С 20 млн. евро от ЕС Гърция възроди двореца “Айгай”, в който Александър Македонски започва своята империя

• За близо две десетилетия проектът е давал работа на между 70 и 160 души
• Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис определи откриването на паметника като събитие от световно значение

Всеки е чувал за Александър Македонски, чиято величествена история граничи с мит. Днес ние сме гледали филмите или сме чели книги, посветени на неговия живот. Несъмнено той е бил гений на своето време - доказателство са постиженията му, които буквално се простират почти по целия свят. Според собствените му признания той се е стремял дa зaвлaдee зeми чaк дo “кpaищaтa нa cвeтa и Beликoтo външнo мope”. Империята му се е простирала от Балканите до съвременен Пакистан.

Има поне 20 града в различни държави, които носят името на своя завоевател - като започнем от Турция и минем през Пакистан, Афганистан, Египет, Ирак - дори днешна Газа в Палестина. Александър Македонски, наричан още Велики, е поставил света в краката си, въпреки че умира млад - едва на 32 г.

Александър Велики е символ за безстрашен зaвoeвaтeл и eдин oт нaй-блecтящитe вoeнни гeнepaли в иcтopиятa. Роден е през 356 г. пр. н. е. в Пела, Македония. Като малко момче е бил научен да чете, пише и свири на лира. Развива любов към четенето и музиката, която го съпровожда през целия му живот. Когато Александър бил тийнейджър, баща му наема Аристотел за негов частен учител. Едва на 20-годишна възраст, Александър се възкачва на престола на тогавашното царство Македония, когато политически съперник убива баща му - Филип II. Короноват го преди 2400 г. в двореца “Айгай”, област Македония. Това е не просто най-голямата, но заедно с Партенона е и една от най-значимите сгради на класическа Гърция (повече за него прочети в карето).

Постиженията му са неизмерими и трудно може да се изброят. Той не е ламтял за богатства и живот, изпълнен с удоволствия, а е имал вечен стремеж към подвизи и слава. Дълго може да четете за неговата история. Но това вече далеч не е единствената опция, която имате на хоризонта. Гръцкото правителство с помощта на Европейския съюз вече е осигурило на всекиго възможността поне за миг да се въплъти в образа на самия Александър Велики, като усети древната енергия и силата на миналото на едно от най-автентичните за тази цел места - двореца “Айгай”, където могъщият военачалник е коронован.

Години наред мястото бе като черна дупка, която поглъщаше десетки милиони евро

Дворецът бе реставриран цели 16 години с помощта на европейски средства от няколко фонда, включително Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) - един от основните финансови инструменти на европейската политика на сближаване. Общата стойност на парите от Брюксел достигна 20,3 милиона евро. Проектът продължи толкова дълго, че отпускането на средствата се раздели между два програмни периода - от 2014 до 2020 г. и от 2021 до 2027 г. От януари той вече е завършен и отворен за посетители.

Дворецът “Айгай”, известен още като Царската митрополия на жителите от Македонския регион, е

най-голямата сграда в класическа Гърция,

обхващаща площ от приблизително 15 хил. кв. метра според гръцкото министерство на културата. Това е малко под площта, покрита от сградата на Капитолия на САЩ.

Реставриран е и околният комплекс, а с това общата площ набъбва на близо 25 000 кв. м. Извършени са разкопки и опис на десетки хиляди преносими находки и архитектурни елементи от камък на целия обект, както и реставрация на част от покрива на атриума на музея. Самата земя е обработена и пригодена за очакваните хиляди туристи.

Ръководителят на целия проект беше д-р Ангелики Котариди. Той е научен и административен директор на всички етапи от реставрацията с помощта на екип, който включваше строителен инженер, архитект, археолози, консерватори и занаятчии. Броят на работниците е варирал през годините, но те са били между 70 и 160 души. Трудили са се в различни периоди почти 2 десетилетия. Сред извършените дейности са поддръжка, структурно укрепване, реставрация и реконструкция на паметника.

