Ваканция на Спорадите - какво има на островите Скирос, Алонисос, Скопелос и Скиатос
Когато Цикладите са твърде далеч, а Северна Гърция е пренаселена с българи, защо да не пробваме среден вариант?
За много българи Гърция отдавна не е алтернатива, а предпочитаният вариант за морска ваканция. Отлично обслужване (особено в сравнение с България), вкусна храна, пък и ей го къде е. И ако Цикладите ни се струват прекалено далеч, а ни е омръзнало от познатите близки места на Халкидики и Тасос, пренаселени от наши сънародници, какво ни остава? Да опитаме нещо спорадично.
По-конкретно островите Скирос, Алонисос, Скопелос и Скиатос, обединени под общото название Северни Споради. Или за да е още по-просто – само Споради.
Сега колоритните им брегове и заобикалящото ги тюркоазено море, уютът и спокойствието на пустите им плажове и самотни заливи са тайна, пазена добре от неособено голяма група англичани и германци, които от години живеят там през топлите месеци. Самобитната красота на тази част от Гърция, заедно с цялата й кулинарна съкровищница, автентичните традиции и примамливите възможности за морски спортове обясняват защо тези, които са открили Спорадите, не разправят много за тях на случайни познати. Просто ги искат само за себе си.
Не е за вярване как тази тайна се е запазила толкова дълго, след като Евия е вторият по големина гръцки остров след Крит и най-големият в Егейско море. От континента го отделя 40-метров мост, под който водите на пролива менят посоката на течението си на всеки 6 часа. Но ако бързате да хванете ферибота за Скирос, който пътува два пъти дневно, нямате време да чакате този феномен. Час и половина минават бързо с чаша фредо макиато (студено еспресо, което се предлага само в Гърция) на палубата под непрестанния въздушен ескорт на чайки и гларуси, който продължава чак до пристигането на кораба на пристанище Линария.
Първите впечатления се заплитат в меланж от багри. Изумрудена вода, бели къщи, делви от кафеникава глина с лилави, цикламени и доматеночервени цветя, зелени храсти, зокуми и смокини. Земята сякаш е спряла да се върти, мързелувайки в знойна дрямка. Чудно е кога обитателите на този тих рай вършат всичко това, което обикновено вършат?
Катеренето по тесния калдъръм към византийския манастир „Св. Георги“ е изтощително по пладне, но гледката от върха е изумителна и си заслужава всички морни усилия.
Конете, които отглеждат в Скирос не по-високи от 1,15 м, са от толкова древна порода, че за тях казват, че са потомци на тези, които Ахил впрегнал в колесницата си, потегляйки за Троя. И като че ли наистина приличат на изобразените върху Партенона.
Ако пътувате към Алонисос, хубаво е да сте с кораба „Елизабет“ на капитан Костас. С него винаги е интересно, особено ако е в настроение за танци. Ако той не е, жена му и трите му деца със сигурност ще са и това прави пътуването незабравимо преживяване.
В една симпатична крайбрежна кръчма кметът на Алонисос сам сервира и приема поръчки за прочутите гръцки сувлаки, тзадзики или мусака. Сигурно защото няма служебен офис. Пък и защо му е да умира от скука, след като може да урежда кметските дела, бръмчейки с мотор наоколо.
На островите всеки има някакъв свой бизнес, но с радост върши доброволно какви ли не обществени дела. Хората наоколо са прост чудесни! Всички са така внимателни, сърдечни и грижовни, сякаш континентът с всичките му проблеми не съществува. Смеят се и винаги имат време да се радват на дребните неща.
Тук всяка разходка с лодка може да изглежда като научнопопулярна мисия. Из най-големия защитен морски парк срещите следват една след друга: тюлен монах, останки от потънал кораб, чиито очертания ясно личат в лазурната вода, ята от мигриращи птици, гнездящи на околните пустинни острови „еримониса“...
