"Парк де Пренс" хвърли сянка и върху "Златната топка"

Тия ще направят всичко, за да ме умилостивят, казва карикатурата на Камата

Всяко френско списание задължително трябва да има карикатура. Такава е културата в страната. “Франс футбол” не прави изключение. И в специалното издание за 39-ата анкета за “Златната топка” има доста интересен шарж на главния герой - Христо Стоичков, носителя на ценния трофей за 1994 г.

Карикатурата на Камата е на пета страница на изданието от 20 декември 1994 г. Надписът отзад гласи “Стоичков разчувстван!”. А думите на българина са “Какво ли няма да измислят, че да ме умилостивят!”. Следват определени знаци, които трябва да покажат, че следват изречения, които не са за пред публиката и заради които всички рефери в Испания научиха българската дума “мамата”. И предупреждаваха Камата с “само не с мамата”.

Всичко това накланя везните към 17 ноември предната година, когато на “Парк де Пренс” ударихме домакините с 2:1 и се класирахме на световното в САЩ. Там станахме четвърти и това отвори пистата на Стоичков към “Златната топка”. Там вкара 6 гола, включително и срещу световния шампион Германия.

Тогава раната явно е още отворена. Интересното е, че точно на “Парк де Пренс” Стоичков изигра един от най-слабите си мачове в кариерата. Наставникът на Франция Жерар Улие се бе постарал да пази точно него, като това отвори огромни пространства за останалите ни играчи. А тогава разполагахме с Емо Костадинов, Любо Пенев, Красимир Балъков, Йордан Лечков и още един куп, които ще останат завинаги в историята на родния футбол.

Години след мача Емил Костадинов бе посрещан враждебно срещу всеки един френски тим, срещу който се изправеше, а тогава той бе в елитни отбори като “Порто” и “Байерн”.

Улие не прости до смъртта си на Давид Жинола, че метна напосоки тъча пред нашата врата секунди преди края на мача, топката попадна в Емил Кременлиев, той я препрати към Красимир Балъков, той я прати към Пенев. Любо се обърна и прехвърли към Костадинов, който със свиреп шут я прати в мрежата на Бернар Лама. И в този момент целият стадион замлъкна, а нашите започнаха да празнуват.

Стоичков бе един от първите, заедно с Петър Александров, които се докопаха до голмайстора Костадинов.

След това се оказа, че французите били приготвили всичко за пътуването си на световното. Дори си избрали база и подготвили контролни двубои преди финалите. Всичко това отиде по дяволите. Загубите им се изчисляваха на десетки милиони долари. Стотици пък бяха тези на домакините от САЩ, които вместо хиляди френски туристи получиха стотина българи, които едва ли са помогнали много на икономиката им.

Специален гост на Стоичков в Париж е съотборникът му в “Барселона” Роналдо Луиш Насарио де Лима, или известен като оригиналния Роналдо.

Нашите празнуват здраво успеха, но първо се набутват случайно в гей клуб, но след това намират дискотека във Версай, където са настанени.

Всъщност години по-късно французите сами си признаха, че тази загуба е била най-доброто, което можело да им се случи.

Вместо да лежат на стари лаври, французите направиха тотална реорганизация на футбола си, създадоха регионални центрове за търсене на млади таланти, увеличиха капацитета на школата си в “Клерфонтен”.

И резултатът дойде само след 4 години. На световното, на което те бяха домакини през 1998 г., минаха на парад пред всички и на финала разбиха с 3:0 Бразилия след два гола на Зинедин Зидан и един на Еманюел Пти и за първи път в историята си станаха шампиони на планетата. 2 години по-късно същият национален отбор, с малки изключения, успя да спечели и европейското.

По ирония на съдбата това бе и последното световно, на което участва и България, като тогава отпаднахме безславно още в групата след един доста срамен резултат от Испания.

От този момент нататък ФИФА само увеличава участниците, но ние така и не можем да се докоснем до финалите.

В същото време Франция за последно пропуска световно първенство през 1994 г. и от този момент нататък взеха още една през 2018 г. и два пъти играха финал.

А от лютия нрав на Стоичков не остана нищо. Сега той е един добър дядо на внуците си.

Преди месеци на бял свят се появи и Христо Стоичков-младши.

Под карикатурата с лика на Камата обаче е и заглавието “Годината на Стоичков”. Защото той е един от най-убедителните победители в анкетата в оригиналния ѝ вид.

Защото 1994-а е и последната, в която за приза се състезаваха единствено европейци.

След това бяха допуснати и футболисти от други континенти, като след Стоичков 40-ата анкета бе спечелена от Джордж Уеа от “Милан”, който в момента е президент на Кот д'Ивоар.