Защо полярниците на Антарктида сънуват починали близки, а понякога и бъдещето?
Изследователи и в миналото, и сега са озадачени от прогностичните сънища, сбъдващи се в реалността и предизвикващи дежавю
Две гледни точки за странния феномен - на невролога д-р Нейко Нейков и на проф. Христо Пимпирев
Сънищата са едни от най-странните феномени на Антарктида - експресивни, ярки, цветни, най-често свързани с починали роднини, но понякога те са озадачаващо прогностични. Човек сякаш вижда бъдещето и когато то се случи, преживява странно дежавю.
Още първите полярници през XIX век са толкова смутени от тези аномалии, че старателно си ги записват в дневниците. Днес сънищата там вече не стряскат никого, напротив, те са обект на стотици научни изследвания по цял свят.
Феноменът е описан още през 1898 г., когато лекарят на първата белгийска антарктическа експедиция Фредерик Алберт Кук отбелязва, че или изобщо не могат да заспят, или ако успеят, сънят става толкова дълбок и непробуден, че трудно могат да ги събудят.
„Оттогава трудностите със заспиването, забавеното начало на съня, намалената ефективност и по-кратката продължителност, както и липсата на възстановителна функция на съня остават основните здравословни оплаквания сред пребиваващите на Антарктика дори след края на "героичната епоха" – констатира украински екип, оглавяван от О. В. Шило в проучването „Сънят в Антарктида: от проблема със заспиването към разбирането на проблема". Според учените, анализирали огромен брой научна литература, 40,9% от публикациите са посветени на най-често срещаното оплакване – смущенията в съня.
През 2015 г. изследователите Пол, Лъв, Хоутън и др. в статията си „Светлолечението подобрява качеството на съня и отрицателна афективност в Арктика" отбелязват, че „полярното безсъние" се проявява, тъй като се забавя фазата на секрецията на мелатонин, чиито нива там се запазват като през деня и заедно с това и кортизолът е с обичайни нива, което предизвиква допълнителни проблеми. А обяснението е, че на Северния и Южния полюс има дълги периоди, в които денят е 24 часа, а след това нощите са с такава продължителност. На свой ред това „побърква" циркадните ритми и биологичните часовници на хората, тъй като изследователите са принудени да работят или в условия на постоянна дневна светлина, или денонощно са изложени на тъмнина и изкуствено осветление.
Статия, публикувана в New England Journal of Medicine, описва още една интересна особеност. Проучването, подготвено от деветима невролози, живели с полярници в продължение на 14 месеца, е проведено с помощта на ядрено-магнитен резонанс. Учените заснели обема на мозъците на участниците в експедицията преди тя да започне, по време на експедицията и след това. Когато сравняват сканираните изображения, те установяват, че някои зони се свиват в сравнение с контролите. Включително хипокампусът, отговарящ за ученето и паметта. Изследователите забелязват още един интересен факт - намаление на протеина, отговарящ за неврогенезата. Заедно с това констатират, че по време на престоя пространствените способности се нарушават, и фиксират това с резултатите от различни тестове.
И ако за тези особености могат да се търсят обяснения, свързани с екстремния студ, ниската влажност, почти непрекъснатите снежни бури, силните течения и ураганните ветрове, дългите полярни дни и нощи, високото ниво на космическа радиация, магнитните бури, повишената йонизация и социалната изолация, то за другия феномен все още няма достатъчно отговори.
От години изследователите в Антарктида, включително българските, се впечатляват от ярките си сънища с починали роднини. Още по-изумени са те, когато сънуват нещо, което впоследствие се случва в реалността и преживяват истинско дежавю.
За повече подробности се обърнахме към полярник № 1 у нас проф. Христо Пимпирев и невролога д-р Нейко Нейков, който е провел специално проучване на място със специализирана апаратура по така наречения „Златен стандарт", свързано със съня на участници в експедиция на Антарктида.
ИНТЕРВЮ
От Великите географски открития хора твърдят, че „виждат" в бъдещето
Поне 12 души от експедицията споменаха за този феномен, казва неврологът д-р Нейко Нейков
Сънят е дълбок, подобен на този, когато човек се отпуска след някакво голямо бреме, тогава може да се изгради нова инфраструктура между невроните
- Д-р Нейков, Вие направихте подробно изследване на съня на Антарктида и проф. Пимпирев каза, че сте представили доклад пред международния конгрес по нарушения на съня, публикуван в най-престижното индексирано международно списание за нарушения на съня, какви бяха изводите Ви?
