Пращат кораби близнаци до Марс, търсят живот на Венера

15 January 2025
Мария Незнакомова
Корабите близнаци от програмата „Ескапейд“ ще изследват плазмените и магнитните полета около Марс.

ИЗОБРАЖЕНИЕ: НАСА
Корабите близнаци от програмата „Ескапейд“ ще изследват плазмените и магнитните полета около Марс. ИЗОБРАЖЕНИЕ: НАСА
  • Опитват да отнемат Космоса от монопола на Илон Мъск и "СпейсЕкс"
  • Първа частна космическа станция и първи полет на космически самолет са сред най-дръзките мисии през 2025 г.
  • Европа ще има своя лаборатория, Китай се прицели в астероид, Индия се връща в състезанието

2025 г. се очертава като забележителна за космическите агенции и компании по целия свят, на които предстоят дръзки мисии за изследване на Вселената. Сред тях са НАСА, която ще изпрати два космически кораба близнаци на Марс, въпреки че предстоящото ѝ завръщане на Луната отново е отложено. Европейската космическа агенция пък е готова да изстреля своя футуристичен космически самолет “Спейс Райдър”, описан като “роботизирана лаборатория с размерите на два минивана”.

Междувременно частни компании подготвят за първи път сонда до Венера и луксозна търговска космическа станция. SpaceX на Илон Мъск може да отиде още една крачка напред със своя 120-метров кораб “Старшип”. Ето какво още предстои да се случи в следващите 12 месеца и което любителите на приключенията в безграничното пространство няма да искат да пропуснат.

“Тянвън-2”

Едно от най-амбициозните пътувания на годината ще бъде на китайския космически кораб “Тянвън-2”, който трябва да бъде изстрелян през май 2025 г. Става въпрос за мисия за връщане на проби от близкия до Земята астероид Kamo'oalewa (2016 HO3). Астероидът е приблизително с размерите на виенско колело – между 45 и 58 метра в диаметър – и се приближава на около 14,5 милиона километра до Земята. 

“Тянвън-2” ще проведе дистанционни наблюдения в орбита, преди да кацне на астероида, за да събере около 100 г прашна повърхностна скала (реголит). След това ще се върне на Земята, за да остави капсула, съдържаща пробата, преди маневра за подпомагане на гравитацията да го задвижи към комета, наречена 311P/PANSTARRS. Тази мисия е продължение на “Тянвън-1”, която изстреля роботизиран космически кораб към Марс през 2020 г. и достигна планетата през следващата година.

Смята се, че Kamo'oalewa може да бъде използван като космическа станция за пътуване от Земята до Марс, но проби от астероида биха могли да разкрият повече за формирането и еволюцията на Слънчевата система, посочва британският в. “Дейли Мейл”. По план “Тянвън-2” трябва да достигне Kamo'oalewa (2016 HO3) през 2026 г. и 311P/PANSTARRS до 2034 г. Европейските учени ще разполагат през 2025 г. с космическа роботизирана лаборатория в орбита около Земята.

СНИМКА: ЕВРОПЕЙСКА КОСМИЧЕСКА АГЕНЦИЯ

Европейските учени ще разполагат през 2025 г. с космическа роботизирана лаборатория в орбита около Земята. СНИМКА: ЕВРОПЕЙСКА КОСМИЧЕСКА АГЕНЦИЯ

Първа частна мисия до Венера

Не са открити доказателства за минал или настоящ живот на Венера, но предстояща мисия до втората планета на Слънчевата система може да промени това. “Винъс Лайф Файндър” - първата частна мисия до Венера – ще изстреля 17-килограмов космически кораб без екипаж от Нова Зеландия вероятно до края на януари. Ако всичко върви по план, корабът ще пристигне на Венера през май и ще пусне малка сонда в атмосферата на планетата, която ще сканира за органични молекули - възможен признак на живот. Компанията за ракети носители “Рокет Лаб” си партнира с Масачузетския технологичен институт (MIT) за мисията, която първоначално беше планирана за 2023 г. Венера е известна като “злият близнак” на Земята, тъй като също е скалиста и приблизително със същия размер, но средната ѝ повърхностна температура е 465°C. 

Скалистата сфера е не само негостоприемна, но и стерилна – с достатъчно гореща повърхност, за да разтопи олово, и с токсични облаци от сярна киселина.

Единствен комерсиален космически самолет

“Дрийм Чейсър” (“Преследвач на мечти”) е космически кораб за многократна употреба, разработен от фирмата “Сиера Спейс” от Колорадо. Единственият в света комерсиален космически самолет (може да каца хоризонтално на писта) е проектиран да отвежда хора и товари в Космоса. Летателният апарат ще направи първото си пътуване до Международната космическа станция (МКС) в ниска околоземна орбита след повече от десетилетие разработка. Полетът се очаква не по-рано от май 2025 г. и ще пренася 3540 кг товар.

“Дрийм Чейсър” ще остане на космическата станция около 45 дни, преди да се върне обратно на Земята. Въпреки че този първи полет ще бъде безпилотна мисия, самолетът в крайна сметка ще превози астронавти до МКС подобно на “Крю Драгън”  на “СпейсЕкс” на Илон Мъск

Заедно със “СпейсЕкс” и “Боинг” “Сиера Спейс” е една от компаниите, сключили договор с НАСА преди десетилетие за изпращане на хора и оборудване до МКС, но досега само компанията на Мъск е успяла.

