Раде Маркович: Аз чаках моята Невена
Годината е 2010 г. В една чудна септемврийска нощ срещу събота излъчват филм за 10-годишнината от смъртта на актрисата Невена Коканова. В предаването "Антракт" вървят кадри с прочутата целувка на Невена с Раде Маркович от филма "Крадецът на праскови" на режисьора Въло Радев . Някъде по същото време в хърватския град Забок гасне Раде - човекът, който приживе години наред носи любовта към Невена и България. Той си отива рано сутринта на 12 септември 2010 г.
Раде Маркович, легендарният партньор на Коканова, издъхва дни преди да навърши 89 години и да се появи на сцената в постановка на сина си Горан Маркович.
Сякаш съдбата, без да пита, избира любовта на Невена и Раде, които приживе така и не заживяват заедно, да продължи във вечността. Така както приляга на избраните.
Тяхната любовна история е сюжет за филм. Този сюжет първи усеща режисьорът Въло Радев. И се възползва от пламналата любов, за да заснеме един от най-вълнуващите български игрални филми - "Крадецът на праскови" по новелата на Емилиян Станев.
“Въло усети какво се случваше между мен и Невена и по един красив начин се възползва от това", разказа Раде във филма, посветен на Невена, наречен "Аз коя съм".
Въло Радев се оказва проницателен човек. "Той остави всичко на нас двамата. Отведе ни в село Арбанаси. Какъв невероятен пейзаж. Беше вече зряла есен с бяла трева, която жълтееше. Казвам бяла, защото на филма изглеждаше така. И ни остави там да дадем воля на въображението си. От нас искаше да водим някакъв тайнствен, любовен разговор без думи - така както хората си говорят за какво ли не, но едва чакат да се срещнат очите им и да почувстват, че мислят по един и същ начин. Така започна всичко и после никой не можеше да го спре. Така беше. Не знам точно в коя секунда. Всъщност случи се веднага. Любовта!"
Дистанцията между звездите на филма се скъсява. За никого от продукцията не е тайна, че Невена и Раде са влюбени. "Ние измисляхме, създавахме една любов, макар с думи да не изказвахме нищо." Коканова има необходимост режисьорът Въло Радев да я нахъсва, говорейки й дълго преди всяка важна сцена.
Така обаче се ражда един от най-добрите български филми на всички времена. "Нямахме много време за разговори, всъщност разговаряхме за филма. Режисьорът ни беше казал: "Вие се договаряйте." И ние правехме разходки из природата - там където се раждаше любовта на героите, но всъщност това бяхме ние. Което се случваше между нас, оживя във филма."
Първата им среща е стряскаща. И за двамата. Невена и Раде пътуват в една кола към снимачната площадка. Раде седи до шофьора, а на задната седалка Невена се кара с директора на продукция. "Тя седеше зад мен в колата и се разправяше с директора на филма, мисля, че беше Костаки Папандополу. Казваше, че няма никакъв смисъл да я малтретират по този начин, това горе-долу разбрах.
По-късно, когато си говорехме, тя каза, че ме гледала отзад и си мислела: "Какъв ли ще излезе този?" - спомня си Раде Маркович. Той е звезда в Белград, известен красавец с много почитателки, женен за една от най-известните сръбски актриси - Оливера Маркович. Коканова се държи доста резервирано към него, той - също. Постепенно между изпълнителите на главните роли Невена и Раде се случва онова, за което биографите най-често пишат - любов.
"Виждам, че филмът продължава да е по екраните. Все още има същата аура около себе си. Все още е специален и прави впечатление. Бяхме на венецианския кинофестивал. Това бяха десетте най-хубави дни в живота ни. Нещо, за което човек може само да мечтае. Реалното и имагинерното се смесиха. Навсякъде, където ходихме - на фестива в Москва, на много други места, навсякъде ни посрещаха с обич. Възприемаха ни не поотделно, а като двойка. Такова беше излъчването ни. Не правехме нищо, за да изглежда така. Просто бяхме едно цяло" , спомня си Раде Маркович.
