Богомилското бяло братство

Кой е принц Боян Мага и какво е намерил в рицарските подземия на Малта проф. Николай Райнов

В подземните хранилища на рицарите йоанити на остров Малта се съхраняват древни ръкописи. От векове тези архиви са държани далеч от любопитни погледи. През 1933 г. благодарение на широките си международни контакти и влияние проф. Николай Райнов получава разрешение от Ордена на хоспиталиерите да влезе в библиотеката. Това, което го е отвело в Малта, е неистовият му интерес към едно друго, но много по-старо братство – това на богомилите.

Според една градска легенда проф. Райнов донесъл подробни записки от тази командировка, които след смъртта му останали у сина му Богомил заедно с още документи, текстове и бележки – всичко това заключено в един мистериозен железен сандък. И за да звучи наистина като легенда, по подобие на ред други писателски архиви, смята се, че и съдбата на пазеното в този сандък е загадка.

По онова време и друг известен философ се вълнува от темата за богомилите – Петър Дънов, наричан от последователите си Учителя или Беинсa Дунo.

„Богомилите бяха едно време в България за повдигането на българския народ, но понеже българите не бяха готови, не приеха богомилството и затова паднаха под робство. Богомилите отидоха горе и сега, като се освободи България, пак дойдоха. Това е, дето се казва: слизане и качване. Те са сегашните ученици на Бялото братство“, казва Дънов, който до 40-те години на XX век посвещаваше новите богомили в тайните на Бялото братство.

У нас се знае твърде малко 

за богомилското учение,

въпреки че то е създадено в България

и е оказвало влияние в цяла Европа

в продължение на пет века. Също толкова малко се знае и за т.нар. дъновисти, освен може би факта, че през август се събират на рилските езера за паневритмия. Малцина обаче си задават въпросите какво всъщност проповядват тези учения, защо имат толкова общо помежду си и дали наистина могат да бъдат определени като ерес – етикет, лепнат на богомилите от църквата още с появата им.

Учението на Петър Дънов е смятано от българската държава за религиозно и е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание. Самият Дънов обаче не одобрява наименованието дъновисти, а последователите му се самонаричат ученици на Всемирното бяло братство.

„Това сме ние. Можете да кажете, че ние сме богомили. Ние сме служители на Бялото братство, искаме да изпълним Христовия закон, който Той положи преди 2000 години“, казва Учителят.

Точно оттам тръгват и богомилите. Те се считали за приемници на първичното християнство и се наричали християни, а техните противници ги определяли като сектанти, еретици, дуалисти и богомили, както и днес привържениците на учението на Бялото братство в България биват наричани сектанти, еретици и дъновисти.

Официално е прието, че богомилството се появява първо в България по времето на цар Петър I през X век и че основател на движението е поп Богомил, оттам и наименованието на учението, но за самия поп Богомил не се знае почти нищо. Други теории разсъждават, че поп Богомил въобще не е съществувал, а наименованието „богомили“ идва от „мили на Бога“. Трети напомнят, че по време на разцвета на учението то не е било наричано „богомилство“, а неговите последователи били известни просто като „добри хора“. Самите богомили наричали себе си само „християни“.

За истинския основател на

богомилското учение – Боян Мага,

син на цар Симеон и брат на Петър I,

официалната наука почти не говори.

Това пише в книгата си „За богомилите от уста на ухо“ проф. Дамян Попхристов, който в продължение на 17 години се занимава с изучаване на езотеричните школи. Той черпи сведения от богат доказателствен материал от български и чужди източници – апокрифни писания и евангелия, богомилски легенди, хроники, документи на инквизицията и на Ватикана, включително неиздадения ръкопис на епископ Симеон  „Богомилство и богомили“.

За съжаление основната част от написаното за богомилите е това, което са оставили противниците им, и съвсем не е лесно в този поток от ругателства да се открият истините за учението им. Едни го разглеждат като социални напътствия, други като някаква религиозна секта, произхождаща от Изток, рядко някои го определят като етично-религиозно учение, но почти никой досега не го е разглеждал като окултно учение, каквото то е било в действителност.