През май 2024 г. “Дрийм Чейсър” завърши тестовете и бе изпратен в космическия център “Кенеди” на НАСА във Флорида за изстрелване, но то бе отложено с година. В бъдеще компанията не изключва космическият самолет да се използва и за частни туристически полети. Единственият комерсиален космически самолет ще извърши първия си полет до МКС.

СНИМКА: СИЕРА СПЕЙС

Единственият комерсиален космически самолет ще извърши първия си полет до МКС. СНИМКА: СИЕРА СПЕЙС

“Спейс Райдър”

8-метровата роботизирана лаборатория без екипаж “Спейс Райдър” ще бъде първото космическо превозно средство на Европейската космическа агенция за многократна употреба. Първият му полет е планиран през третото тримесечие на 2025 г. – т.е. между юни и август. След изстрелването на ракетата с едно тяло “Вега-C” от космическия център на Гвиана “Спейс Райдър” ще остане в ниска орбита около два месеца. 

Бордовите роботизирани експерименти ще бъдат от полза за фармацевтиката, биомедицината, биологията и физиката, казват от агенцията. В края на мисията си корабът лаборатория ще се върне на Земята с полезния си товар и ще кацне на писта, за да бъде разтоварен и обновен за друг полет. Това напомня за много по-голямата космическа совалка - легендарния космически кораб на НАСА, експлоатиран между 1981 и 2011 г. 

“Ескапейд”

Предстоящият проект на НАСА “Ескапейд” е първата в историята мисия за изпращане на два идентични космически кораба в марсианската атмосфера. За мисията компанията “Рокет Лаб” е проектирала и построила двоен космически кораб, наречен “Блу енд Голд”, който ще бъде изстрелян от “Кейп Канаверал” през пролетта на 2025 г. След 11-месечно пътуване от 370 милиона километра корабите близнаци заедно ще измерват плазмените и магнитните полета около Червената планета. Надеждата е, че данните ще разкрият повече за процесите в магнитосферата и горната атмосфера на Марс, които водят до изменение на марсианския климат. 

“Тази мисия може да ни помогне да изучаваме атмосферата на Марс – ключова информация, за да защитим астронавтите и космическите кораби от радиацията”, казва Ники Фокс, научен администратор на НАСА.  През август м.г. агенцията съобщи, че двойният космически кораб е пристигнал във Флорида в подготовка за изстрелване с ракетата “Ню Глен” на “Блу Ориджин” на Джеф Безос. Стартирането трябваше да се случи през октомври м.г., но беше отложено.

“Хейвън-1”

“Хейвън-1” е друг голям крайъгълен камък за частната космическа индустрия. Това е амбициозна нова космическа станция, дълга само 10 метра – по-малко от една десета от Международната космическа станция. 

Въпреки скромните си размери “Хейвън-1” ще предложи луксозно пространство за четирима астронавти с удобни легла, модерна фитнес зала, интериор от кленово дърво и огромен прозорец за наблюдение на Земята, докато се носи в орбита.

Станцията ще бъде изстреляна с ракета “Фалкон 9” на “СпейсЕкс” през август 2025 г. Малко след това все още неизвестният екипаж ще пътува до станцията, която е проектирана от базираната в Калифорния космическа фирма “Васт”. Местата ще отидат при лица, които участват в научни или филантропични проекти. Точната цена на пътешествието не е известна, но потенциално ще е стотици хиляди долари. 

“Гаганян”

В сравнение с 2023 г., когато изпрати сонда на Луната, Индийската организация за космически изследвания (ISRO) имаше спокойна 2024 г. Но 2025 г. се очертава да бъде забележителна за индийската космическа агенция с очаквани три мисии, които ще се проведат като част от нейната програма “Гаганян”. Всички те ще изпратят космически кораби без екипаж в орбита. 

Ако всичко върви по план, мисията “Гаганян-4”, планирана за 2026 г., ще превози тричленен екипаж на 400 километра над Земята за три дни.  На борда на полетите с екипаж и без екипаж ще има специално проектиран хуманоиден робот. 

През 2023 г. Индия изпрати своя луноход “Чандраян-3” до южния полюс на земния спътник, отбелязвайки първия път, когато човешки обект кацна в тази част на Луната. “Старшип” се подготвя за тестов полет.

СНИМКА: РОЙТЕРС

“Старшип” се подготвя за тестов полет. СНИМКА: РОЙТЕРС

“Старшип”

Тази година “СпейсЕкс” на Илон Мъск ще се приближи до крайната си цел да изпрати в други светове своя “Старшип” – най-голямата ракета носител в историята. През октомври компанията завърши вероятно най-впечатляващото си постижение досега, като улови секцията “бустер” (ускорителя) на системата със специални метални “ръце”. Този усъвършенстван механизъм е от ключово значение космическият кораб не само да кацне безопасно, но и да може бързо да презареди гориво преди следващо изстрелване. 

Компанията наскоро разкри, че възнамерява да изстреля “Старшип” 25 пъти през 2025 г. и възнамерява да увеличи значително производството на ракетата. В крайна сметка Илон Мъск иска да я изстрелва всеки ден. Той прогнозира също, че корабът ще отиде до Марс през 2026 г., въпреки че това ще бъде мисия без екипаж. Две години след това, през 2028 г., “Старшип” ще транспортира хора до Червената планета за първи път.

Ключови думи

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/