Те настояват за по-голяма регулация и ясна защита на авторските им права от злоупотреби с мислещите машини
Повече от 11 хил. артисти и автори, сред които певецът от АББА Бьорн Улвеус и нобеловият лауреат за литература Казуо Ишигуро, подеха борба срещу изкуствения интелект.
“Нелицензираното използване на произведения на изкуството за обучение на генеративен изкуствен интелект е сериозна и несправедлива заплаха за препитанието на хората, които стоят зад тези творби, и не трябва да се допуска”, се казва в отворено писмо на творците.
Това е най-новият от поредица конфликти между две индустрии, които имат огромно значение за развитието на човешката цивилизация. Едната е на изкуството - еволюционната черта, която разграничава човека от животните, а другата е на изкуствения интелект - изобретението, което завинаги ще промени историята на вида ни.
Допреди само няколко години ИИ беше само една фантазия от филмите, но сега светкавично завладява всяка част от живота ни и носи колкото облаги, толкова и опасности.
Миналата година смятаният за “кръстника” на изкуствения интелект проф. Джофри Хинтън напусна престижната си позиция в “Гугъл”, опасявайки се, че изобретението е придобило способността да разсъждава автономно, и си постави за цел да информира човечеството за опасността, която го грози от този факт. А милиардерът Илон Мъск дори настоява да се въведе световен мораториум върху разработването на ИИ, защото смята, че
той ще унищожи цивилизацията ни
На този фон голям брой технологични компании и стартъпи като OpenAI, Midjourney и Perplexity печелят всеки месец милиарди долари от инвеститори. Това им позволява да разработват все по-сложни модели, които използват данни от мрежата, за да се учат да създават най-различни продукти - от интернет сайтове до картини, публицистични текстове, песни, видеа.
Много артисти са обезпокоени, че съдържанието, генерирано от изкуствен интелект, наричано от някои от тях “слоуп” (помия/мръсотия), заплашва да измести човешкото творчество, като дори не се предлага заплащане или обезщетение за авторските права, от които софтуерът се е научил да създава подобия на изкуство.
Инициативата за протестното писмо е на компузитора Ед Нютън-Рекс, бивш изпълнителен директор на британското предприятие за генеративен изкуствен интелект Stability, който сега ръководи организацията Fairly Trained. Нейната цел е да компенсира творците, когато техни произведения попаднат в огромните масиви от данни, използвани за обучение на ИИ. Техкомпаниите инвестират милиарди долари в чипове и инфраструктура, но не желаят да плащат за данните, нужни на ИИ, твърди Нютън-Рекс.
“Много компании обучават генеративния си изкуствен интелект по произведения на артисти, без това да им е разрешено. Това е сериозен проблем за много от художниците, музикантите, актьорите, авторите и други творци, чиито произведения дори се плагиатстват от мислещите машини”, казва той.
Художниците, авторите и музикантите обаче нямат могъщ покровител като подкрепяната от Microsoft компания за ИИ OpenAI, който
да им помогне в борбата за защита на техните произведения
и авторски права от плагиатство. А при изготвянето на политиките за защита на интелектуалната собственост правителствата се влияят от парите на технологичните компании.
Добър пример в това отношение са подготвяните от Великобритания правила, които позволяват на компаниите, разработващи мислещи машини, да вземат съдържание от артистите, освен ако те изрично не са казали предварително, че не разрешават подобни действия. Скъпо и непрактично за творческия сектор.
Сред подписалите се под протестното писмо е и актрисата от сериала “Гувернантката” Фран Дрешър, която е и президент на синдиката SAG-AFTRA, който представлява хиляди холивудски актьори. Десетки организации, включително големи издателства и музикални компании, също подписаха писмото.
“Ако не се изправим сега, всички ще имаме проблеми. Всички ние ще бъдем застрашени от това да бъдем заменени от машини”, смята тя.
Потенциалът на генеративния изкуствен интелект да замени човешкия труд продължава да буди тревога у актьорите и дори у създателите на видеоигри, както и у други представители на творческата индустрия. Големи медии като “Ню Йорк Таймс”, “Уолстрийт Джърнъл”, “Ню Йорк Поуст” са съдили компании за изкуствен интелект като OpenAI и Perplexity AI за нарушаване на авторските права. Други издатели, като глобалната медийна компания Conde Nast, вместо това са сключили споразумения с OpenAI, с които позволяват на нейните продукти, включително ChatGPT и SearchGPT, да използват тяхното журналистическо съдържание.
Най-големите звукозаписни компании в света, като Universal Music Group, Sony Music Entertainment и Warner Music Group, също се обединиха през юни, за да дадат под съд две известни компании за създаване на музика с изкуствен интелект, обвинявайки ги, че са обучавали технологиите си върху десетки хиляди музикални творби, без да им е било разрешено.
Разпространението на достъпни за потребителите мислещи машини, които могат да създават песни, музикални видеоклипове и реклами, предизвиква множество правни и етични въпроси за артистите. Много от тях изразиха загриженост за това как технологиите за генериране на ИИ могат да подкопаят човешкия труд и възнаграждение, включително чрез възпроизвеждане на образите на известни личности без тяхното съгласие.
По-рано тази година рапърът Дрейк премахна от интернет парче, след като наследниците на неговия колега Тупак Шакур заплашиха да го съдят за това, че е използвал в песента
гласа на покойния музикант, генериран от изкуствен интелект
Излязоха данни, че компании създават чрез ИИ реклами, в които са използвани и образите на публични личности като певицата Тейлър Суифт, ютюбъра MrBeast и актьорите Скарлет Йохансон и Морган Фрийман, за да популяризират продуктите си. По този начин се избягва нуждата да се заплаща на тези знаменитости за услугите им.
Към този момент единствено ЕС от големите сили на световната политическа сцена е предприел активни мерки за регулация и мониторинг на изкуствения интелект и за предотвратяване на предполагаеми злоупотреби с него. Тук всички доставчици и разпространители на съдържание, направено чрез ИИ, се регулират от Закона за цифровите услуги (DSA) (в сила от 2022) и новия Закон на ЕС за изкуствения интелект (в сила от 1 август 2024 г). В DSA се посочва, че компаниите, които модерират генерирани от потребителите данни с ИИ, трябва да бъдат прозрачни по отношение на своите правила и механизми за управлението им. Трябва да се предоставят и процедури, чрез които хората да бъдат уведомявани, че това, което виждат на екраните си, не е продукт на човешки труд, а на машина.
Съгласно Закона на ЕС за ИИ системите, които генерират или манипулират изображения, аудио- или видеосъдържание, трябва да отговарят на минимални стандарти за прозрачност. Доставчиците на услуги трябва да информират потребителите при взаимодействие със система за ИИ, освен ако това е очевидно. Изисква се и прозрачност, свързана с изкуствено генерирано или дълбоко фалшиво съдържание.
© 2019 MenTrend. Всички права са запазени.
Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.
Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/
Коментари