От 2011 г. в защитената територия има 14 зони, в които запалените гмуркачи могат на воля да снимат и наблюдават невероятния подводен свят, а и да поплуват с делфините, които тук са сред най-често срещаните обитатели. Търсачите на мистерии и неоткрити морски съкровища обикновено се отбиват в синята пещера, използвана за укритие от пиратите, вилнели по тези места в древността.
Скопелос е не по-малко приказен остров. Накацан от кокетни традиционни къщи и опасан с калдъръмени улички, с потънала в зеленина венецианска крепост, 360 църкви и дори... международен фотоцентър. Местните, разбира се, са много горди със снимките на филма „Мамма мия“ и предлагат купища магнити с изображения на къщата и църквата, увековечена на холивудската лента. Дори жадните за забавления гуляйджии не бива да се притесняват, че ще скучаят на този остров.
Но ако има бурен нощен живот на Спорадите, то той е на остров Скиатос. Понякога из крайбрежните заведения може да се разминете с фронтмена на някоя известна рокбанда, популярен шоумен и дори филмова звезда. Когато искат да избягат от суетата на Миконос, някои от тези звезди ангажират къщи тук, защото има удобно летище за малки частни самолети, чиято писта се плъзга чак до морето.
Макар и по-шумен и разгулен, островът не отстъпва по красота и забележителности на останалите. Получил е името си от гъстите гори, които покриват голяма част от него, оставяйки другата половина в сянка (скиа). В манастира „Евангелистрия“, както го наричат местните, е проектирано, изтъкано и издигнато първото гръцко знаме с белия кръст на син фон. По склоновете тук грижовни ръце събират уханни билки и подправки и приготвят дъхав мед, смокиново сладко и ароматното вино „Алипиакос“, което според легендите гони надалеч скръбта.
До всяка точка от описания маршрут може да се стигне от Волос – главният град на магнетичната област Магнезия. Той е на почти равни разстояния от Солун и от Атина. Самият град е значим туристически център заради отличните транспортни връзки с останалата част на страната. Волос се издига на мястото на древния Йолк, родина на Язон и аргонавтите, и е разположен в полите на райски красивата планина Пелион.
Там по баирите, след много завои, скрити сред вековни борове и чинари са се запазили живописни селца с уникална архитектура. Къщите, сякаш накацали по стръмнините на планината, приличат на висящи орнаменти по зеления склон.
В Портария вечерите са най-приятни, но дори и в жарките дни вековните чинари се грижат да приютят в сянката си и най-многолюдните компании. Ароматите на току-що изпечено тесто, сирене и мед се надпреварват в изкушаващо състезание с виното розе от избата на домакина.
Неа Анхиалос посреща с галещо слънце и Карпуз мелтем (динен вятър). Там може да намерите приятна компания на веселяци, наследници на едновремешни преселници от България. През 1906 г. голяма група изселници от изгорения Анхиало (днешно Поморие) възраждат руините на древния Пирасос и дават името на новия град. Легенда разказва, че те са пренесли и съхранили традицията да се пие любимата по тези места ракия „Ципуро“ с мезе от морски дарове. Формата на бутилката и количеството от 0,25 мл е патентована. Традицията обаче е осъвременена – да се пие всяка нова бутилка ципуро с ново, различно мезе.
Неоанхиалци са изкючително забавни и гостоприемни домакини, ценители и майстори в кулинарията. Разточителен набор от морски обитатели, приготвени по местни рецепти и подправени с билки и лимон, са разстлани в компанията на свежи салати и неизброими мезета по протежение на 20-километровата крайбрежна ивица от заведения, които местните наричат „Ципурадика“.
„сувлацидика“ пък са поредица от заведения, където предлагат шишчета от различни видове месо, накиснати в марината от риган, мащерка, лимон и зехтин.
Оттук до българската граница са само 3 часа и половина с кола. Та ако на Халкидики ви е омръзнало, защо не пробвате това?
Коментари