- Самият проект включваше изследване на съня на Антарктида и изследване на същите хора три месеца след завръщането им в България за референтен анализ. Идеята бе да се направи обективна оценка, като е използвана професионална апаратура, която благодарение на прогреса вече е достатъчно миниатюризирана. Така успяхме да покрием критериите, които се изискват за изследвания на Южния полюс. Започнах работа буквално няколко часа след като акостирахме на нашия бряг на остров Ливингстън. Изследвах хора, които вече бяха в базата над 40 дни и организмът им се беше адаптирал. Останалите пристигнахме след 4 дни път и бе нормално организмът да изиска известно време за адаптация.
След проведеното изследване на остров Ливингстън и това в България мога да кажа, че на Южния полюс се забелязва една особеност – удължаване на времетраенето на дълбокия сън, както и леко увеличение на сънните времена. При някои удълженият стадий на съня достига до над една трета, а според проучвания обичайно той е около 10 - 20 на сто от общата продължителност на съня. С други думи, минутите на дълбокия сън на Антарктида са много повече. Този феномен е характерен не само за Южния полюс, в науката той е известен като т.нар. отморителен сън.
- Можете ли да обясните какво означава той?
- Той е подобен на този, след като човек е преодолял дадено сериозно предизвикателство, стрес или изпитание. Нещо подобно на студент, който дълго се е готвил за тежък изпит и когато той приключва благополучно, заспива от умора. Или атлет, който се отпуска след напрегнато изнурително състезание, придружено с тежки физически натоварвания.
Това е стадият на съня, в който се предполага, че мозъкът започва да консолидира и да обработва информация в най-голям обем.
Освен това на Антарктида при част от хората забелязах състояния, които, ако бяхме в България, трябваше да са обект на медицинско внимание и евентуални мерки, но когато ги изследвах тук, се оказа, че те са в рамките на нормално отклонение от нормите, което не изисква лечение.
- Тоест някакво обостряне, което затихва в обичайната среда?
- Да.
- Какво Ви впечатли на Ливингстън?
- Трудно е да се опише, уникално място, само човек, който е бил на този остров, може да го разбере. Там сякаш целият организъм се пренастройва, включително в психологически план, себеусещането е различно и е съобразено с попадането в нова среда, с това, че човек трябва да се съобразява с една малка затворена популация, с която комуникира всеки ден. Примерно можеш да се любуваш с бинокъл на някой глетчер, но в момента, в който пристигне корабът с припаси, моментално обличаш костюм, който виждаш за първи път в живота си, и отиваш да вземеш запасите, защото иначе групата няма да има какво да яде. От една страна, всичко е бяло, снежно, и същевременно много цветно и прекрасно място, душата се изпълва с тази невероятна красота и това се отразява на мозъка. Той трябва да асимилира всички тези впечатления, гледки, нови преживявания и умения - това неминуемо води до промени в съня. Това е моето обяснение за ярките сънища там.
- Вие забелязахте ли феномена, констатиран от индийски екип, който изследва полярници, при тях забелязали, че някои зони в мозъка се свиват и размерите им са много по-малки от тези в обичайната им среда.
- Тези изследвания се правят много отдавна, всичко започва с един учен, който отива в Арктика и прави ядрено-магнитни резонанси – чисто профилактично. Когато се връща, установява, че е налице 7 - 10% свиване на общия обем на мозъка. Но този феномен се наблюдава и при тежки форми на дехидратация, както и други форми на изолация - тогава също намаляват още повече отделни дялове на мозъка - отговорни за речта, за държанието, настроението. Нормално е, когато си бил на изолирано място, затворен между 4 стени, не е имало с кого да разговаряш, когато получаваш по-малко светлина от необходимото. Всичко това има значение.
За разлика от тях ние изследвахме само сънищата с така наречения „Златен стандарт" – пълна полисомнография, и изводът е, че те са подобни на тези при хора, при които е отпаднало някакво бреме. Това заедно с уникалността на мястото провокира нещо като медитация, придружена с много удължен стадий на дълбок сън с преобладаващи делта вълни.
- Какво се случва в този момент в мозъка?
- Хипотезата в момента е, че това е знак за създаване на нови синапси между невроните в мозъка.
- Искате да кажете, че по време на такъв дълбок сън може да се изгради нова инфраструктура между невроните ли?
- Да.
- Проф. Пимпирев казва, че той, проф. Биолчев и много други са сънували свои починали близки – толкова експресивни са били впечатленията им, че все едно те са били в стаите им?
- Съновиденията са индивидуални и психологически повлияеми. С импулси и с научни методи тези сънища няма как да ги фиксираме.