Построен е предимно от бащата на Александър Велики Филип II Македонски през 4 век пр.н.е. Айгай е била първата столица на мащабната военна империя.

Мястото е толкова голямо, че само дворът побира 8000 души

Дворецът е известен с великолепни високи колони, кътчета за поклонение и просторни бални зали, чиито подове са били обрисувани с шарен мрамор и сложни мозайки. Части от тях са възстановени и могат да се видят.

“Това е мястото, където Александър Велики беше коронован малко след убийството на баща му, за да започне своята славна кампания”, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис на церемонията по откриването в началото на тази година. От съвременна Гърция до Египет, Иран и чак до Северна Индия и Централна Азия неговата империя е била невиждана за западната цивилизация. Историците наричат делата му началото на елинистическия период, който продължава от смъртта на Александър Велики до възхода на Римската империя, пише Си Ен Ен.

Неговите завоевания поставят основата на гръцкото влияние в източната част на Средиземно море за следващите 1000 години. Много важни текстове в този регион, включително ранните версии на Новия завет, са написани на гръцки език - дори в българските църкви се е проповядвало на гръцки по времето на османското владичество чак до 27 февруари 1870 г., когато със свой ферман султан Абдул Азис възстановява Българската екзархия.

Римляните разрушават двореца през 148 г. пр. н. е. След това неговите останки често били ограбвани. Дворецът е преоткрит чрез разкопки през 1865 г. Имало е прекъсвания на археологическата работа, но тя се е засилила отново през 50-те години на миналия век. Реконструкцията започва едва през 2007 г. и продължава до 2023 г.

Възстановяването на средището, където се е зародила такава впечатляваща империя, не беше лесна задача. Това отне на гръцкото правителство 16 години и

едва ли изобщо щеше да се случи без помощта на ЕС

В двореца “Айгай” са вложени повече от 20 млн. евро според информация на гръцкото министерство на културата.

“Това, което правим днес, е събитие от световно значение и международен мащаб”, заяви гръцкият премиер Мицотакис.

Оформен като две съседни квадратни понички с различна големина, дворецът “Айгай” е административен и духовен център. Усилията по възстановяването включват разкопки на огромния обект, документиране и консервация на откритите артефакти.

Гръцкото правителство е възстановило 1400 кв. метра мозайки, мраморни подове

и някои от многобройните колони. Същевременно с това реставраторите са имали за цел да запазят и общия вид на руините. Постигнали са я, като подобно на триизмерен пъзел мраморните колони били възкресени чрез поставяне на парчета камък, открити в руините, заедно с реплики на резервни части.

Останките от двореца и близките кралски гробници са обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Те се намират в района на днешното село Вергина.

“Значението на такива паметници надхвърля местните граници - това става собственост на цялото човечество. И ние, като пазители на това ценно културно наследство, трябва да го защитим, подчертаем, популяризираме и в същото време да разширим хоризонтите, разкрити от всеки нов аспект”, категоричен бе Мицотакис.

През последните години Гърция увеличи инвестициите в своето антично наследство, което се превърна във важен източник на туристически приходи. От три десетилетия тя настоява за връщането на скулптури, взети от Партенона, които са в Британския музей. Според гърцкото правителство те са били разграбени през XIX век, когато държавата е била под османско владичество.

7,3 милиона е отпуснал съюзът за реставрация на Акропола

Над 7,3 милиона евро е отпуснал Европейският съюз за реставрацията на атинския Акропол за програмния период 2007-2013 г. Средствата са предоставени от Европейския фонд за регионално развитие чрез Оперативна програма “Атика”.

Акрополът е обект на обширен реставрационен труд на национално ниво още от 1975 г. Финансиран от ЕС проект на обща стойност 7 387 062 евро продължава тези дейности през 2010-2015 г. с работа върху шест области: Партенона, Пропилеите (монументална врата), храма Ерехтейон, храма на Атина Нике и стената на кръга.

Завършването на програмата допринесе за подобряване на естествената и създадена от човека среда и направи паметниците интелектуално достъпни за широката общественост.