През XX век журналистът и историк Иван Клинчаров казва: Освен едни легенди, предавани от уста на уста между народа, в които богомилският елемент е избледнял под влиянието на времето и събитията, за богомилското движение в България историческите документи са малко и съвсем ненадеждни. Почти цялата литература на богомилството е унищожена заедно с изтреблението на богомилското движение. И ние трябва да ползваме това, което са оставили техните заклети врагове. Но на тези документи липсва обективност, те излизат вън от рамките на честната и обективна истина и са пълни с клевети и глупави измислици, за да обезобразят своите противници, като са злоупотребявали с наивността на простия народ“.

Единствените известни автентични източници са едно копие на „Тайната книга“ на богомилите в превод на латински и „Каркасонският требник“. Двете книги оцелели благодарение на инквизицията, защото били използвани като веществено доказателство в процесите против богомилите. Оцеляла по чудо е и настолната книга на богомилите – „Тайната книга на Йоан“. Останалото са няколко богомилски легенди и това изчерпва почти всичко автентично, написано от самите богомили, пише проф. Попхристов.

Български извор, който ни запознава с учението на богомилите, е беседата на Презвитер Козма. При все че гледа с презрение на тях, все пак тук-там той проронва мисли и съждения, които рисуват богомилството в по-благоприятна светлина.

За връзката и приемствеността между различните клонове на Бялото братство свидетелства фактът, че голяма част от, за жалост, все още неизвестните в обществото подробни трудове, вдигащи завесата над богомилското учение, са писани именно от хора, членуващи в Бялото братство на Петър Дънов.

Такъв е бил и проф. Николай Райнов, който успява да напише колосалното количество книги от над 90 тома. „По обема на цялостното си творчество Райнов надминава и най-плодовитите български автори. българската мярка за „обемен“ писател обикновено е Иван Вазов, „човекът-литература“, но Николай Райнов може да бъде определен като „човекът-езотерична култура“, казва доц. Светлана Стойчева, веща изследователка на литературното наследство, оставено ни от писателя. 

Благодарение на онова пътуване в Малта Николай Райнов продължава темата, на която са посветени известните „Богомилски легенди“.

Появява се и тезата, че проф. Райнов е

истинският автор на ръкопис,

назован „Богомилство и богомили“,

който е подписан с псевдонима Епископ Симеон.

Предполага се, че в този текст Райнов е направил опит за синтез на всичко онова, което е успял да види и прочете в библиотеката на малтийските рицари.

В писанията на Епископ Симеон се казва: „В Малта се пази оригиналът на бележитата „Книга на Еноха“, която съществува препечатвана много пъти с грешки и празноти.“
В друга извадка от този ръкопис пише: „Богомил диктува на Симеон Антипа и той написа „Правила за Аскеза и Усамотение“, три книги, 208 листа, сега пазени в Малта.“

Заедно с още над 30 податки от този порядък текстът свидетелства за реален контакт на автора с богомилските документи, съхранявани в недостъпната за външни читатели библиотека на рицарите йоанити.
Съществуват десетки спорове дали никому неизвестният ръкопис „Богомилство и богомили“ е достоверен източник, дали наистина е написан от Николай Райнов и 

дали професорът въобще

се е добрал до богомилски източници,

ако изобщо такива се пазят в Малта.

Но също така се твърди, че на пътуването в Малта проф. Райнов е бил съпровождан от свои приятели и съмишленици – професорът по езикознание Благой Мавров и председателят на Българското теософско общество Никола Трифонов.

Според проф. Дамян Попхристов съвсем естествено е да има съмнения относно научната стойност на ръкописа, след като Николай Райнов не е публикувал всичко това официално.
Неотдавна в публичното пространство се появи текст, озаглавен „Богомилство и богомили“, с подзаглавие: „Тази книга е назначена за всички вътрешни. Секретно!“, както и уточнението „От Полярната Звезда – през Южния Кръст – към слънцето!”

Там богомилството е разглеждано от съвсем ново окултно гледище. Авторът твърди, че основател на богомилството е Боян Мага, както казва и Учителя Дънов, и разглежда доста подробно неговия живот и дейност, а поп Богомил и другите са само разпространители на идеите на Боян. Книгата е разделена на две части – историческото развитие на богомилството и доктрината на богомилството.

Така нареченият Епископ Симеон започва текста си по следния начин:

„1. Един век след епохата, наречена златен век на нашата култура, българското съзнание празнуваше истинското време на триумф.

