 90 дни и то не само в социалните мрежи, а и в електронните пощи, за да ги предпази от бъдещи зложелателни пробиви.
Основният проблем миналата седмица обаче не беше за потребителите, а за бизнесите, които работят чрез социалните мрежи, и инфлуенсърите, които рекламират различни продукти в тези канали. Последните статистики сочат, че размерът на пазара на социални медии нараства много бързо през последните години. Той ще се увеличи от $219,06 млрд. през 2023 г. до $251,45 млрд. през 2024 г. при сложен годишен темп на растеж (CAGR) от 14,8%.
Прогнозите показват, че до 2028 г. ще е стигнал до 413,16 млрд. долара. Например през август 2023 г. според Бюрото за преброяване на населението на САЩ продажбите на електронна търговия на дребно през второто тримесечие на 2023 г. възлизат общо на 269,5 млрд. долара. Това е увеличение от 7,7 % спрямо второто тримесечие на 2022 г.
Платформите за социални мрежи позволяват
насочена реклама въз основа на социалното поведение, географското местоположение
и демографията на потребителите. Инстаграм добави раздел "Пазаруване" към страницата "Изследване" в своето приложение. Според данни от проучване на социалната мрежа за бизнеса за 2022 г., 44% от хората използват инстаграм всяка седмица, за да пазаруват, като употребяват функции, включително маркера Shop.
Други компании за социални медии също са интегрирали реклами за пазаруване, за да улеснят директните покупки в своите платформи.
Според различни проучвания инфлуенсърите също са засегнати от срива в платформите, но не в толкова огромен мащаб. В профилите си в социалните мрежи чрез снимки и видеа те промотират храни, напитки, перилни препарати, козметика, телефони и автомобили. Някои от тях са събрали последователите чрез работата си като актьори, музиканти, треньори, лекари или гримьори. Други през годините целенасочено са градили имиджа си чрез атрактивен за публиката начин на живот и съдържанието, което споделят. Така
инфлуенсърите се превърнаха в сравнително лесен комуникационен канал за рекламодателите,
през който с малка инвестиция могат да стигнат до по-голяма аудитория.
"За инфлуенсърите в действителност веднага започнаха шегите, че трябва да си търсят работа, но те така или иначе трябва да го направят, защото последните данни сочат, че този пазар изчезва – посочва Ненов. – Само че нито един бизнес или инфлуенсър няма да загуби нищо, ако даден канал спре да функционира само за няколко часа. Особено инфлуенсърът. Той принципно иска да покаже своята значимост и затова всяка секунда в мрежата му е важна. Но вземането на решение за покупката на даден продукт изобщо не става чрез инфлуенсърите, защото рекламирането на голям бранд от тях няма да промени нищо при сделка за кола например."
Големият проблем всъщност е за бизнесите, които работят основно с интернет и социални мрежи. "Мета" показа, че след сериозния срив през 2021 г., когато платформите ѝ не работиха повече от 6 часа, сега те бяха готови да реагират и бързо отстраниха проблема.
Тогава сривът беше докладван 14 млн. пъти, което го прави един от най-значимите прекъсвания в историята. Той засегна сериозно бизнесите, които генерират приходи чрез онлайн продажби, такси за финансови трансакции, платена реклама, облачни услуги и множество други бизнес направления.
2021 г. беше годината с особено силен растеж за този сектор.
"Хората, които губят много пари при такива сривове, са онлайн търговците, които реално продават – обяснява интернет експертът. - Това са например китайските платформи като "Алибаба", "Алиекспрес", "Амазон" и много други. Буквално във всяка секунда те излъчват реклама, строго таргетирана към определена група хора в социалните мрежи, и ако това спре, губят по 1% на всеки 100 клиенти. Ако това стане в рамките на черен петък, загубите са огромни.
