Пикасо и Модиляни - в битка и след смъртта
Най-скъпо продадената картина някога е на Пабло – $179,4 млн., следва я платно на вечния му конкурент за $170,4 млн. Създателят на кубизма пренебрежително рисува върху творба на Моди, той пък се подиграва на гардероба на преуспелия художник.
Изкуството е вечно и дава шанс на великите творци да си съперничат дори след смъртта.
На смъртния си одър най-скъпият и най-плагиатстваният художник на столетието Пабло Пикасо прошепва “Модиляни”. Мнозина смятат, че в последния си час артистът може би е призовал за бъдеща вдъхновена битка своя някогашен конкурент Амедео Модиляни.
Колкото и впечатлителна да е подобна мисъл, това обстоятелство бива оборено от категоричните твърдения, че създателят на кубизма се е простил със света с думите: "Пийте за мен! Пийте за мое здраве, аз няма да мога вече."
И все пак каквито и да са били последните слова на Пикасо, едно е сигурно, той продължава да се налага над италианския художник Амедео Модиляни с творчеството си дори днес -
48 години след смъртта си и цели 101 след тази на артистичния бохем.
Както е ставало и приживе.
През юни 2016 г. аукционна къща "Сотбис" в Лондон продаде картината "Седяща жена" (1909 г.) на вездесъщия Пикасо за 43,3 милиона в британска валута. На платното е изобразена любовницата на художника - Фернанда Оливие.
Коя мислите е творбата, която реализира
втората най-голяма продажба на същия търг?
Картина на Модиляни, купена за 38,5 милиона паунда, макар и несъмнено безценна, защото на нея е голямата любов на италианеца - художничката и модел Жан Ебютерн.
Връщаме се още малко назад, когато през 2015 г. един от шедьоврите на Модиляни - "Легнала гола жена", е продадена на търг в Ню Йорк за рекордната сума от 170,4 млн. долара (158,5 млн. евро). Картината е символ на страстта и желанието, господстващи в живота на художника до последния му дъх. Наддаването за нея продължава девет минути, а накрая горд притежател на творбата става китайският милиардер Лю Ицян и бивш шофьор на такси. Той излага платното в собствения си музей в Шанхай.
Така неговата щедрост надвишава цената на предишната най-скъпо продадена творба на Модиляни - скулптура, за която са похарчени 70,7 млн. долара през 2014 г.
Но... Единствената друга картина, постигнала по-зашеметяваща финансова оценка от купувач от "Легнала гола жена", е "Жените от Алжир" (версия 0) от 1955 г. Разбира се, дело на ненадминатия Пикасо. Тя бе титулувана като най-скъпо продаваната картина някога заради огромното желание на шейх Хамад бин Джасим бин Джабер ал Тани от династията емири на Катар да я притежава срещу 179,4 млн. долара (161 млн. евро).
Триумф за изкуството, триумф за Пикасо.
Връщаме се още по-назад във времето.
През май 2014 г. британската аукционна къща "Кристис" продава портрет на още една от любимите жени на Пикасо - Дора Маар. С 20 млн. долара се охарчва артдилъра Пол Грей по време на търг за импресионистично и модерно изкуство в Ню Йорк. Продажбата обаче не оправда очакванията и реализира по-нисък успех от предварителната оценка за 25-35 млн. долара.
На същото събитие портрет на млад мъж с червена коса от 1909 г. силно развълнува купувачите и бива продаден за 15,6 млн долара. Авторът е Модиляни. Отново изпреварен с 4,4 млн. долара от слабото представяне на Пикасо.
Днес цифрите са по-категорични от спомените за творческото съревнование между двамата художници приживе. Някогашната им надпревара дори може би е повече интересна интерпретация на любопитството около митовете за гениите, отколкото действителна битка помежду им.
Подобно съперничество обаче е отразено в игралния филм "Модиляни" от 2006 г. на режисьора Мик Дейвис. Лентата разказва за живота на Моди, както го наричат всички негови приятели, безумната му любов с Жан Ебютерн и личното му догонване на хиперпродуктивния и успял Пикасо.
Прелъстителят на века е вездесъщ авторитет на парижкия Монмартър по онова време, а Моди е неразбран в творчеството си, но обожаван заради неспокойната си и дълбока душа.
"Модиляни беше красив. Красив, замислен, романтичен. Работеше в ателието на Кислинг на улица "Жозеф Бара", недалече от дома, където Салмон вече димеше с лулата си сред книгите, закрили стените от горе до долу.
Само да затворя очи, и ще видя нашия "Плас д'Арм". А насред площада -
Модиляни тъпче на място някакъв мечешки танц. Кислинг монотонно му мърмори: "Стига, Моди, хайде да си вървим!" Но Модиляни не иска. Тръска черните си къдрици: "Не, не и не!" Опитваме се да го убедим. Кислинг дори се мъчи със сила. Хваща го за червения пояс и започва да го дърпа. Тогава Модиляни променя позата. Вдига ръце над главата си по испански, щраква с пръсти, започва да се върти.
