60 години без душ - историята на най-мръсния човек на света

Любимата му храна била изгнило месо от диви прасета и обичал да пуши животински изпражнения

Преди смъртта си Аму Хаджи е известен като "най-мръсния човек на света" - и за това има основателна причина. На 94-годишна възраст иранецът от село Dejgah в провинция Фарс бе изкарал повече от 65 години без душ. Живееше в открита кирпичена къща, хранеше се с гниещо свинско месо и имаше навика да пуши животинска тор и да пие вода от ръждясали тенекии.

Приживе той обясняваше ексцентричния си начин на живот като резултат от недиагностицирани "емоционални проблеми от младостта" и твърдеше, че не обичал да се мие, да яде прясна храна и да пие чиста вода, защото се страхувал, че това ще го разболее или ще му донесе лош късмет. Трагичната ирония е, че в крайна сметка едва след като загрижени местни жители го отвели в банята, за да се измие, той се разболял и накрая починал, съобщава информационната агенция IRNA след смъртта му на 23 октомври 2022 г.

"Аму" е ласкаво обръщение, с което се наричат възрастните хора в Иран. Отшелникът е живял необикновен и със сигурност уникален живот. Подробностите за детството му не са толкова известни, но в напреднала възраст е ясно, че е бил почитан от своите връстници. Смята се, че преди смъртта си Аму Хаджи (което означава чичо Хаджи, а Хаджи е почетно название за хората, които са завършили ежегодното поклонение Хадж до свещения град Мека) е

издържал цели 67 години, без да се измие със сапун или вода.

Местните жители твърдят, че в младостта си е преживял "емоционални сривове", които са предизвикали отвращението му към хигиената. Когато светът се заинтересувал от уникалния му начин на живот, в медиите се появили предположения, че е бил разочарован в любовта или се е страхувал от болести.
Във всеки случай Аму Хаджи не се е поддал на изпитанията и е преживял повече от девет десетилетия оповавайки се на своята необичайна и обръщаща стомаха диета от убити на пътя животни. Любимата му храна била изгнило диво прасе, а на ден пиел по пет литра вода от ръждясал варел за нафта, която събирал от близките локви.

Рядък поглед към отшелническия му начин на живот показва как Аму е живял и спал в дупка в земята, докато загрижени съседи не му построили тухлена постройка. Примитивната колиба се вписва в простата естетика на странника, оставена отворена и заобиколена от купчини камъни и пръст, натрупани през годините. Може би в знак на добра воля към тези, които са му я построили, той продължавал да прекарва времето си между дупката и кирпичената къщичка. Известно е, че през хладните зимни месеци в Иран Аму носел стара, разпадаща се военна каска, за да топли главата си.

Твърди се, че за да поддържа дължината на косата си, Аму от време на време подрязвал краищата й с огън, без да се поддава на традиционното фризьорство.

Кожата му била покрита със сажди и гной, тъй като отказвал да се къпе.

Аму прекарвал времето си в пушене - и то много. Кадри показват как необичайният човек се наслаждава на по четири цигари наведнъж и пуши животински изпражнения от стара тръба все едно, че е лула. В рядко срещано интервю през 2014 г. пред "Техеран Таймс" той разкрива, че любимото му ястие е било дива свиня, но с удоволствие се е хранел и с убити по пътищата животни.

 Аму Хаджи е прекарал живота си без съпруга и семейство. Въпреки отвращението от миенето и навиците му да яде развалено месо и да пие мръсна вода, неговото здравето е било стабилно до малко преди смъртта му през 2022 г. По-рано същата година екип от лекари, ръководен от д-р Голамреза Молави, професор в Училището по обществено здраве в Техеран, според сведенията, бил направил на Хаджи Аму редица изследвания, включително тестове за инфекции като ХИВ и хепатит.

Професорът с изненада установил, че

бездомникът нямал в организма си никакви бактерии или паразити,

освен от трихинелоза - паразитно заболяване, което се получава при консумация на сурово месо и причинява често срещана инфекция. Но Хаджи не е проявявал никакви симптоми. Д-р Малави стигнал до заключението, че отшелникът е успял да остане здрав в продължение на толкова много години, защото е развил силна имунна система след десетилетия живот в изключително сурови условия.

Около Аму Хаджи витаеше голямо очарование. След като пътувала до неговата колиба, авторката и журналистка от Би Би Си Клаудия Хамънд го описва като човек с лице и брада, покрити с "жълтеникаво-кафява пръст". В резултат на това, според нея, той "се слива" с "безплодния пейзаж на Южен Иран" и когато седи спокойно, "прилича на скала". Той е сниман многократно, а през 2013 г. за живота му е заснет кратък документален филм, озаглавен "Странният живот на Аму Хаджи".

"И макар че мръсотията е това, което привлича погледа на снимките на Аму Хаджи, поглеждайки покрай него, няма как да не забележим зашеметяващия пейзаж, в който е живял: яркосиньо небе, открити полета и планини по хоризонта. Според мен той има повече късмет от много от нас" - пише журналистът, който стои зад репортажа на "Техеран Таймс", след като се среща с Аму Хаджи през 2014 г.

"Покривът му е звездното небе, къщичката му е платена изцяло, без да се тревожи за месечните ипотеки, а възглавницата и одеялото му са меката земя. Той преживява дните си без да се тревожи за просрочените сметки за газ и електричество, защото топлият въздух, който издиша му върши работа, за да сгрее кирпичения си подслон през студените нощи. Вместо да има вътрешен двор на къщата си, той има пред себе си целия хоризонт. Аму Хаджи Джан, благодаря ти, че ни показа колко бедно живеем. Земята ви принадлежи, така че живейте свободно и се наслаждавайте!", завършва статията си журналистът на "Техеран Таймс".

Въпреки че мнозина са били загрижени за бедния мъж,

той веднъж казал, че опитите да му се помогне го натъжавали.

В един от случаите група млади момчета се опитали да го изкъпят насила, но той успял да избяга. Въпреки нежеланието му, местните жители най-накрая успели да го убедят да се измие, след като признал, че е самотен и му казали, че немиенето го затруднява да се сприятели и да си намери компания. Няколко месеца по-късно той почива на 94-годишна възраст.