Делян Статеф – италианският олимпиец, който отдава чест на българския си дядо

Състезателят по триатлон е потомък на лидера на политическата ни емиграция в Рим

Мнозина италианци се чудят какъв точно е произходът на името Делян Димко Статеф, както се казва римлянинът, който ги представлява на олимпиадата в Токио в дисциплината триатлон. Снажният и красив Делян е националният шампион на Италия в трудната комбинация от бягане, плуване и колоездене.

Освен че носи гордо името на Италия, изписано върху лентата на гърдите му, Делян е избрал обаче да отдаде почит и на дядо си – българина Димко Статев, който е бил лидер на българската политическа емиграция в Рим. Затова и името, с което се представя на Олимпиадата, е Delian Dimko Stateff.

Делян е роден на 26 март 1994 г. в Рим и е бил твърде малък, за да помни дядо си. Димко Статев се ражда през 1923 г., бяга на Запад след Втората световна война и умира във Вечния град на 13 юли 1996 г. За много българи, избягали отвъд Желязната завеса по времето на комунизма, той е отправната точка в свободния свят, тъй като са минали през Рим и са получили неговата подкрепа, за да стигнат до свободата.

Димко Статев ще бъде запомнен като

един от лидерите

на Българската

лига за защита

правата на

човека и

гражданина

Първата правозащитна организация в България е основана официално през 1924 г., но през 1938 г. преустановява дейността си. Едва през 1945 г. я възобновява, но скоро тя пак е спряна. През 70-те години група интелектуалци в изгнание подемат дейност за възобновяването на лигата, която да защитава човешките права на гражданите в България и да подкрепя нейните политически емигранти. Димко Статев е един от хората, наложили да се чуе в света и българският глас в отстояването на демокрацията и човешките права, когато това е невъзможно в комунистическа България.

Делян, който носи фамилията на дядо си, е син на неговия син Севар, който също е роден в Рим. Именно от него носи спортния ген и дух.

И баща му е

бил известен

спортист

– той е бивш хандбалист и ветроходец. Делян открива спорта още 7-годишен. Благодарение на по-големия си брат Теодор започва да тренира плуване, а после минава към триатлона. Самият Делян печели няколко награди на международно ниво. През 2018 г. в Каляри постига историческо постижение, тъй като става първият италианец, който печели световната купа в дисциплината спринт.

“Аз съм син на ветроходец. Когато видях делфините да плуват пред нас преди старта, разбрах за себе си, че това е добър знак.” Така Делян коментира преди 3 г. историческата за Италия победа на Световната купа по триатлон.

Сардиния, където става това, присъства в миналото на Делян и по друг начин. Момчето е едва на няколко месеца, когато познава морето за пръв път – това става в Бая Киа, където баща му Севар и майка му Франческа го водят за пръв път на море. На следващата година семейството се връща там отново. Севар е хандбалист от националния италиански отбор, но след това се отдава на ветроходство, а после и на уиндсърф.

Делян надминава всичките си постигнати преди 2018 г. постижения, когато идва моментът на бягането. В спринта на 250 м той се изстрелва като ракета и оставя зад гърба си всички останали. “Още при старта имах съзнанието, че съм работил добре, че съм силен и че мога да победя. Триатлонът е много трудна и уморителна дисциплина, но в същото време те изпълва със задоволство, защото освобождава духа и главата”, казва Делян.

“Майка ми и баща ми не очакваха, че ще се влюбя в триатлона, въпреки че са спортисти, но след това останаха изключително доволни. Какъв е моят обикновен тренировъчен ден? Събуждам се в 8 часа, за час се приготвям и започвам – всяка сутрин правя три часа тренировки.

Не следвам кой

знае каква диета,

но си имам

хранителен

режим,

който поддържам от години. Много е важно да се храниш здравословно, това ти дава енергия. И аз, и брат ми сме добри готвачи, но най-добре готвя кюфтета със сос”, разказва Делян.

“Правил съм много саможертви, включително и със семейството и приятелите си, за да стигна дотук. Платил съм много висока цена, минах и през пандемията, инвестирал съм много, така че беше истинско разочарование, когато олимпиадата беше отложена”, каза миналата година Делян в интервю пред сайта Zweb.

За 30-годишната Ванеса Ферари, световна шампионка по спортна гимнастика през 2006 г. и европейска през 2007 г., това е четвърта олимпиада. Ванеса е дъщеря на плевенчанката Галя Николова и на италианеца Джовани от Кастелеоне и се ражда точно година след падането на комунизма – на 10 ноември 1990 г.

Бившата акробатка и бившият футболист

се запознават

на плажа на

Златни пясъци

през 1989 г. и месеци след това се женят. Ванеса се ражда в малкото селце Орцинуови, до Бреша, и започва да тренира гимнастика първо в Кастелеоне. Майката Галя обаче знае, че спортът изисква строги правила, за да се постигнат успехи. Затова завежда дъщеря си в спортна зала в Бреша, която всъщност е бивш басейн, превърнат в гимнастически салон. Така ден след ден Ванеса се превръща в италианската шампионка.

Днес Ванеса Ферари е най-успешната спортна гимнастичка в Италия, има десетки златни медали от италиански и международни първенства. След серия от травми и след COVID тя отива в Токио, за да се опита да спечели единственото, което ѝ липсва в кариерата – олимпийска титла. На олимпиадата в Рио де Жанейро беше четвърта.

Ванеса живее в самостоятелна стая в олимпийското градче в Япония. Няма телевизор, но има Wi-Fi и климатик. Единственото, за което се моли, е да не излезе с положителен тест за вируса.

“Пекин, Лондон, Рио, а сега – Токио, олимпийските села си приличат. Лошото е, че тук не може да разглеждаме града заради COVID, не може и да използваме различни транспортни средства освен предоставените от организаторите”, казва шампионката пред в. “Република”. Тя признава, че

другар по време

на олимпиадата ѝ

е платформата

Zoom,

тъй като това е единственият начин за комуникация с близките ѝ, които не могат да бъдат в Токио.

В интервю за “24 часа” преди 7 г. Ванеса Ферари разказа, че мечтата ѝ да стане гимнастичка датира от 6-годишна възраст, когато за пръв път гледа по телевизията състезание. Майка ѝ Галя я води всеки ден до Бреша (50 км), когато започва да тренира там, след това се връща и следобед отново отива да я вземе. С други думи, българката Галя пътува по 200 км всеки ден, за да може дъщеря ѝ да тренира спортна гимнастика. Ванеса признава, че постоянството и упоритостта ѝ са качествата, които най-много ѝ помагат за успехите.

“Имам воля – когато искам да постигна дадена цел, правя всичко възможно за това”, каза още за “24 часа” Ванеса. Тя има и братя близнаци Иван и Микеле, с 3 г. по-малки от нея.