Пирът на литературата бе свършен, доспехите на бранните победи – забравени, Симеон бе умрял.

Отзвучала бе годината, когато българската буква и родното слово учеха на светлина славянското огнище.

2. И тогава, през хилавата епоха на слабия цар Петър, бе дошло ред до страшното: българската реч трябваше да възвести забравените тайни и магичното очарование на легендата навлизаше в царството на начертанията, общи за цял свят. Родната мисъл трябваше да стане мисъл всеобща.

3. Историята не е запазила имената на ония, които дадоха искрите и издържаха последиците от пожара. Те не се знаят – освен от Ония, които бдят над всеки подвиг и определят границите на всяка национална история.

Скъдни данни: две-три дати и няколко съмнителни названия: ето що ни е запазила летописта на човешкото перо, но Летописта на Света пази много повече.“

По нататък епископ Симеон разглежда богомилското като типично езотерично учение, което, както посочва проф. Дамян Поп­христов, представлява възраждане на раннохристиянското, така нареченото „апостолско християнство“, едно своеобразно връщане към изконните му корени и дълбока същност.

Ранното християнство доста се отличава от официалния църковен канон, и то в съществени въпроси като прераждането и кар­мата, които присъстват в оригиналното учение на Исус Христос, както и в богомилското учение. Разликата с популярните Му проповеди сред хората е съществена – на хората Той говори с притчи, а на учениците си разкрива окултната същност на учението си. Това е и учението, което след Христос проповядват и неговите апостоли по време на мисиите си. Тази практика се следва и от богомилите, които проповядват с притчи сред народа и непросветените, а 

само на най-висшите членове

се разкриват ключовите тайни.

В богомилското общество има четири степени – Оглашени, Верни, Избрани и Съвършени. Оглашените са тези, които само слушат учението, Верните са приели вече учението и отговарят за наставляването на оглашените; всеки верен трябва да доведе поне трима оглашени и да ги подготви за влизане в общността. Това са двете степени за обикновените хора. Следващите две степени са вече само за посветените.

Неразбирането, подценяването и отричането на богомилското учение започва от самата му поява. То е смесвано и обърквано с много други подобни „еретични“ учения, които са битували по същото време и са предизвиквали гнева на официалната църква – манихейството, павликянството, адамитството, масалианството и други.

Характерно за богомилското учение е това, че в началото се е предавало

на принципа на тайните

общества – „от уста на ухо“,

за да не се изопачи, опошли и профанира съдържанието и същността му, а и за да не попада на неподготвени хора. Ето защо много от него е останало нечуто и неразбрано от враговете му, пише Попхристов.

Основният принцип на всяко езотерично учение е неговият мистичен характер. То започва с тайно посвещение на избрани и с последващо просветление. Това познание е сакрално, не се дава на всеки, не се документира на хартия; това е познание, което не разчита на разума, а на скритото в душата. То трябва да бъде пробудено, защото е заложено там от самото Сътворение. Най-общо казано, посвещение означава въвеждане в божествените тайни на съществуванието, предаване на познанието за Сътворението и неговите закони, за нашия божествен произход, божествена същност, божествени познания и способности, за божествената ни мисия. За да се осъществи това, сред нас се изпращат специално подбрани души. Те са пратеници от „Всемирното Бяло братство“ – съвкупността от всички висши йерархии, от всички онези, които вече са завършили своята човешка степен на развитие и сега идват периодично при нас в материална форма през различните епохи, за да подпомагат и стимулират нашия духовен напредък. Така „Бялото братство“ ръководи света.

Богомилското общество се ражда през 928 г., като апостолите на учението достигат най-високите нива на властта както в България, така и във Византия. Година преди официалното създаване на богомилството, през 927 г. при „неизяснени обстоятелства“ умира цар Симеон. Той има 4-ма синове и една дъщеря. На престола обаче не се възкачва най-големият Михаил, а Петър, който е първият син на Симеон от втория му брак. Мария е майката също на Боян Мага, на Йоан и на сестра им Зоя. Проф. Попхристов пише за предположенията, че Йоан е бъдещият св. Иван Рилски, за когото пък също има твърдения за сходство с богомилите. 