За първи път филмът е показан на фестивала "Златната роза" във Варна през 1964 г. Лентата печели специалната награда на журито и наградата на публиката. Коканова и Маркович грабват призовете за най-добри актьори.
"Крадецът на праскови" представя страната ни на фестивала във Венеция. Най-после сами, без слухове и любопитни погледи 15 дни в един от най-романтичните градове на света. Щастие. На щастието винаги му липсва едно- единствено нещо - сигурността.
Свидетели на силните чувства стават гондолиерите, гълъбите на площад "Сан Марко", стъпалата на "Санта Мария дела Салуте". Мигове на съвършенство, за които никой не говори по-късно. След фестивала любовта им продължава. Невена често пътува до Белград придружена от приятелка. Запознава се с майката на Раде, гостува в дома му, но така и не взима съдбоносното решение. След всичко остава драмата.
Седем години тайнственост, болка, кражба на мигове.
Раде Маркович е в Белград. Но мисълта за Невена го кара да се раздели със съпругата си - звездата Оливера Маркович. Актьорът взима и друго важно решение - напуска театъра. След два месеца се връща в София прероден и готов да свърже живота си с Невена. Отношенията им обаче са доста по-въздържани от преди. Двамата избягват дори да обядват насаме, винаги на масата има някакви приятели. Ужасно е да виждаш хора, които са изгубили всичко, което са имали.
Любовта може и да е болка, но липсата на любов е най-голямата болка. За ужаса има един израз: намаляваща любов. Така наречения "махмурлук на любовта". Онова, което остава след пиянството. В София вече се говори как екранната им връзка е преминала и в живота. Коканова е смутена.
Съпругът й Любомир Шарланджиев знае за увлечението й. Той е толерантен, но дава да се разбере, че трябва да избира. Приятели на семейство Шарланджиеви си спомнят, че понякога на шега Любчо й подхвърля:“Ако ме напуснеш, ще умра!”
Невена знае за проблемите на съпруга си със сърцето. В този период актрисата е разкъсвана между отговорността за един човешки живот и любовта. Нима истинската любов ти позволява да избираш? Ако е истинска, любовта те зашеметява до смърт. До дълбочината на смъртта.
Трудно е да се изскубнеш от подобно падане и въздигане. Едновременно. Дългът към Шарланджиев я спира от фатално решение. А фатално ли е наистина? И какво, ако Невена беше преживяла тази любов по-друг начин?! Ако любовта не беше лъжлива, бягаща, криеща се, открадната, мъчителна? След 7 години любов Раде и Невена слагат край на красивата приказка. "Аз бях готов за Невена. Желанието е едно, но в живота често става другояче. Изправяш се пред стена, която са иззидали някакви хора. Невъзможно е да се озовеш от другата страна. Стената е висока. Така беше тогава. Беше застрашена кариерата й.
Вярвам, че са я съветвали, че са й говорили, че трябва да се отрече. Бях готов да я приема. Разведох се веднага след като се върнах от България, след края на снимките. Разведох се, макар че бях женен отдавна, имахме голям син. Истината е, че краят на този брак вече беше наченат. Не се страхувах от нищо, не се колебаех. По това време имаше известен в цяла Югославия слоган "Оливера и Раде Маркович". Хората бяха много изненадани от развода ни. Те не знаеха, че чувствата ни бяха изразходвани. Разделихме се като приятели, целунахме се и готово. Аз чаках моята Невена", разказва Маркович.
Сръбският актьор така и не я дочаква. Коканова не напуска съпруга си. Екранните партньори от филма "Крадецът на праскови" се разделят. Както се случва с всяка необикновена любов. Тази обаче има продължение - във Вечността.
ГЕОРГИ ТОШЕВ, АВТОР НА ФИЛМА ЗА КОКАНОВА "АЗ КОЯ СЪМ"
Коментари