Кошмарният свят и Другият портал на Ада са най-смъртоносните планети

На едната ветровете духат с 8700 км/час и вали стъклен дъжд, втората е по-гореща от Слънцето

НАСА я нарича кошмарен свят и това дори е доста меко определение за гигантската екзопланета, намираща се на 64,5 светлинни години от Земята. 

На пръв поглед HD189733 b може да изглежда като нежна и красива блестяща сфера в синьо, но всъщност е много далече от представите за гостоприемство. Смятана е за особено опасна и смъртоносна, защото на нея валят остри като бръснач стъклени игли и духат ветрове с 8700 км/ч, което е 7 пъти скоростта на звука, обясняват от американската космическа агенция.

Екзопланетата е с около 11% по-голяма от Юпитер – най-голямата планета в Слънчевата система. Температурите на повърхността ѝ варират от 919 до 1220 градуса по Целзий, което я прави изключително враждебна към каквито и да било форми на живот.

“Кошмарният свят HD189733 b е

убиец, какъвто никога не сте виждали -

казват още от НАСА. - Ако някой космически пътешественик я обърка с приятелските небеса на Земята, много фатално ще си изпати. Климатът в този далечен свят е смъртоносен.”

На Земята годината продължава 365 дни, за колкото нашата планета прави обиколка на Слънцето. На HD 189733 b обаче годината продължава едва 2,2 дни, за колкото тя обикаля собствената си звезда. НАСА я описва още и като бурен извънземен свят заради хаотичните й климатични условия. Част от това включва дъжда, който вероятно би убил вероятните посетители, ако те по чудо успеят да оцелеят от изгарящите температури и бруталните ветрове.

“Да попаднеш под дъжда на тази планета не е като просто да се намокриш. Tова е смърт от хиляди порязвания - продължават с апокалиптичното описание от космическата агенция. - Този парещ извънземен свят вероятно лее стъклен дъжд, съчетан с виещи ветрове, така че той никога не може да пада отвесно.

Кобалтовосиният цвят не идва от отражението на тропически океан, както е на Земята, а по-скоро от

мъглива, гореща атмосфера, съдържаща високи облаци, пълни със силикатни частици”

Подобно на Юпитер HD 189733 b е газов гигант и е класифицирана като екзопланета, защото е извън нашата Слънчева система. Космическото тяло е известно още и като “горещ Юпитер” поради краткото време, необходимо за обикаляне около звездата му и голямата му близост до нея. То се движи около звездата с главоломна скорост от почти 550  000 километра в час. Това, че е горещ Юпитер, означава, че е лош кандидат за всеки, който се опитва да открие извънземен живот, както и за създаване на космическа база далеч от Земята.

Планетата е открита за първи път през октомври 2005 г. от астрономи във Франция, които наблюдавали нейната звезда. Те я забелязали, като я хванали транзитно на фона на звездата. Намира се в съзвездието Вулпекула (Малка лисица) в Северното полукълбо. Запалените наблюдатели на небето могат да забележат съзвездието, като погледнат в средата на Летния триъгълник. То съдържа 72 звезди, повечето от които обаче не са ярки.

Но ако някой смята, че HD189733 b е особено враждебна, не е зле да се запознае с една друга нейна посестрима, която НАСА нарича Другия портал на Ада, защото температурата там е 6800 градуса по Целзий. На практика тя е по-гореща от Слънцето, чиято температура е 5500 градуса.

Kepler-70b (или KOI-55b) се намира на около 4000 светлинни години от Земята

Това означава, че космически кораб като “Аполо” трябва да лети 965 милиона години, за да я достигне.

Смята се, че някога е била газов гигант, но изпаренията драматично са намалили размерите ѝ до почти тези на Земята. Екзопланетата обикаля около звездата Кеплер-70 в съзвездието Лебед. Причината за адските температури вероятно е, че тя се върти на необичайно близко разстояние до звездата си, като прави една обиколка за малко повече от 5 часа и половина. За сравнение, Меркурий, най-близката до Слънцето планета в Слънчевата система, се намира на 65 пъти по-голямо разстояние.

НАСА посочва, че това е една от най-горещите планети, откривани досега, и предупреждава, че

тя се изпарява и скоро би могла да изчезне

В момента е останало само твърдото ѝ ядро.

Планетата е открита за първи път през 2011 г. и оттогава е маркирана от НАСА като свят на ужасите. Била е забелязана поради отражението на звездната светлина, причинено от планетата заедно с друга екзопланета, наречена Kepler-70c. Някои астрономи обаче допускат, че е възможно двете космически тела да не съществуват. Според тях са необходими повече наблюдения и доказателства.

Учените смятат, че звездата Кеплер-70, около която обикаля адското космическо тяло, е престанала да бъде червен гигант преди около 18,4 милиона години.

В крайна сметка тя ще остане без хелий и ще се превърне в бяло джудже. Това е изключително плътна звезда, която не е много светеща и обикновено е последният стадий на светило, което не е достатъчно масивно, за да се превърне в неутронна звезда или черна дупка.

Досега за най-горещата екзопланета се смяташе KELT-9b, чиято температура е над 4300 градуса по Целзий . Тя е толкова гореща, че нейната богата на водород атмосфера кипи и изтича в космоса и право в звездата KELT-9, около която се върти. 

Звездата KELT-9 е огромна, достигайки три пъти размера на нашето Слънце. Самата екзопланета KELT-9b е два пъти по-голяма от Юпитер и три пъти по-тежка. Тя обикаля толкова близо да звездата си, че извършва една обиколка само за 1,5 дни.

Какво е екзопланета

Екзопланетите се намират извън Слънчевата система и обикалят около собствената си звезда, както Земята обикаля около Слънцето.

Те са много трудни за забелязване с телескопи, защото често са скрити от яр.костта на тяхната звезда

НАСА изпрати космическия телескоп “Кеплер” в орбита с цел намиране на екзопланети с размерите на Земята, които може да поддържат живот.

Повече от 5500 екзопланети са открити досега, но се смята, че това е само много малка част от тях.

Добър начин да начин да бъде открита екзопланета е да се потърсят „колебливи“ звезди, защото прекъсването на звездната светлина може да означава, че планета обикаля около нея и периодично блокира излъчването ѝ.

Екзопланетите са много често срещани във Вселената и колкото повече от откритите приличат на Земята, толкова по-близо се доближаваме до намирането на извънземен живот.