- А Вие лично имате ли някакво научно обяснение за тях?
- Сънуването на починали близки го чух най-малко от 12 души, голяма част нестъпвали на Южния полюс. От една страна, имаме сугестия, когато няколко души го кажат, това е достатъчно човек да се впечатли дълбоко и при него да се повтори този процес. Но в случая впечатленията са още по-дълбоки, защото безспорни авторитети в групата също потвърждават това. От друга страна, удълженият дълбок сън предразполага за повече възможности за сънуване на „цветни" и „живи" сънища.
- Книги и статии на полярници в миналото разказват, че на Антарктида са сънували прогностични сънища и когато се върнат в обичайната си среда, получават нещо като дежавю, защото те се сбъдват в реалността. Как си го обяснявате – като самосбъдващи се пророчества, когато човек вижда в съня нещо и подсъзнателно се стреми към него, или има друга научна хипотеза?
- Първо, там мястото е много специфично. Второ, още от Великите географски открития има записки, че хора, завърнали се от експедиции, заявяват, че са придобили свръхестествени способности – примерно да предусещат събития или да виждат в бъдещето. Факт е, че още с появата на Homo sapiens еволюцията е заложила в нас много комплексни сетива, за които дори не подозираме, защото в момента не ни се налага да ги използваме. Причината е, че средата ни е твърда комфортна и нищо не го налага. Но ако човек поживее примерно две седмици в джунглата, в една враждебна среда, той в един момент ще може от 1 - 2 км да усеща опасност, промяна във времето, приближаването на хищник, накъде да се насочи, за да открие вода и т.н. Това е в нашите гени, сетивата ни могат да се изострят по неописуем начин, за да оцелеем, самата еволюция е заложила в нас много ясно изразена интуиция, от която в момента нямаме нужда. Нищо в средата ни не ни провокира да я „отключим" и да се възползваме от нея. Но има достатъчно палеонтологични доказателства, че група хора е могла да избие множество мечки, защото е знаела как правилно да се позиционира и какво да направи.
От тази гледна точка ние сме много по-комплексни същества, отколкото предполагаме, и Антарктида по свой начин ни показва това. Затова аз винаги ще подкрепям твърдението, че тя е най-добрата ни представа за тренировка за Марс.
ИНТЕРВЮ
Проф. Христо Пимпирев:
Починалите близки насън не казват как да спечелим от лотарията
Просто влизат и сядат в стаята, в която спим в базата. Този феномен не е свързан с едно конкретно място на Антарктида, а с целия континент
- Проф. Пимпирев, известно е, че сънищата на Антарктида са ярки, експресивни, някои казват дори прогностични, можете ли да разкажете от първо лице повече за тях?
- Преди около три години неврологът д-р Нейко Нейков проведе изследвания със специална апаратура. Той проучваше нервните импулси в мозъка по време на сън, но за мен те не показаха нищо. Изследването бе съобщено на конгрес, но на този етап нищо конкретно не може да се каже на какво се дължи този феномен. Като учен не вярвам, че съществува апаратура, която може да вникне в такива тайни кътчета на мозъка, но поне опитахме.
- В момента работи ли колектив от психолози в Софийския университет по този въпрос?
- Не. Все пак не трябва да забравяме, че това е континент, обграден с океан, трудно се достига до него, там са измерени най-ниските температури на планетата - минус 89 градуса, горе-долу колкото на Марс. Неслучайно различни екипи на НАСА на Антарктида правят изследвания как тези условия се отразяват на хората, за да са подготвени за една по-дълга мисия на друга планета. Антарктида е необичайна във всяко отношение, там няма дървета, няма птици, които да пеят, пингвините само раждат своите малки на континента, но животът им преминава в океана, където температурата целогодишно варира между 0 и минус 1 - 2 градуса. С други думи, на сушата там попадаш в среда, която е невъзможно да не повлияе на психиката, защото хората сме свикнали да живеем в по-различни условия.
- Можете ли да разкажете по-конкретно какви са тези сънища?
- Характерното за тях е, че са много ярки и истински. Много често са свързани с починали близки и роднини, които идват и сякаш са живи. Примерно могат да седнат до теб в стаята, в която спиш в базата, и започват разговор с теб, което е абсолютно необяснимо, но се наблюдава при много хора, независимо дали работят на нашата или на друга база. Помня, че един американски колега ни разказа, че е имал подобни сънища и на други бази. С други думи, този феномен не е свързан с някакво конкретно място на Антарктида, а е валиден за целия континент, тъй като десетки полярници разказват едно и също.