Основател на богомилството е Боян Мага – най-малкият син на цар Симеон, роден с християнското име Вениамин. Момчето е изпратено да учи в Магнаурската школа, където тогава се преподават и изучават т.нар. „магически науки“ – чисто езотерично окултно познание за трансмутацията на материята, базирано на Седемте принципа на Хермес Трисмегист, заимствано от египетските мистериални школи и обогатено от всичко най-добро, което е достигнало до Византия от най-дълбоката древност през Мала Азия и далечния изток.

Под „маг“ се разбира „мъдрец“,

а не както често битува днес –

„магьосник“ или шарлатанин.

Следователно Боян Мага е равносилно на Боян Мъдреца. Той дружи с двама сирийци и често пътува на изток. При завръщането си от едно от тези пътувания Боян носел на ръката си много особен пръстен от изумруд, какъвто се е давал само на висш посветен като отличителен знак.

По онова време точно в Сирия съществува голям окултен център, който направлява Западната традиция. В него са получили своето посвещение редица от най-видните учители като апостол Павел например, а доста по-късно и Кристиян Розенкройц. По това време този окултен център се ръководи от Великия посветен – Вотан.
Точно в този център и Боян получава своето посвещение лично от Вотан и заменя рожденото си име Вениамин с Боян. За него вече няма тайни, животът тук на земята е само момент от вечното съществуване във Вселената по законите на Божествения Разум. А този Разум е един и същ, непознаваем, вечен, неизменен, непресекващ, всеобхватен. Ето защо всички посветени, независимо в кои времена живеят, при какви условия, в каква среда, сред какви народи, имат едно и също Познание, абсолютно еднакво по своята същност, но в зависимост от различните условия предавано с различни думи.

Боян Мага се завръща в

Константинопол вече посветен.

Промяната не е само

в пръстена на ръката му.

Способностите му бързо стават достояние на много хора. В различни византийски източници се говори за пронизващия му и смразяващ поглед, за преобразяванията му и способността му само за един миг да „се пренася от единия край на царството в другия“.

След смъртта на баща му Симеон, Боян е извикан обратно в Преслав, за да бъде съветник на по-големия си брат Петър, който току-що е коронясан. Боян е само на 17 г. От този момент той става непосредствен свидетел на всички заговори и интриги в българския двор. Идва момент, когато предлагат на самия Боян да вземе престола и той решително отказва, като според историята, написана от един от първите апостоли на богомилството Симеон Антипа, Боян казал, че „е цар на друга държава и земна корона не може да носи“.

Тогавашният патриарх Стефан, който впоследствие става един от първите ученици на Боян, му отстъпва за усамотение манастира „Св. Параскева“ в столицата Велики Преслав.

На 12 април 928 г. Боян Мага вика при себе си поп Богомил, съобщава му за пристигането на двамата сирийци със специална мисия и му разкрива намерението си за следващия ден. На 13 април в подземната зала, точно под олтара на църквата „Св. Параскева“, се събират при Боян Мага 21 човека. Сред тях са поп Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гаврил Лесновски, Никита Странник, Хамерон Дубровнишки, Петър Осоговец, Теодор Преславски, боляринът Светомир Македонец. Поп Богомил довежда и една жена – Макрина – която ще остане в историята под името Михаил Унгарец. Тя е първата жена-съвършен, а е само на 16 години, „недокосната от мъж“ до мъченическата си кончина. В подземието са и двамата сирийци, които са от окултното общество, наречено „Северно сияние“.

Тази среща е началото на богомилското движение – това е моментът, в който Боян Мага посвещава присъстващите в основните моменти на своето учение, това са бъдещи апостоли на движението.
Пръв и най-ревностен сподвижник на Боян Мага, негова дясна ръка, най-активен радетел, проповедник и разпространител става поп Богомил, затова и учението остава известно с неговото име, макар че по времето на Боян Мага никой още не използва названието „богомили“.
Фактът, че началото е поставено именно от хора на властта и то не някъде из полето и горите, а в столицата, е очевиден показател за целта на движението. То не е властолюбиво и антихуманно, но същевременно не е никак безобидно по отношение на официалната власт и църква, а благодарение на високия си морал се оказва и доста силно и всеобхватно сред народа.

Жените при богомилите

имали право на висше посвещение

и можели да достигат до

най-високите степени в йерархията.

