Класиката на ужасите “Тексаското клане” стана на 50 години

Преди малко повече от 50 години, на 11 октомври 1974 г. излиза филмът "Тексаското клане" на режисьора Тоуб Хупър. Филмът на ужасите за семейство садистични убийци и канибали, заснет на фона на войната във Виетнам, показва насилието и лъжата, скрити в американското общество. Продукцията, заснета за по-малко от 100 хил. долара, получава култов хорър статус и се превърна в поредица, а Тоуб Хупър се възприема и до днес като един от стълбовете на филмите на ужасите. В началото на 70-те години на миналия век американското кино открито изказва мнението си за това, което се случва в страната и по света. Дискусиите около домашното насилие, лъжите на политиците и измамната им пропаганда, продължилата твърде много война във Виетнам намират своя коментар във филмите на младите режисьори бунтари - от Сам Пенкипа и Уилям Фридкин до Франсис Форд Копола и Сидни Лъмет. Неслучайно наричат това време "новия Холивуд". Тогавашните кинаджии се опитват да намерят различен език към зрителите за реалността, като критикуват и отричат излъскания от мюзикълите и уестърните образ на Америка в така нареченото татково кино. Разобличаването на историческите митове и героичните символи на страната се появяват не само в монументални холивудски продукции от рода на "Дивата банда" (1969) и "Разговорът" (1974), но и евтини продукции, понякога дори заснети със собствени средства. Именно там, въпреки че тогава това се смята за доста маргинален сегмент в киното, често се появяват най-радикалните социални изказвания. Като например хорър филма с едно от най-впечатляващите заглавия в историята - "Тексаското клане" (The Texas Chainsaw Massacre). Младият преподавател в колеж и фен на киното Тоуб Хупър в края на 60-те години на миналия век активно е привлечен от хипи културата. Първият му филм, заснет в полудокументален стил, е "Яйчена черупка" (1969). Това е психоделична фантазия за хипи комуна, която не залязва, че в мазето на дома им се крие тайнствена сила. Постепенно това ирационално зло се измъква навън и окупира съзнанието на живеещите в "черупката" младежи. По-късно Хупър признава, че във филма е искал да покаже смъртта на ескапистата хипи субкултура, която се предава пред изпитанията на реалния свят. Следващият му филм - "Тексаското клане", се ражда от същия интерес на режисьора към социалните проблеми. Сюжетът е за семейство маниакални садисти, който хрумва на Хупър, след като чува новините по радиото. В тях се разказва главно, при това много реалистично и с много подробности, за убийства, инциденти и катаклизми. Създава се впечатление, че страната е потънала в насилие и морално разложение, най-вече заради войната във Виетнам и поредицата политически убийства пред очите на целия свят. "Тексаското клане" започва с подобни новини, в които хладнокръвно и цинично се разказва за самоубийства, осквернени гробове, пандемии и изблици на насилие в целите Съединени щати. В този контекст "градската легенда" за семейството канибали маниаци изглежда напълно вероятно. Именно затова Хупър пуска в началото на филма надпис, че историята е по действителен случай. Същото правят братя Коен 20 години по-късно във "Фарго" (1996), макар и в постмоденистична игра със зрителите. Но Хупър е трябвало да накара зрителите да повярват, че това, което гледат, се е случило действително. Сюжетът на филма се върти около сестра и брат - Сали (Мерилин Бърнс) и Франклин (Пол А. Партейн), които заедно с приятели пътуват из вътрешността на Тексас, за да навестят гроба на дядо си и освен това да се уверят с очите си в какво състояние е бащината им къща. Злото олицетворяват сеймейството канибали Сойер - мрачна пародия на патриархално семейство, в което ролите са пренаредени. Там са само мъже - трима братя и дядо им, който е нещо като патриарх на рода. Най-големият брат Дрейтън (Джим Сидоу) работи на бензиностанция, докато по-младите "ловуват" жертви и "приготвят вечерята". Той им е вместо строгия баща, който тябва да ги бие с колана и да им нарежда какво трябва да се прави. Средният брат (Гунар Хансен) носи направена от човешка кожа маска, заради което е получил прякора Коженото лице. Той е домакинята в семейството - приготвя вечерята и се грижи за къщата. Най-младият (Едуард Нийл) често се бунтува срещу по-големите и е склонен да се самонаранява. Той често пътува на автостоп и примамва случайни хора в имението на семейство Сойер. Глава на семейството е "дядото" (Джон Дуган) - легендарен стогодишен касапин, известен с това, че по особено садистичен начин е убивал животни и хора. Макар вече да не може да се движи и дори да говори, а животът му да се поддържа от останките от труповете на жертвите, в очите на останалите членове на семейството той е неоспорим авторитет, чието дело трябва да бъде продължено. "Тексаското клане" е символ на страха на гражданите от големите градове от "истинската Америка". Практически семейство Сойер са издънка на работническата класа, която е избутана от цивилизацията и капитализма. Търсенето на родната къща води Сали и Франклин до семейство Сойер, тоест към мрачното минало на семейството им. И техният дядо е работил в кланица, а пък самият Франклин, който се придвижва с инвалидна количка, е емоционално нестабилен и е подвластен на гневни изблици. Той с удоволствие разказва как по-рано са убивали животните в кланицата, а първата му среща с най-младия Сойер пробужда в него странен интерес към ножовете и кръвта. За разлика от другите слашъри (филми, в които се колят наред) или популярни филми на ужасите от онова време, в "Тексаско клане" има сравнително малко сцени с насилие и кръв. Но може би именно затова сравнително редките убийства във филма изглеждат адски реалистично и достатъчно страшни. Хупър поставя човека в позиция на животно именно в кланица. Коженото лице убива своите жертви пределно просто и дори делнично - само с един удар по главата. След това ги разфасова с моторна резачка, а парчетата месо се сервирата на масата за семейната вечеря. И всичко това под акомпанимента на типична жизнерадостна кънтри музика. Трудно е човек да си представи нещо, което с по-голям успех да пропагандира вегетарианството от "Тексаското клане".