- Как се появяват близките в сънищата? В тях има ли го онзи тунел от светлина, за който споменават хората, които са изпадали в кома?
- Не, не се вижда тунел, просто близките идват, влизат в стаята, в която спим на Антарктида, всичко е абсолютно същото, както е в реалността. Може да седнат до теб. Много ярко преживяване.
- Психолози казват, че в научната литература се споменава, че при някои тези сънища имат прогностични елементи, в смисъл, че нещо, споменато в разговор насън, впоследствие се случва и тогава хората получават дежавю?
- Починалите близки определено не дават съвети как да се спечели от лотарията. При мен тези сънища бяха само по време на първата и втората експедиция, а аз съм бил на 30-ина, така че вече не сънувам. Тези ярки сънища се появяват само при новите колеги.
- Колегите Ви какво са споделяли за тези ярки сънища?
- На мен проф. Боян Биолчев ми е разказвал, че е сънувал как майка му и баща му влизат в стаята, където двамата спим. Той ги вижда, близо до тях са закачени полярните ни якета, и започва разговор с тях. Дори мисля, че това бе описано в книгата му „Антарктида - окото на Космоса", оттам идваше и заглавието. Той е много добър писател. Помня, че когато обсъждахме колко бавно се е формирал ледът на континента и си вземахме от него за някоя напитка, той отбелязваше, че е от времената, когато Шекспир е писал „Ромео и Жулиета".
- Вие помните ли тези сънища и на какви теми разговаряхте с близките си?
- Сънуваш хора и те сякаш са реални, разговаряш с тях, но след това поне при мен разговорите се губеха. В спомените ми оставаха единствено образите, а не това, което сме обсъждали.
- Като учен имате ли някаква хипотеза. Възможно ли е там радиацията да е по-висока?
- Не, наистина нямам хипотеза. По отношение на радиацията - на Антарктида тя не е по-силна. Освен това повишена радиация има на много места в света, включително в България, където има находища на радиоактивни орудявания. В Антарктида се наблюдават типични полярни явления – вечен ден, вечна нощ, екстремен студ.
- Ще Ви задам един лаишки въпрос – все пак това е Южен полюс, възможно ли в тази посока да е концентрирана тежестта на планетата и това по някакъв начин да влияе на налягането?
- Не мисля, защото Антарктида е континент, който е 1/10 част от земната повърхност. Това е континентална плоча, която се е движела през различните епохи, била е близо до тропиците, там са живели динозаври, просто земната повърхност е в непрекъснато движение.
- Възможно ли е да е свързано с магнитните полюси, с които са свързани специфични явления?
- По принцип те не съвпадат с географските, така че не мисля, че това би могло да обяснява ярките сънища.
- В някои научни проучвания се споменава, че тези сънища може да са свързани с повишената сухота на Антарктида?
- Не мисля, примерно на нашата база влажността е висока, защото сме на остров. Факт е, че условията през голяма част от годината там са уникални и може да се каже, че са като на друга планета.
- Според други учени тези сънища може да са свързани с повишена космическа радиация?
- Възможно е да е по-висока, тя се измерва.
- В момента на какъв етап сте от подготовката на експедицията?
- Под пълна пара сме за новата 33-та експедиция. След второто плаване корабът ни преминава редица ремонтни дейности, инспекция и в началото на ноември планираме да отпътуваме от Варна. Надявам се базата тази година да бъде открита по-рано. Тъй като пътуването трае 45 дни, ще стигнем на Ледения континент в началото на декември. Този път с нас ще пътуват и доста чужденци, които ще работят на нашата база, сред тях има и двама гръцки учени. Сега на 25 септември в Ахелой с помощта на Европейската комисия ще направим работна среща на балканските страни, за да приобщим и тях към тези изследвания, тъй като те нямат бази на Антарктида. Ще Ви дам само един пример - Турция подготвя своята шеста експедиция, а ние 33-та.
- Но тази година те изпратиха свой астронавт в Космоса.
- В днешно време за мен това не е някакво особено геройство - летиш с чужд кораб, с подготвен екипаж и използваш чужда инфраструктура. Хората вече пътуват в Космоса с цел туризъм. Имам познат отвъд океана, който опита да лети с НАСА, но тъй като има късогледство и не отговаря на медицинските изисквания, не го качиха на кораба и той летя със „Съюз" до Международната космическа станция. Отишъл при руснаците, за които това не било пречка – дал 3 млн. долара и излетя с тях. Така че на този етап ще оценя като постижение единствено ако някой създаде космически кораб, подготви свой екипаж и научноизследователска инфраструктура.
Коментари