Това разбиране е постижение, ненадминато и до ден днешен, защото дори в наши дни не може да се каже, че жените са напълно равнопоставени с мъжете, особено в религиозен план. И при католиците, и при източноправославните християни жените не могат да заемат висши духовни постове. Предполага се, че богомилите са и едни от първите, които полагат специални грижи за сакатите. В Средновековието недъгавите обикновено били гонени и изолирани, изхвърляни, забравяни, а дори и съзнателно избивани, за да не пречат и да не „подяждат“ здравите. А богомилите събирали помощи за тях.
Учението на богомилите се движи около властта не само в България, а и във Византия, където влиянието им достига чак до императора. След серия от заговори и интриги на престола в Константинопол застава законният император Константин VII Багренородни (945-959). Управлението му е време на относително спокойствие и мир, пише проф. Попхристов. Боян Мага и Константин Багренородни се познават добре, учили са при Николай Мистик в Магнаурската школа. Императорът приема няколко пъти в двореца си Боян и сам става богомил. Това е

най-голямото завоевание

на Боян Мага – ако Византия влияе

на България чрез съпругата на Петър

царица Ирина, то сега България

започва да влияе на Византия

и то не как да е, а чрез самия император.

Константин става не просто редови богомил, а презвитер. В лицето на Константин VII богомилите намират мощен защитник във Византия срещу атаките на църквата и получават сигурна подкрепа за дейността си. Постепенно представители на учението, по данни на проф. Попхристов, се издигат значително – Никита Странник (виден богомил и сподвижник на Боян) е назначен от Константин VII за главен магистър и управител на византийските колонии на изток, Василий Византиец (един от първите апостоли) е назначен за главен управител на императорския двор, Светомир Македонец (също виден богомил) става началник на наемните войски.

Някои теории може да се различават по отношение на произхода на богомилството, разпространението му, влиянието му и т.н., но общо взето, от екзотерична гледна точка, мнението е единодушно – богомилското учение е дуалистично и това е главното, което го отличава от официалната християнска догма.

По определение дуализъм означава изповядване на две божества, които еднакво се почитат или просто казано – двубожие. Двете божества са независими едно от друго – това са двете начала – материя и дух, добро и зло и т.н. Самата дума е от латински – dualis – и означава двойствен. Според богомилите съществува един върховен Бог, но след него са две същества – първородният Сатанаил, творецът и владетелят на материалния свят, и Христос – на духовния свят. Богомилите почитат само единия бог – добродетелния.

Според схващането на богомилите, което е схващането на всички езотерични школи, първоначално физическият свят не е съществувал и следователно той е вторична, а не първична реалност. Първоначално е съществувал един предвечен, вечносъществуващ свят със седем небеса, в който е пребъдвал Бог-Отец – Абсолютният Дух на Битието. В този вечносъществуващ свят със седем небеса, като помощници на Бога, е съществувала ангелската йерархия с безброй ангели, разделени на девет чина или степени, всички подчинени направо на Бога. Като началник на всички стоял Сатанаил, Първият Син на Бога, чрез когото Бог създал всички стихии, а чрез тях и видимия свят.

В началото на Сътворението Бог и Луцифер (каквото е името на Сатанаил преди Бог да го изгони на земята) напълно си сътрудничат. Луцифер създал много неща и решил да създаде и човек – взел глина и направил едно човешко тяло, но то не мърдало. Луцифер нямал силата да го оживи и помолил Господ да му помогне. Тогава Господ дал душа на човека и човекът оживял. Така се появило на земята делението между смъртното тяло, създадено от Луцифер, и безсмъртната душа, дарена на човека от Господ.

Учителят Петър Дънов

не веднъж говори, че

„човек е разделен

между Бога и дявола.

Тази е причината, където човек върши и добро, и зло. До кръста човек принадлежи на Господа, а от кръста надолу – на дявола. Така са мислели и някои от старите богомили.“ 

Друго разминаване с официалната догма е възприятието за кръста. Според богомилите той няма никакво значение, свързано с християнската вяра, защото в този контекст той е само един уред за мъчение, на него не се е извършила никаква мистика. Според тях да почиташ кръста е все едно „да почиташ въжето на обесилия се“.
Богомилите признават само една молитва – „Отче наш“, защото тя е единствената молитва, излязла директно от устата на Исус Христос и директно завещана от Него. Наричат я „Свята Молитва“. Тя е „универсалната“ молитва, защото с нея се молят дори и ангелите. Всички други молитви, според богомилите, са „празно многоглаголстване“.

