Олимпийските шампионки от ансамбъла: Това е нашето чудо! Чакахме го и се случи!

Капитанът Симона Дянкова: Никога не сме искали да сме световни или европейски шампионки, от самото ни събиране желаехме само едно - олимпийското злато

Симона Дянкова, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова, Стефани Кирякова и Лаура Траатс. Това са имената на първите в историята на българската художествена гимнастика олимпийски шампионки. Веднага след като "Мила родино" озвучи олимпийския център за гимнастика в Токио, а хората по целия свят отново чуха българския химн, гледайки българския трибагреник да се издига най-високо, диамантите от ансамбъла споделиха незабравимите си емоции.

- Момичета, златно ли ви е на сърцата?

Симона Дянкова: Много сме щастливи. В момента ни е много трудно да говорим, да мислим. Трудът ни наистина се възнагради. Наистина работихме много през последните пет години. Минахме през много неща и чакахме това наше чудо. И то се случи.

- Българската художествена гимнастика има изключителни имена, страната ни е родила някои от най-великите гимнастички в световната история. А сега вашите пет имена ще останат в историята като първите олимпийски шампионки за България в художествената гимнастика, осъзнавате ли какво постигнахте?

(Всички въздишат...)

Симона Дянкова: Това наистина значи много за нас. Ние се възхищаваме на всички наши големи спортисти, на всички български гимнастички, имали сме страхотни примери. Ние да станем олимпийски шампионки - това е просто уникално. Не мога да кажа нищо повече...

Лаура Траатс: През годините, почти всяка година имаше световно и европейско, а титлата все ни се измъкваше. Казвахме си: "Дай Боже просто да ни чака олимпийската титла." И ето, че успяхме, ето, че това е трябвало да стане.

Симона Дянкова: От самото начало, откакто сме се събрали, единственото ни желание беше да сме олимпийски шампионки. Не сме си пожелавали световна или европейска титла. Винаги сме си казвали - окей, нека сега да мине така, само на олимпийските игри всичко да е наред.

Лаура Траатс: Илияна Раева ни показваше, че всяка една тренировка и всяко едно състезание е тренировка за олимпийските игри. И това, че успяхме да постигнем мечтата си в момента, е нереално.

- Сълзите някак логично изплуват в очите ви, колко често плакахте и колко често се смяхте в Токио?

Мадлен Радуканова: Последните няколко седмициплакахме постоянно. първо от радост за всички български спортисти - за всички, които печелеха медали, за всички, които представяха България. Искаме да поздравим абсолютно всички. Плакахме с тях, радвахме се с тях.

Плакахме и след като Линой Ашрам спечели олимпийската титла в индивидуалното. Искаме също да я поздравим. Страшно много се радваме за нея. Отново плакахме... От радост. 

И просто се молехме да има малко справедливост и за нас.

Симона Дянкова: Искаме да благодарим на абсолютно всички, които са станали толкова рано да ни гледат в България, да ни подкрепят. Ние усещаме тяхната подкрепа. Не спираха да ни я показват през всички тези години. Да ни казват, че вярват в нас и златото ще е наше. Е, това се случи!

Благодарим на нашите треньори, на целия екип, който работи с нас, защото ние сме един голям отбор, едно голямо семейство.

- Стефи, твоите сълзи, които не спират в момента, от какво са?

Стефани Кирякова: Ето за тези сълзи сме си мечтали в последните пет години и всяка сутрин сме се събуждали единствено и само с мисълта колко много искаме наистина да стигнем дотук. Имам чувството, че някой след малко ще ме ощипе и ще се събудя в картоненото легло... (Всички избухват в смях.) И ще трябва пак да изживея днешния ден, а това е много страшно. Но е истина! Не мога да повярвам. Благодаря ти, Господи, защото този медал е нашето чудо.

- Ерика, знаем през какви колебания мина да се присъединиш ли към ансамбъла... Как ти се струва това твое решение сега, след като вече спечели олимпийското злато?

Симона Дянкова: Преди три дни Ерика идва при мен и ми казва: "Искам вече да съм олимпийска шампионка и да се свършва всичко." (Всички отново избухват в смях.)

Ерика Зафирова: Аз вече осъзнавам, че съм направила най-правилното решение в спортната си кариера. Благодаря ти, Господи, че ми даде тази идея в главата. (Всички отново се смеят.)

- Днес виждаме вас, петте български диаманта с исторически олимпийски златни медали, но по пътя на отбора към олимпийския връх вървяха още две момичета - Теодора Александрова и Елена Бинева. Какво бихте им казали?

Симона Дянкова: Много сме благодарни и на двете. Теди беше в самото начало, първата година игра с нас, спечелихме медал на световно първенство. Искаме да кажем на Ели, че много я обичаме. Тя беше до последно с нас и още е. Сигурна съм, че в момента е много щастлива. Тя вярваше винаги в нас.