Няма “вы”, няма “мы”, благодарност трябва! (Видео)

Българи и руснаци взаимно се наричаме братушки. Понякога искрено, друг път с лека ирония, а се случва и да е с най-дълбоко презрение. С руснаците имаме два фундаментални спора, и двата са за благодарност. Те ни обвиняват, че не сме им достатъчно благодарни, задето са ни дали свобода, а ние им се сърдим, че въобще не са ни благодарни, задето сме им дали писмена.
И двата спора се разгарят циклично покрай определени дати. Когато дойде 3 март, обикновено руснаците клатят укорително глава и викат: “Ех, братушки неблагодарные, мы вас освободили, а вы...”

Какво вы и какво мы, отвръщаме ние. Може би не щем постоянно да ви целуваме ръка? Но кой на кого трябва да целува ръка с благодарност - спорът се променя, когато дойде 24 май. Тогава е наш ред да ги наречем: Долни неблагодарници!

Вместо да кажат едно мерси, както ги е учил навремето техният велик цар Петър Първи, те правят точно обратното. Кривят си и устата, и душата, така че сякаш нарочно да ни уязвят. Или ще направят някаква глупава изложба, лишена от всякакъв смисъл и историческа правда, или техният президент ще каже, че кирилицата в Русия дошла от македонските земи, или пък патриархът им ще ни нарече “словенци”. Пък напоследък са взели да разправят, че кирилицата, която българите използват, всъщност е руска, измислена от Петър Първи и точно нея ние, българите, сме били вкарали в Европейския съюз. Тоест не ние на тях, а пак те на нас са ни дали.

Уважаеми братушки, Петър Първи може да е направил много велики неща, отрязал ви е брадите и ви е научил да ядете майонеза, но не е измислил никаква азбука. Това, което се случва по времето на този мъдър, без съмнение, владетел, е опит Русия да бъде приближена до Запада и така е извършена реформа в писмеността. Например изреченията да започват с главна буква и да продължат с малка, като малките букви са умалени копия на големите.

В българския някои от малките букви наистина се изписват по различен начин и това може да изглежда двоен труд от наша страна, но в него има скрит смисъл. Това е връзката с писмения език от времето, когато не е имало печат, а всички книги са се преписвали на ръка от хиляди книжовници и черноризци, знайни и незнайни. Там, в школите на средновековната българска държава, от където са тръгнали, за да стигнат в руските земи. Тъй че да имат и руснаците четмо и писмо, а не да дялкат резки по брезови кори като едни поганци.

А заедно с книгите в руските земи са отишли и хора просветени и вярващи, за да ги научат не само да пишат и да четат, но и да се молят и да вярват на Бога.

Нека си спомним за свети Киприан Българин, чиито мощи почиват в Успенския събор, в сърцето на Кремъл. Тръгнал от Килифаревския манастир край Търново, за да стигне дотам, че да бъде наречен църковен обединител и духовен баща на Русия. Или пък Григорий Цамблак, който идва след него пак от Търновград, за да стане митрополит Киевски, Литовски и на цяла Русия. И кой ли още не - духовници, книжници, просветители.

Същите тия начетени българи, които са в основата на християнското възраждане на руската държава след 300 г. монголско иго.

Тоест какво излиза? Дали сме им на руснаците писмо да пишат, книги да четат и вяра да вярват. Не само азбука, а и култура, дух и православие. Това, с което те днес се гордеят. Както ние със свободата си. Затова, когато ние кажем “благодаря”, те на нас трябва трижди да ни благодарят.

Ако братството ни е искрено.