Освен че не признават част от твърденията на официалния църковен канон, богомилите се обявяват срещу църквата с нейната поквара и лицемерие, както и срещу държавата като апарат, който узаконява неравенството, потъпква свободата и правата на хората. Затова богомилското учение е подложено на преследване и в крайна сметка богомилите са изгонени от България.

Темата за богомилите е дискутирана много пъти в Школата на българското Бяло братство „Изгревът“, действала в София през периода 1922 – 1944 г., където поощрявани от Учителя Бениса Дуно (д-р Петър Дънов) са изнасяни множество реферати, есета и сказки от неговите последователи Георги Драганов от Ямбол, лечителя Петър Димков, астролога Николай Дойнов, Борис Примов, есеиста Георги Томалевски и Сава Калименов, който гордо заявява: „Ако има нещо в българската история, което заслужава преклонението и възхищението на всеки разумен човек, безразлично от каква народност е той, това е богомилството. Ако има период, в който духът на българския народ се е издигал до най-високата точка на постижения и творчество, това е периодът на богомилството. Ако има случай, при който България да е застанала начело на цялото човечество, то това е случаят с богомилите.“

Дънов учи, че в развитието на бялата раса Бялото братство е изпратило три клона. И трите живели дълго време в Египет, били са и в Индия, само че са излезли оттам в различни времена. Първия клон можем да наречем Египетски. Той е създал културата на древния свят – Египет, Индия, Халдея, Персия, Асирия и Вавилония, Гърция, Рим. Тогава в Египет са изнесени принципите на Божественото учение от Великия Учител Хермес. Египетският клон имал за цел до подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството.

Втория клон можем да наречем Палестински. Той от Египет отива в Палестина от времето на Мойсей и в християнската епоха отива в Рим, Англия, Германия и пр. Има за задача да подготви идването на Христос, след което да разнесе Божественото учение, донесено от Христа.
Третия клон е Богомилски или Български. Той от Египет отива в Персия, оттам в Арабия, Сирия, Мала Азия и България. Българският или Богомилският клон имал за цел да реализира Божественото учение, християнството. Този клон започва да работи още със създаването на Българската държава. След това се изявява чрез светите братя Кирил и Методий, за да може да се преведе на разбран език Словото Божие – голямата Светлина. Върхова точка този клон достига при богомилите.
Учениците на Всемирното Бяло братство в днешната епоха представят сбор от трите клона, които идват от по-високо място!

„Защо да не се признае фактът, че богомилите бяха едни от най-благородните и най-добрите хора? Както ги зная аз в онова време, както ги проверявам, те бяха добри хора“, казва Учителя Петър Дънов.
Популярен ритуал при богомилите е движението „стъпка в стъпка“, което наслагва, и по този начин подсилва енергията. Този момент е добре познат и от паневритмията, която е сред малкото неща, познати на широката общественост от учението на Петър Дънов.
Както богомилите се движат близо до властта, така се оказва и с дъновистите.

Десетки, макар и непотвърдени

теории твърдят, че самата

Людмила Живкова се е застъпвала

за последователите на Петър Дънов

по времето на управлението на баща си и им е осигурявала спокойно съществуване. Дъновистите не били обект на преследване от властта, за разлика от последователите на други религиозни учения и секти като евангелистите и адвентистите. Твърди се, че макар да не го е обявявала публично, Людмила възприемала част от идеите на учението на Петър Дънов. Тя доста често цитирала и прословутата му фраза за „трудностите, които не бива да всяват страх, тъй като помагат на индивида да израсне духовно“. Живкова е и много близка с Богомил Райнов, за когото се предполага, че наследява не само архива, но и идеите на баща си Николай Райнов.

Синтез на тезите, които Дънов изказва за богомилите, прави един от неговите последователи – Влад Пашов (1902-1974 г.). Той е един от най-приближените ученици на Учителя, един от хората, най-дълбоко разбрали същността и учението на Беинса Дуно.