Червеният пояс се разпасва - безкрайно дълъг е този пояс! Вбесен, Кислинг си тръгва. Моди се смее зловещо и продължава мечешкия си танц, сякаш нищо не се е случило", пише френският поет Жан Кокто. Холивудската продукция обаче не пропуска да прокара линията и на своеобразното приятелство между двамата художници.
Истината е, че Амадео Модиляни е силно повлиян от кубизма, който налага Пикасо в изкуството, когато пристига в Париж.
Двамата са работили заедно в различни ателиета, но Модиляни не е бил част от най-близкото обкръжение на Пикасо. Влиятелният творец дори е притежавал няколко картини на Моди, включително и "Момиче с кафява коса" от 1918 г. и свои портрет, нарисуван лично от него.
На каквото и да се е крепяла тяхната дружба в началото, с течението на времето
Пикасо се отегчава от пороците на Моди.
Най-вече от досадния му афинитет към алкохола и наркотиците.
Много техни съвременнице са на мнение, че Пикасо не е одобрявал начина на живот на твореца с "прокълнат дух".
Испанецът с визия на работещ мъж, закърпени дрехи и моряшки пуловери се възхищавал повече от гардероба на Модиляни, отколкото от неговото творчество.
Говори се, че веднъж Пикасо се нуждаел от платно и тъй като нямал свободно под ръка, използвал картина на Модиляни, върху която излял вдъхновението си.
Известният бохем пък не отричал гения на всепризнатия художник, но твърдял пред приятели, че
талантът му не извинява безвкусния му стил на обличане.
И все пак Пикасо извоюва своя успех с много хъс. Той се ражда в семейството на скромен учител по живопис, а през 1900 г. пристига в Париж и се заселва в най-бедния квартал. Заживява в дървена барака, която споделя с други гладуващи художници и артисти. Години наред предлага картините си на търговците, облечен все с едни и същи дрехи. Ежедневната му униформа е съставена от син работен комбинезон, червена риза на бели капки и испански еспадрили.
Преглъща много откази и
придобива навика да се пазари със зареден в ръка револвер.
Храни се бедно, спи през деня, работи през нощта и понякога му се налага да гори картините си, за да не умре от студ. Такъв е неговият "син период", когато го вдъхновяват най-вече слепци, просяци, алкохолици и проститутки. Героите от неговия тогавашен живот.
И после постига всичко за разлика от много други художници, които никога не получават признание приживе. Също като Модиляни.
Италианецът излиза с танцова стъпка на парижката сцена през 1960 г.
През целия си живот живее в бедност, често сменя квартирите си, като
плаща наема за тях със свои картини.
Осъществява първата си изложба от цели пет платна в Салона на независимите художници през 1906 г., но не задоволява модния вкус на публиката тогава и решава да измени на живописта със скулптурата. На 3 декември 1917 г. художникът открива единствената си изложба в галерията на Берт Вейл, която езакрита от полицията само няколко часа по-късно заради стила "ню" - неподходящ и безвкусен според униформените.
Съсипан, неоценен, беден и безнадежно влюбен в изкуството и в най-красивата жена - Модиляни умира на 35 години от туберкулозен менингит на 24 януари 1920 г. в парижка клиника. 19-годишната Жана Ебютерн го последва още на следващата нощ, когато се хвърля от прозореца на петия етаж, макар и бременна с второто им дете.
След смъртта на Пикасо на 8 април 1973 неговата последна съпруга Жаклин е също толкова съсипана от загубата на любимия мъж. Тя се самоубива с изстрел през 1986 г., когато е на 59 г.
Модиляни минава през живот със свръхизострената чувствителност на артиста и с убеждението, че талантът му е израз на висши и непреодолими сили. Пикасо пък живее и твори с неуморна продуктивност и хъс, създаващ изобличаващо, трагично, аналитично и социално ангажирано изкуство.
"Щастието е ангел със сурово и тъжно лице",
казва Модиляни на своя пръв меценат Пол Александър.
Той е сигурен в своето превъзходсво, макар и недоказано.
"Не ми говори за кубистите, те търсят само външните средства, без да се грижат за душата, която ги ползва. Геният трябва да проникне в нея незабавно", заявява той с категоричен тон на Пикасо.
Жан Кокто отново пише по адрес на Модиляни, че вместо да продава своите прекрасни рисунки, той ги подарявал.
"И сигурно поради тази причина по-късно този мъдрец придоби славата на безумец...Кажете ми: има ли художник, дори и сред най-уравновесените, в който да не се таи нещо шизофренично?...".
До самата си смърт пък Аполинер виждал у Пикасо "духа на вечното движение", смесващ всички линии, враг на еднообразието. Вездесъщ. Както е и днес. А плътно зад него във вечността стои никой друг - освен Модиляни.
Коментари