Защо политиците крият психическите си заболявания?
Роналд Рейгън дори и с Алцхаймер успя с хитрост да победи Империята на злото. Теодор Рузвелт бил маниакален зоолог, в Амазония му организирали да “открие” нова река и нови “кръвожадни” пирани.
Да признаеш за психично заболяване, докато си в политиката, е тема табу поне от 50 години насам. Причината е кошмарната кампания срещу кандидата за вицепрезидент на САЩ Томас Игълтън през 1972 г. Оттогава всеки намек и за най-малък проблем
с психиката може да коства кариерата дори на най-успешния политик.
Именно това се случва с Игълтън, който е сред най-популярните лица на Демократическата партия. Винаги прям и откровен, той се радва на симпатиите на цяла Америка. Но именно
тази честност се
оказва фатална
– още в самото начало на кампанията той признава, че в миналото е страдал от депресия и се е наложило да премине курс с електрошокова терапия.
Това е сигнал за невиждана дотогава кампания в САЩ. Игълтън е подложен на унищожителни критики - че умът му вече е увреден, че не е с всичкия си и че няма никакво право да държи пръста си на червения бутон в ядреното куфарче. Две седмици по-късно Игълтън се оттегля.
Цели 34 години по-късно, през 2006 г. Джордж Макговърн, който го е поканил за подгласник в кампанията си, признава, че е сбъркал, като го е отстранил от кампанията. Оправданието му е, че през 1972 г. се е знаело твърде малко за психичните заболявания.
Това е причината едва след като се оттегли от Камарата на представителите през 2010 г., синът на сенатора Едуард Кенеди – Патрик, да признае, че 16 години се е борил с тежкия си алкохолизъм.
От подобни заболявания не са пощадени дори най-великите държавни глави на САЩ.
Ейбрахам Линкълн още съвсем млад е страдал от дълбока депресия и меланхолия. На 26 години той е толкова разстроен след смъртта на свой приятел, че обмислял дори самоубийство. Взел пушката и започнал нервно да обикаля в гората около къщата си. Късметът му е, че една семейна двойка го забелязала и в продължение на седмици се грижела за него, за да предотвратят фаталния изстрел. В крайна сметка той си тръгнал от дома им, но продължил да страда от дълбока меланхолия до края на живота си. Как този човек е
устоял на изпитанията
25 години по-късно,
когато е избран за президент, можем само да гадаем.
Избирането му е белязано от грандиозен скандал - 7 щата се отцепват и започва Гражданската война в САЩ. Линкълн не се огъва, приема предизвикателството и в крайна сметка неговият Съюз от щати побеждава Конфедерацията на южните щати, защитаваща робството. Въпреки поражението на Юга Линкълн с много такт и дипломатичност успява отново да трасира пътя към сплотяване на нацията. Въпреки това до края на живота си зад обичайното си добро настроение той прикривал дълбоката си депресия.
Линкълн съвсем не е единствен. Според проучване на Джонатан Дейвидсън от Медицинския център на Университета Дюк и екипът му, поне половината от 37-те американски президенти в периода 1776-1974 са страдали от психични заболявания. Като
27% от тях са
управлявали
въпреки болестта си, което е могло да има последици в работата им в Белия дом.
24% от всички тези държавни глави на САЩ имали всички диагностични признаци за депресия, твърдят специалистите.
Според екипа от биполярно разстройство страдал дори един от най-великите президенти на САЩ - Теодор Рузвелт. За маниакалното му мислене свидетелствало решението му да продължи 2-годишната експедиция, която проучвала неизследвани райони на Амазония. Въпреки че трима души вече били загинали.
Всъщност тази история започва с един голям фарс. В Бразилия знаят, че американският президент е голям природолюбител и много иска да открие
"нещо наистина
голямо и значимо"
Особено нови, невиждани дотогава видове в Амазония. Тъй като не могат да му ги осигурят, те прибягват до хитър ход. Първо те го отвеждат до една "нова и непозната" река, която случайно той да "открие". Затова е наречена Рио Теодор Рузвелт. След това решават да му покажат пираните такива, каквито до момента никой не ги е познавал – като кръвожадни рибки, които могат да оглозгат дори огромни животни. По това време никой покрай Амазония не се страхува от тях, защото те не нападат хора. Причината е, че си имат достатъчно храна в реките.
За да засилят съспенса, на домакините им хрумва да отбият един ръкав от Рио Теодор Рузвелт в малък водоем. Изолират го достатъчно добре и в него пускат пирани.
Държат ги гладни
дни наред и когато идва Рузвелт, те буквално са озверели за храна. Местните рибари му споменават, че тези миниатюрни рибки могат да оглозгат дори огромно животно, а изявеният биолог-любител Рузвелт само поклаща глава и казва, че това е невъзможно. Тогава подготвените домакини спускат във водоема една крава и никой не може да повярва на очите си, когато изгладнелите пирани се нахвърлят върху нея. За минути от горкото животно не остава нищо, а Рузвелт прави поредното си голямо "откритие" за “кръвожадните рибки”.
Екипът психолози проучва живота и на един от най-известните президенти на САЩ Роналд Рейгън и установява, че докато е в Белия дом, той показва ранни признаци на алцхаймер. Това обаче не му пречи да стане човекът, направил немислимото – да победи тогавашната Империя на злото - СССР. Той и администрацията му провеждат
ювелирни операции в арабския свят,
за да смъкнат дългосрочно цените на петрола. От друга страна нагнетяват напрежението между Вашингтон и Москва и дават такова ускорение на ядрената надпревара, че само за 8 години СССР и цялата соцсистема са докарани до фактически фалит.
Въпреки че психологията вече е установила, че някои заболявания не пречат, в политиката тази тема все още е табу.
Коментари