Лъвска грива – чудо на природата или надценена добавка?

Наречена така, защото изглежда като рошава коса, лъвската грива всъщност е един от три вида гъби. Най-разпространеният от тях е Hericium erinaceus. Тя може да се приема като течна добавка, прах, капсула или да се консумира като храна (има приятен морски вкус). Напоследък три нейни съставки предизвикаха интереса на някои фитнес ентусиасти: бета-глюканите, еринацините и хериценоните.

Първите имат пребиотични свойства и се срещат в много видове гъби. Когато нашите чревни бактерии ги смилат, те произвеждат редица молекули, които могат да имат противовъзпалителни, антиоксидантни и други полезни функции.

Вторите и третите са по-необичайни. Тези малки, бързо усвояващи се съединения изглежда са в състояние да преминат кръвно-мозъчната бариера, което означава, че потенциално могат да повлияят на мозъчната функция.

Ако прекарате пет минути в социалните мрежи, ще ви бъде простено, ако си помислите, че лъвската грива е лек за всички житейски болести. Някои от най-обсъжданите потенциални ползи включват:

• Подобрено настроение, по-добър сън и оптимизирана когнитивна функция - всичко това до голяма степен се дължи на еринацините и хериценоните.
• Метаболитна гъвкавост - способността да се превключва между изгаряне на мазнини и въглехидрати за набавяне на енергия, което може да помогне за подобряване на издръжливостта при тежките физически упражнения в залата.
• Намаляване на риска от заболявания, като диабет и вирусни инфекции, благодарение на положителното въздействие на бета-глюканите.
• Благоприятства мозъка при по-възрастните хора - някои изследвания сочат ползи за когнитивните функции, въпреки че те не се отнасят за по-млади и здрави индивиди.

Макар че лъвската грива се използва в китайската медицина от векове, понастоящем тя не е подкрепена с надеждни доказателства и не е потвърдено средство за лечение на медицински състояния. Има някои изследвания, които показват, че любопитната гъба може да допринесе за мозъчното здраве при по-възрастните хора, но това не изглежда да е така при млади и здрави индивиди.

Дозата, използвана в клиничните проучвания, също има тенденция да варира. В някои проучвания се използват само 300 mg дневно в продължение на малко повече от седмица, докато в други - повече от 10 g дневно в продължение на 12 седмици. Така че може да се окаже, че все още не сме разбрали колко всъщност ни е необходимо, за да постигнем значим ефект от нея, ако въубщ има такъв.