Интересна история за младежките години на Влад Пашов разказва Светозар Няголов, също член на братството. „Цар Борис посещава голямото им семейство и нарежда да им направят къща, като дава голяма сума на майка му, а децата изпраща в пансион за сираци. Там той приема комунистическите идеи и му нареждат да убие царя, който се връщал през Арабаконак с лека кола. Влад Пашов застава с два пистолета пред колата и я спира. Царят слиза, гледа го спокойно. В този момент той чува тих глас отвътре: Хвърли оръжието! Дай път на колата!“ Заработва съвестта му и той си спомня всички добрини, които царят е направил за семейството му. Хвърля оръжието на земята и дава път на колата. Скоро негов познат го завежда на беседа при Петър Дънов и 

Влад познава гласа – същия,

който му проговаря отвътре

при срещата с царя.

Това повлиява силно на съзнанието му и става негов последовател. Скоро царят го поканва в двореца и му казва: „Млади момко, какво зло съм ти направил, че искаше да ме убиеш?“ След това го пуска да си отиде свободно.“

Влад Пашов се включва в издаването и печатането на беседите на Дънов, а тъй като владее отлично стенография, успява прилежно да запише тези, на които присъства.

Според записките на Пашов Дънов обяснява, че когато той говори за Великото всемирно братство, подразбира онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос.

„Учението на Бялото братство е неизменно. В това учение още от създаването на света, още от самото начало има ред факти, които са записани и се пазят. И един ден, когато вие се развиете, ще четете каква е историята за създаването на света от начало до сега. Ще разберете всички стадии, през които сте минали, ще почнете да виждате тези факти. Те ще се явят пред вас като живи картини.
Учителите на това Братство държат всички архиви на Космоса.
Те пазят Книгата на Живота и всички вие трябва да изучавате тази Книга“, казва Дънов в една от беседите си.

Като ученици на Бялото братство богомилите имали на разположение

методи, с които да развият

скритите сили на човешката душа,

да я пробудят от дълбокия сън.

Те посели семената, които днес, в нашата епоха, дават своите плодове. И затова Учителя казва, че днешните ученици на Бялото братство са някогашните богомили, които при падането на България под турско робство отидоха в невидимия свят и оттам подготвиха освобождението на България и след нейното освобождение пак дойдоха, за да продължат своята работа за повдигането на българския народ и оттам и на цялото човечество.

За постигането на тази велика задача богомилите разполагали с голямо и дълбоко знание. Те познавали скритите сили на Природата и си служели с тях за доброто на човечеството. Популярността на богомилите сред народа и бързото им разпространение в цяла Западна Европа може да се обясни, от една страна, с добрия им нрав, а от друга със значителните им познания по билкарство и билколечение.
Независимо от цялата им „тайнственост“, хората винаги ги разпознавали, тръгвали веднага след тях и ги молели да им дадат благословията си. Никой не може да даде логично обяснение на какво се дължи това неналожено уважение, но хората безпрекословно и доброволно им го давали, защото знаели от опит, че точно тези странни хора, които се появяват изневиделица сред тях и също така „магически“ изчезват, умеят добре да лекуват.

Богомилите церили хората не само с билки и отвари, но и с ръцете си, понякога дори без да ги докосват, или като гледат много съсредоточено право в очите им; лекуват и най-тежките болести, дори „връщат“ мъртвите, те умеят да успокояват с благи думи, а мъдрите им съвети по всякакви въпроси са направо незаменими. Те са грамотни и начетени, посочва проф. Попхристов, не се смущават от нищо и от никого, могат да говорят на всякакви теми, красноречието им е завладяващо, езикът достъпен, познанията впечатляващи, те наставляват, без да насилват, привличат последователи, без да изискват, в спорове се намесват по най-справедливия начин, без да се натрапват, в беда помагат с каквото могат, след разговор е тях човек се чувства и успокоен, и заинтригуван, и ободрен до щастие. Те събуждат любопитството на околните, но никой не може да каже и една лоша дума за тях, никой не се е оплакал, че са му откраднали нещо или са го излъгали, никой не ги е виждал пияни, никой не ги е чул да крещят и ругаят, никой не е бил обиден от тях, никой не ги е видял да се бият или да се замесват в скандали, но около тях все пак витае нещо загадъчно и необяснимо – те привличат като магнит, имат особена сила.