Не случайно повечето такъв тип наши компании започват да готвят този петък още от лятото, не правят никакви промени в сървъри, софтуери и настройки в седмицата преди черния петък, за да може сайтът да поеме това натоварване. Ако платформата се срине дори за 10 минути, на компанията това може да коства стотици хиляди лева загуби. Представете си, че някой иска да купи таблет, лаптоп или нещо друго, но няма шанс да го направи."
След последния срив, който разтресе потребителите по цял свят, някои учени започнаха да прогнозират и какво би се случило, ако глобално спре въобще интернетът за часове, дни или дори седмици. По принцип връзката е стабилна. Не зависи от една машина или кабел. Това е мрежа, съставена от други компютърни мрежи. Обхваща цялото земно кълбо. Връзките пресичат континенти, под океаните и през Космоса чрез сателити. Затова е почти невъзможно да си представим набор от обстоятелства, които биха могли да доведат до колапс на интернет. Това би предизвикало унищожение в толкова широк мащаб, че
загубата на интернет вероятно ще бъде най-малкото от нашите притеснения
Но какво ще стане, ако все пак интернет се срине? Как ще ни се отрази това психологически и финансово? Дали животът ще се промени драстично, или бързо ще се приспособим, разчитайки на по-стари средства за комуникация? Средства и методи, които са тотално далечни на младите поколения, които активно навлизат в живота днес...
Ако интернетът спре, първо, икономическото въздействие ще бъде катастрофално. Причината са постоянно увеличаващите се компании, които генерират приходи чрез онлайн продажби, такси за финансови трансакции, платена реклама, облачни услуги и множество други... Докато загубата на услуги като електронно банкиране или PayPal би била досадна за един отделен потребител, ефектите върху цялата система ще са грандиозни. Всеки сайт ще бъде офлайн. Огромни компании като Googlеили Amazon веднага ще станат неефективни. Други, като Microsoft, ще станат свидетели на изчезването на огромни части от операциите им. Дори фирми, които използват мрежата само като средство за реклама, биха били неблагоприятно засегнати.
Ако се приеме, че колапсът е с постоянен или продължителен характер, много компании ще напуснат бизнеса. Милиони хора на планетата ще останат без работа. "Преживявал съм това да бъда без интернет няколко пъти, тъй като от 1996 г. се занимавам с изследването му – отбелязва Александър Ненов. – Оттогава съм ставал свидетел на няколко големи срива, при спиране например на международния интернет на ниво Европа. Преди години имаше казус с презокеанския кабел. Тогава съм използвал само българските сайтове, но няма гугъл, пощите не работят. Много е шокиращо.
Младите основно губят времето си в социалните мрежи, а гугъл е станал първи асистент за всекиго. Много хора го използват, за да видят дали работи магазинът до тях, или как да стигнат до определено място, като включат "Гугъл Мапс". Съответно, ако няма интернет, това вече коства много на обикновеното ежедневие на хората и справянето им дори с незначителни задачи. Голяма част от нас са отвикнали да живеят както преди разпространението на интернет. Дори не помним как се случваха нещата. При големи земетресения или катаклизми на различни точки по света се случва да изчезне дори мобилната мрежа. Което тотално ще постави хората в невъзможност да живеят както са свикнали в последните две десетилетия.
Виждал съм как стоят офиси, в които служителите пият кафе и чакат да дойде интернетът, за да започнат работа
И ако преди време малка част от хората бяха зависими от това, в момента всеки е зависим. Дори счетоводителят не може да подаде ДДС протоколите към НАП, защото няма да има връзка. И автомонтьорите ще имат проблем, защото проверяват и поръчват частите в интернет и се консултират в мрежата, когато трябва да решат неочаквано сложни проблеми."
По всичко личи, че един сериозен катаклизъм в природата и живота ще промени драстично живота на всички. И тези, които са живели дълго без интернет, може би ще имат предимство...
© 2019 MenTrend. Всички права са запазени.
Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.
Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/
Коментари