ЛеБрон и Брони Джеймс далеч от хокейната фамилия Хау

Бащи и синове дори са вземали титли заедно във футбола

ЛеБрон Джеймс и синът му Брони станаха първата двойка баща и син, които записват мач заедно в НБА, когато се появиха на терена при победата на “Лос Анджелис Лейкърс” и “Минесота Тимбъруулвс” в първия мач от сезона. Точно заради невероятния маркетингов трик “Лейкърс” избраха Брони в драфта под номер 55, не че смятат, че има сериозна кариера пред себе си. Малкият веднага бе пратен в G лигата да се обиграва, като шансовете му да се върне в НБА са минимални.

Двамата имат и един филм заедно - продължението на “Космически забивки”, където ЛеБрон заменя Майкъл Джордан начело на тима на любимите анимационни герои.

Но Джеймс са чак четвъртата двойка баща и син, които играят заедно в професионалните лиги на САЩ и Канада. Две са тези фамилии, които обаче се отличават над останалите.

Най-великото семейство в историята е може би това на Горди Хау. Една от най-големите звезди в хокея, митична легенда на “Детройт Ред Уингс”.

Вечният

голмайстор на

НХЛ преди

Уейн Грецки

и наричан от всички Господин Хокей. Година след като влиза в залата на славата през 1973 г., той обаче решава да се върне на терена в новосъздадената Световна хокейна асоциация, за да играе със синовете си Марк и Мартин в “Хюстън Аерос”. Тогава е на 45 г. Интересното е, че сделката е постигната от съпругата на Горди и майка на синовете му Колийн. Тя осигурява на семейството 2 милиона долара за 4 сезона - доста сериозна сума за онова време и “най-добрата семейна сделка” в историята. А Горди се навива просто за да “имаме малко качествено време с децата, защото пропуснах как порастнаха”. И в края на първия си сезон той е голмайстор на лигата със 100 точки (31 гола и 69 асистенции), избран е за най-добър играч на сезона, Марк е най-добрият дебютант, а Марти - номер 1 при дебютиращите защитници. Те останаха 4 сезона в “Хюстън” и “Хартфорд Уейлърс”, след което записаха и един сезон заедно в НХЛ, когато “Уейлърс” бяха приети в лигата в началото на 80-те заедно с “Квебек Нордикс” и “Уинипег Джетс”. Горди приключи кариерата си на 55 г.

На тях може да бъдат конкуренция единствено бейзболистите Кен Грифи и Кен Грифи-младши просто защото имат титли, а купа “Стенли” е печелил само Горди Хау. Старши бе част от династията на “Синсинати Редс”, като завърши кариерата си с две титли и три пъти бе избран за мача на звездите. В края на кариерата си, след като мина и през “Ню Йорк Янкис”, изигра един сезон за “Сиатъл Маринърс”.

И тогава в 51

мача бе заедно

със сина си Младши обаче прави доста по-велика кариера от татко си. Той играе главно за “Маринърс” и “Синсинати Редс” с кратък престой в “Чикаго Уайт Сокс”. 13 пъти избиран в мача на звездите, 10 пъти носител на “Златна ръкавица”, най-добър играч на Американската лига, но така и не спечели титла в кариерата си. При избора в залата на славата спечели 99,32% от вота, като така подобри рекорда на Том Сивър от 98,84%, който стоя цели 24 години. Седми във вечната ранглиста с 860 хоумръна в кариерата.

Тим Рейнс бе един от най-бързите бейзболисти в историята. Записа 808 откраднати бази в кариерата си, което е четвърто постижение в историята. 13 сезона бе в “Монреал Експос”, като игра още за “Чикаго Уайт Сокс”, “Ню Йорк Янкис”, “Оукланд Атлетикс”, “Балтимор Ориолс” и накрая във “Флорида Марлинс”. 7 пъти избран за мача на звездите и взе три титли - две с “Янкис” като играч и една с “Уайт Сокс” като треньор. По прякор Скалата.

Тим Рейнс-младши имаше съвсем кратка кариера при професионалистите. На 4 октомври 2001 г. той записа един от малкото си мачове рамо до рамо с татко си.

Във футбола има също така няколко уникални постижения на дуети баща и син. Носителят на “Златната топка” Ривалдо малко преди да приключи кариерата си заигра с познатия у нас Ривалдиньо. През 2013 г. Ривалдо подписа с бразилския “Моги Марим” (Сао Паулу). И през февруари на следващата година постигна мечтата си да излезе на терена заедно със сина си. Обави, че спира месец по-късно. Това обаче продължи само 15 месеца и на 43 години се върна отново на терена, за да вкара в един мач с Ривалдиньо, който тогава бе на 20, при победата с 3:1 над “Макае”.

Още по-вълнуващ е случаят на световния шампион от 1966 г. Джордж Истмън. Той не само играе със сина си Джордж-младши, но печелят и трофей заедно. Става въпрос за Златната купа на Северна Ирландия. Двамата са играчи на “Ардс” през далечната 1954 г. и във финала за трофея са титуляри. Бащата, който е легенда на “Арсенал”, е на 39 г., а синът - на 18. И таткото вкарва победния гол за трофея.

“Спомням си този ден и до днес. Сигурно сме единствените в света, които са печелили трофей”, обяснява синът.

Но това не е вярно. Колкото до титли и купи, напред са семейство Еременко. Бащата Алексей в края на кариерата си изкара цели 4 сезона във финландския ХИК (Хелзинки), като в два бе в една съблекалня със сина си Алексей-младши. И

двамата печелят

две титли и

купата на

Финландия

След като напуска ХИК, Алексей-старши се оказва с по-малкия си син Роман в “Яро”. И двамата синове играят на една и съща позиция като баща си. “Явно на нищо друго не съм ги научил”, с усмивка си спомня родителят.

В Швеция се получи същото с една от големите съвременни звезди. Но чак на четвъртото ниво. И точно като с Ривалдо бе свързано със завръщането на Хенрик Ларсон на терена. Играчът със 106 мача за националния отбор и носител на трофея в Шампионската лига за 2006 г. реши да се отблагодари на родния си “Хогабордс” (Хелзингборг). И там бе до 15-годишния си син Джордан, който се разписа в единствения им мач заедно.

“Не си комбинирахме много, но съм горд с това. Доста невероятно е да играеш с детето си”, заяви Ларсон, който ни би в мача за третото място на световното в САЩ преди 30 години.

По същия начин шампионът и носител на купата на Англия Алекс Хърд в последния ден от сезон 1950/1951 г. се появи до сина си Дейвид за “Стокпорт Каунти” в Северната трета дивизия. След това Дейвид също ще стане шампион и носител на купата, но с “Манчестър Юнайтед”.

38 години след тях двукратният носител на КЕШ с “Нотингам Форест” Йън Боуйър се картотекира като играещ треньор в “Хиърфорд Юнайтед” през сезон 1989/1990 г. В четвъртодивизионния тим играеше синът му Гари.

“Първият ни мач заедно бе срещу “Скънторп”. Падахме и той влезе. Стигнахме до 3:3.

Вкарах

изравнителния

гол и

единственият,

който не ме

поздрави, бе той Все пак бях виновен за първото попадение във вратата ни”, спомня си Гари.

В България има подобни случаи, но на аматьорско ниво. Последната двойка бе в аматьорския “Хасково”, когато заедно играеха Емил Ангелов-Бабангида и Емилиян Ангелов.