Всепризнатият народен

лечител Петър Димков, който

също членува в

българското Бяло братство,

неведнъж подчертава значителните умения и знания, които са имали богомилите. „Дори и тогава, когато са нямали троха хляб в торбите си, те събирали и раздавали билки навред на хората, където са минавали. Те обикаляли по селата и са лекували всички нуждаещи се с тези билки“, казва 95-годишният лечител в последното си интервю. На 15 април 1981 г. Димков разговаря с журналистката от БНР Магдалена Асенова в продължение на 4 часа. 

„Богомилите са нашата голяма гордост. Фактически ние, българите, сме и преродени богомили. Провидението избра този скитащ по света народ да въведе братството на планетата. Братство, равенство и свобода – това проповядваха богомилите. За всички, а не само за избраниците и самозванците. Боян Магът, за мен той е първият Орфей на славяните. Това трябва да е нашата гордост. Това са го разбрали и Николай Райнов, и Яворов. Нашата народна медицина е наследила много от богомилската лечителска практика и билкарство. Наред с религиозните си и социални възгледи богомилството е родоначалник на своя оригинална медицина. Богомилите съветват съмишлениците и последователите си да се придържат към вегетарианската храна, да не се пристрастяват към плътските удоволствия и да отхвърлят виното и ракията.”

Богомилите наистина

са владеели до съвършенство

лечебните сили на билките,

това е познание, което Боян Мага получил лично от Вотан, а той е бил най-големият техен познавач. Вотан всъщност е създателят на ботаниката – от Вотан името е станало с времето на Ботан и от там – ботаника.

„Вече 80 години събирам материали за билколечението. То ми е дадено като Божи дар. И по-рано ви казах, че аз съм бил богомил и сега съм си богомил. Бил съм врач тука, в Софийско. Петър Богомила съм бил“, признава лечителят Петър Димков.

Без приноса на Николай Райнов едва ли щяхме да разберем какви са вярванията на богомилите, а самият Петър Дънов смятал Райнов за
най-компетентния познавач на богомилството.

По данни на друг ученик на Дънов – Петър Иванов, Беинса Дуно обяснявал, че е дошъл, за да отвори Духовна школа на най-широка народна основа, което има пряка връзка с кармата и мисията на нашия народ. Според думите му, по нашите земи тя (школата) е поредната, защото преди това народът ни е бил посвещаван в древните мистерии на орфизма, а по-късно същата роля изиграва богомилството. Учителя работи с най-добрата част от душата и тялото на народа, а на Николай Райнов се пада участта да попечителства и напътства духовно най-развитата част от нашата интелигенция (неговата харизматична личност е магнит за хора като Димчо Дебелянов, Гео Милев, Лилиев, Траянов, Илия Бешков, проф. Благой Мавров, Петър Димков – Лечителя и др. велики умове и сърца от онова време).

В онези дни Райнов

е следващият по сила

и духовен ранг след Беинса Дуно,

и като такъв той дава всичко от себе си, за да се посее новото зърно“ сред българската нива (в действителност и днес ролята, която Райнов тогава изиграва, допълвайки работата на Учителя, е много подценявана и неразбирана), пише Петър Иванов. Малко са документираните свидетелства за общото дело между двамата велики мъже, но косвените връзки са много. Широко известно е, че именно Николай Райнов среща и запознава Петър Димков с Учителя.

Новите богомили (някои ученици от най-близкия кръг около Беинса Дуно), отново неприети, непознати и отхвърлени, също нямаха зачислен историк, разказва Петър Иванов. Но те излъчиха от редовете си най-подходящия за хронописец на своето време – именно Николай Райнов, по същия начин, както предшествениците им получиха своя Симеон Антипа. Едната светла личност хармонично прелива в другата, давайки нейната пълнота; по същия начин както започнатото преди векове в земите на българите Дело бива продължено днес, ще бъде продължавано и утре, до деня на всеобщото велико Тържество за цялото човечество.

Сред записките на беседите на Дънов се среща следният разказ:

"Един брат попита:

– Богомилското движение има ли връзка с нашето движение?

– Ние не сме били фаза на някакво течение. Ние сме извор, който е излязъл от Бога. Други течения са излизали от нас, но ние не сме излизали от друго течение. Богомилите имат сходни черти с нашето течение. Понеже както богомилското движение, така и нашето идат от един и същи велик център на Бялото братство.

В миналото ние сме се проявявали по един начин. В бъдеще ще се проявяваме още по-съвършено.“