2 типа тяло издават повишена опасност от рак на дебелото черво

Ракът на дебелото черво при хора под 50-годишна възраст е едно от най-бързо увеличаващите се злокачествени заболявания. Има различни хипотези за причините, без някоя от тях да е събрала достатъчен брой необорими доказателства. Самият факт на зачестяване на случаите обаче кара лекарите да обръщат по-голямо внимание на профилактиката. Като цяло включват нормите на здравословния живот с акцент върху диетата, движението и отказа от пушене.

Много общо казано, това са условия, (не)спазването на които си личи от пръв поглед само от външния вид на човека. Вероятно елементарният за установяване изходен статус е провокирал международна група от учени да се задълбочи в търсенето на връзка между типа тяло и риска от рак на дебелото черво.

Новото им проучване, публикувано в Science Advances, разглежда влиянието на ръста на човека, затлъстяването, индекса на телесна маса и разпределението на мазнините в тялото върху индивидуалния риск от колоректален карцином. Колоректален рак е по-точното название на болестта, защото, макар и сходни, туморите имат специфика в зависимост от това къде точно са разположени. Дали в “същинското” дебело черво - в участъка между апендикса и правото черво (ректума), или в последните сантиметри на ректума до ануса.

Учените разглеждат голяма извадка - близо 320 хиляди души, които според типа тяло разпределят в 4 групи: като цяло със затлъстяване; високи, но с пропорционално разпределена мастна маса; високи със затлъстяване около корема и хора с по-нисък ръст и високо тегло и индекс на телесна маса, но почти нормални обиколки на талията и бедрата.

Сравняването на антропометричните особености на заболелите показало, че затлъстелите хора от първата група са имали 10% по-висок риск от колоректален рак.

А високи от двата пола със затлъстяване около корема били средно с 12% по-висока вероятност за колоректален карцином, като при жените нарастването достига до смущаващите 18%.

Д-р Хайнц Фрайслинг от Международната агенция за изследване на рака в Лион и водещ изследовател в проекта обръща внимание, че формалното слагане под един знаменател на хора със сходен индекс на телесната маса не отчита прецизно рисковете от наднорменото тегло и затлъстяването.

При равни стойности на индекса един човек може да е мускулест, с правилни пропорции на тялото и без мастни депа, а друг - натрупал мазнини около вътрешните органи. 

Проучването установява, че високият риск за високите хора без талия и за тотално затлъстелите не е само европейски и американски феномен. Същата е опасността и за хора с африкански и азиатски произход, ако попадат в двата рискови типа тяло.

Би било несериозно да се мисли, че учените просто са премятали снимки и здравни картони, за да направят изводите си за индивидуалните рискове при отделните подтипове на затлъстяване. Всъщност те са установили тъканно-специфичните генетични вариации, които предполагат различни молекулярни пътища между фенотипове на формата на тялото и колоректалния карцином.

В проучванията са изследвани цялостните геноми на участници в масивите на Biobank във Великобритания и са откроени над 3400 генетични варианта, свързани с риска от злокачественото заболяване. Така проучването чертае различни предполагаеми причинно-следствени връзки между подтипове на затлъстяване и рака на дебелото черво.

“Резултатите от нашия генетичен анализ на тъканно ниво предполагат няколко механизма, които вероятно отразяват различни подтипове на затлъстяване. Това е нарушеният контрол на кръвната захар и метаболизма - процеси, които превръщат храната в енергия. Но също и клетъчното възпаление в резултат на хормоните, произведени в мастната тъкан, които изпълняват функции на цитокини. В медицината се наричат адипокини. Най-популярен сред тях е хормонът лептин, който при здрави хора съобщава на мозъка, че сме сити. 

Като адипокин обаче може да е потенциално свързан с развитието на рака, защото увеличава скоростта на делене на клетките”, обяснява Фрайслинг пред Medical News Today. Множество други проучвания са доказали, че лептинът насърчава образуването на кръвоносни съдове, които да хранят тумора, и така спомага за оцеляването и разрастването му. Паралелно хормонът може да потисне естествената програма за унищожаване на стари и болни клетки, което води до прогресия на рака и метастази.