Фараон, обявен за бог преди 3500 г., не приличал на статуите си, бил къдрокос и с малък нос

Три години след като дигитално “разопаковаха” мумията му, за да я изследват, учени пресъздадоха чертите на лицето на един от най-славните фараони, който пренаписва историята на Древен Египет. Аменхотеп I е вторият владетел на XVIII династия и умира преди около 3500 г. Обявен посмъртно за бог заради мъдрото си и успешно управление, донесло на кралството му мир и просперитет и определено от историците като златна епоха, фараонът е първият погребан в Долината на царете, където почиват почти всички владетели на XVIII, XIX и XX династия. Син е на Яхмос I и съпругата му Яхмос Нефертари и управлява между 1526 и 1506 г. пр. Хр. (според други датировки – между 1525 и 1504 г.) Той не се прочул толкова с военни походи, колкото с това, че успял да опази владенията на баща си, да засили държавната администрация и да се посвети на развитието на изкуството и строителството на храмове. 

Възстановката на лицето на Аменхотеп I е направена от бразилския 3D дизайнер Сисеро Мораис, специалист по реконструкция на чертите на отдавна починали велики исторически личности. Това лято той направи реконструкция и на лицето на руския цар Иван Грозни.

Да се види как е изглеждал египетският владетел, стана възможно, след като преди 3 г. учените успяха дигитално да “разопаковат” мумията му, за да я изследват. Открита през 1881 г., това бе единствената мумия на фараон, останала непроучена в съвременната епоха. Причината не е в страховито проклятие, а в перфектното опаковане. Мумията остава непокътната, за да не бъде унищожена украсата от цветни гирлянди по нея, както и уникалната посмъртна реалистична маска от оцветено дърво и картонаж.

През 2021 г. обаче за първи път учени от Египет използваха триизмерна компютърна томография, за да проучат какво се крие под съвършения посмъртен покров на фараона. Тогава бе установено, че той е починал на около 35 години, че е бил висок 168-169 см, че зъбите му са били в добро състояние и че не е умрял от насилствена смърт. Не стана ясно обаче какво точно го е уморило, защото нямало видими следи и от тежко заболяване. Установено било също, че е погребан с 30 амулета и златен пояс със златни мъниста.

Така за първи път от три хилядолетия мумията на Аменхотеп беше “отворена”. Предишният път е бил през XI век пр. хр, повече от четири века след първоначалната мумификация и погребението на владетеля. Йероглифите описват как по това време свещениците възстановявали и погребвали отново кралски мумии от по-древни династии, за да поправят щетите, нанесени от мародери. Вероятно именно на тези повторни погребения се дължали и редицата наранявания по тялото, нанесени след смъртта. Вътрешностите на фараона били извадени и заменени с амулети освен мозъка и сърцето.

“Фактът, че мумията на Аменхотеп I никога не е била “разопакована” в съвременните времена, ни даде уникална възможност: не само да проучим как той първоначално е бил мумифициран и погребан, но и как е бил третиран и повторно погребан два пъти векове след смъртта му от върховните жреци на Амон”, разказва д-р Сахар Салим, професорка по радиология във факултета по медицина в университета в Кайро и основно действащо лице в проекта. Той бе осъществен съвместно с археолога Захи Хавас.

Аменхотеп I, изглежда, физически е приличал на баща си Яхмос  I: с тясна брадичка, малък тесен нос, къдрава коса и леко изпъкнали горни зъби, описаха тогава учените чертите на фараона. Те направиха това на основата на триизмерното сканиране на черепа на монарха отпреди 3500 г.

Сега обаче Сисеро Мораис е направил точна възстановка на лицето на Аменхотеп I. Според бразилския графичен дизайнер  богът, изобразен в статуи, не е идеалното съвпадение с живия фараон.

“В общи линии статуите са съвместими в областта на носа, но са по-нежни в областта на глабелата (разстоянието между веждите) и по-изпъкнали в областта на брадичката”, обяснява той.

За да направят реконструкцията, Мораис и неговият екип смесват изображения, направени с помощта на различни методи. Единият включвал разпределяне на маркери за дебелина на меките тъкани в черепа на фараона на базата на данни от компютърна томография от живи донори, за да се разкрие вероятната форма на лицето. Друга техника била т.нар.  анатомична деформация, при която дигитално пресъздаване на главата на донор се коригира, докато черепът съвпадне с този на фараона. Този метод станал възможен след сканирането на черепа на Аменхотеп I през 2021 г.

“Чрез кръстосването на данните от всички изображения  генерирахме окончателния бюст и го допълнихме с исторически костюм - обяснява Мораис. – Генерирахме три групи образи: един в сива скала, със затворени очи и без коса. Друг беше цветен, с коса и отворени очи, и имаше един по-артистичен, с всички елементи от облеклото.”

Резултатът беше “достойно” лице, посочва бразилецът, доволен от работата си.

Ограбвана от иманяри в древността, Долината на царете още крие тайни

Долината на царете е мястото, където са били погребвани фараоните от Новото царство (XVIII, XIX и XX династии). Според някои изследователи първото убежище за вечен покой там е било не на Аменхотеп I, а на неговия наследник – завоевателя Тутмос I, a последните заровени владетели са Рамзес X или Рамзес XI. От общо 63 гробници 25 са идентифицирани като царски, защото освен фараоните, там са погребани също някои от съпругите и децата им, както и висши сановници.

Разположена между хълмовете на Даир ал-Бахри, на западния бряг на река Нил, Долината на царете се появява, когато фараоните на Новото царство започват не да парадират с величието на гробниците си, а да ги крият под земята, за да ги предпазят от грабежи и поругаване. През 1979 година долината е обявена за Световно културно наследство от ЮНЕСКО, заедно с Луксор, Долината на цариците и Карнак.

Повечето от местата за вечен покой се състоят от дълги, низходящи коридори, разделени от дълбоки шахти, с цел объркване на иманярите. В края на коридора се намира погребалната камера, в която е поставен каменен саркофаг за кралската мумия, обграден от камери за съхранение на мебели, бижута, дрехи и дори храна и напитки, необходими в задгробния живот. По-голямата част от стените са покрити с релефни, цветни сцени, изобразяващи фараона сред богове и богини, наред с йероглифни текстове, които да ги водят в отвъдното.

Мнозина са били убедени, че 62-те гробници, открити преди 1922 г. , са всичките, които се намират на това изключително по стойността си историческо място. То обаче продължава да носи изненади, а някои мистерии все още чакат своето разгадаване. През ноември 1922 г. Хауърд Картър открива останалата непокътната гробница на детето фараон Тутанкамон, която изумява научния свят.

През 2005 г. американският археолог Ото Шаден открива само на 15 м от гробницата на Тутанкамон друго място за погребение, означено като KV 63. Там не са намерени мумии, но саркофази, цветя, платове и други материали. Мнозина смятат, че става дума за друг гроб, който се намира съвсем близо, но все още не е открит. Има хипотези, че е възможно това да е мистериозното местонахождение, където почива Рамзес VIII. Археолозите не изключват, че въпреки многократното преравяне от мародери през вековете, Долината на царете все още крие неподозирани тайни.