Как любимите гении на Сталин и Хитлер покориха Космоса
От малки талантливите инженери мечтаят да пътуват между планетите, но имат лошия късмет да са репресирани от Хитлер и Сталин.
Да изпратиш човек на Луната само 25 години след най-опустошителната и кървава война в човешката история, е такъв невероятен подвиг, който едва ли някога ще се повтори. И ако си мислите, че той се дължи само на титана на американската космическа програма Вернер фон Браун, много се лъжете. Германецът едва ли би постигнал всичко това, ако не бе неговият най-голям конкурент в СССР – талантливият инженер Сергей Корольов.
В продължение на над 20 години надпреварата между тях е толкова ожесточена, че е като една безкрайна Формула 1, в която обаче скоростите са близки до светлинната.
В живота двамата много си приличат
- учат се от един от гениите на космическата индустрия - Константин Циолковски, репресирани са от режимите на Хитлер и Сталин, орязвано им е финансирането, но дори в тези невъзможни ситуации те са успявали и са прокарали пътя на човечеството в Космоса. Дребен щрих в тази история е, че руснакът по своеобразен начин дължи живота си на германския си колега.
Двамата си приличат още от деца.
Като ученик Вернер смело заявява на учителя си, че ще стъпи на Луната, а Сергей е амбициран да направи първата крачка на Марс. В преследване на мечтата си единият започва работа с Херман Оберт, изстрелял първите ракети и създал ракетния двигател, а другият - при великия учен Константин Циолковски. Циолковски е първият, който създава
“ракетната формула”
и с нея показва каква трябва да е скоростта, за да може едно тяло да се отдели от Земята.
Но Циолковски е много повече от учен. Той е преди всичко един голям мечтател, който успява да зарази с амбицията и младия си ученик Корольов.
Още през 1895 г. Циолковски публикува книгата си "Мечти за Земята и небето", а година по-късно пише статия, в която твърди, че сигурно във Вселената
има и други светове освен нашия.
Че те са населени с разумни същества, вероятно много по-напреднали от нас, и в един момент ще осъществят контакт с хората на Земята.
Горе-долу по това време той пише и историческия си труд "Изследване на космическото пространство с помощта на реактивния двигател". В него Циолковски проследява всички бъдещи проблеми пред инженерите - навигацията в Космоса, качването и преноса на огромни количества гориво и други.
Тези книги и статии на Циолковски ще останат в паметта на ученика му Корольов завинаги и ще бележат по-нататъшния му живот. Казват, че той е бил буквално "заразен" с мечтите на Циолковски и обсебен от идеята
да изгради бази на Марс и Венера.
Преследвайки целта си, през 1931 г. в университета той създава група, която по-късно ще разработи първите съветски ракети ГРИД-9 и ГРИД-10.
Две години по-късно с Валентин Глушко конструират първия летателен апарат с ракетен двигател РП-318.
За съжаление, кариерата на младия перспективен учен е осуетена през 1938 г. Причината е, че
НКВД го е заподозрял,
че е привърженик на Лев Троцки. По това време Сталин не вижда особен смисъл в космическата програма и без да му мигне окото, вкарва младия учен в един от многото трудово-изправителни лагери към Главно управление на наказателните лагери ГУЛаг.
Там талантливият инженер е между живота и смъртта в продължение на 6 години. В това отношение съдбата му доста прилича на тази на Вернер фон Браун.
Германецът също старателно изучава проектите и формулите на Циолковски и в един момент разработва уникалните Фау-2.
Ракетата е висока 14 м
и е с тегло 12,5 тона, като успява да развие нечуваните за времето си 5760 км в час. Лети безшумно, на височини от около 100 км, а целите, които поразява безпогрешно, са в радиус от 320 км.
СССР и Великобритания са напълно безпомощни срещу оръжието на Фон Браун. Самолетите им не могат дори да я засекат, камо ли да го обезвредят. Късметът им е, че ракетата се появява в края на войната. Въпреки това командването на Хитлер с нея унищожава цели квартали в Лондон и Антверпен.
На Даунинг стрийт 10 Уинстън Чърчил дълго крие от населението, че Хитлер разполага с нов вид непобедимо оръжие, но след официалното съобщение на Райха вече е принуден да признае. Според специалисти жертвите на Фау-2 в Европа са близо 10 хил. души. Самият Браун е в шок от чудовището, което собственоръчно е създал.
Коментари