Инфаркт убива кмета на Раднево на снимки в "Сървайвър"
Кметът на Раднево Нончо Воденичаров почина на 30 май 2009 г. от масиран инфаркт на филипински остров по време на участието си в третото издание на реалетито "Сървайвър". Той караше своя втори мандат начело на миньорската община.
Мнозина тогава казаха, че местната власт в Раднево е прокълната, защото на 20 юли същата година рак покоси и председателя на общинския съвет в града Теньо Ганчев, който беше за трети пореден мандат на този пост.
Нелепо съвпадение е, но и двамата бяха родени през 1955 година, и двамата не успяха да навършат 54 години. Посмъртно и двамата станаха почетни граждани на Раднево.
В града мнозина не повярваха, че естествена смърт ей така, без причина, е покосила техния млад и жизнен кмет. Според някои, сърцето му не издържало на многобройните ваксини, поставени му заради участието му в реалити шоуто на Филипините. Чуха се и съмнения, че е възможно промяната в режима му, след като рязко спрял цигарите, да е причина за внезапната му кончина. Но всичко остана в сферата на догадките.
Всички свързват Нончо Воденичаров с Раднево, но той е роден на 6 ноември 1955 г. във възрожденска Копривщица.
И по желание на майка му Радка, която и до днес живее в градчето, бе погребан там. Гробът му е в гробището до черквата "Успение Богородично". В него почива баща му Драгия, но и нежният поет Димчо Дебелянов, както и много местни възрожденци.
Погребаха Нончо на Черешова Задушница през 2009 г. Пред ковчега му имаше 2 поклонения - в Раднево и в Копривщица. Стотици жители на двата града тогава предпочетоха да се поклонят пред него, преди да почитат собствените си мъртви близки. За траурната церемония в Копривщица от Раднево тръгнаха хора с 10 автобуса, микробуси и леки автомобили, за да съпроводят кмета си в последния му път. Товарен камион трудно побра купищата венци и цветя.
"Ще предпочетем да мислим, че е заминал на далечно пътешествие, от което все някога ще се върне и ще го видим", казваха през сълзи край ковчега му негови приятели.
С посмо до бТВ - телевизията, която излъчваше "Сървайвър", майката на Нончо помоли да спрат кадрите със сина й, но това не стана. Синът му Петър, който наследи рибовъдния бизнес на баща си, не искаше да говори за това предаване.
Нончо Воденичаров беше още каскадьор, бизнесмен, певец.
Ако не беше заминал за "Сървайвър", Нончо щеше да изневери на самия себе си, а това беше невъзможно. Така приятелите на бившия радневски кмет сега отговарят простичко на въпроса защо му бе потрябвало на един почти 54-годишен зрял мъж да се впуска в авантюрата на Филипините, от която не се завърне никога.
Вкъщност целият живот на Нончо Воденичаров бе една авантюра, завършвала до онзи фатален 30 май на 2009 г. с щастлив край.
В най-силните времена на българското кино той бе сред първите щатни каскадьори у нас и успя да се снима в близо 40 филма. Включително е в лентите на киностудията DEFA на ГДР - "Един пробит долар" и "Сбогом, Гринго", които будеха възторзите на хиляди в препълнените кинозали на социализма.
Нончо обичаше да припомня, че се е качил на кон едва 4-годишен. В Раднево обаче нямаше време за езда. Всички в града признаваха, че той е консенсусна и още повече - нестандартна личност. Дойде в местната власт от бизнеса, но не стана политик и до края нито една партия не го призна нито за свой, нито за чужд.
От София през 1993 г. в Раднево го доведе една друга авантюра - като арендатор да превърне язовир "Овчарица" в една от най-модерните рибовъдни бази не само в България. Под сурдинка се говореше, че това станало благодарение с близостта му до силовата организация СИК, но дотам. За първи път Нончо потърси журналистите една зима, за да се оплаче от нашествието на птиците корморани на язовира, които унищожават много риба. И след това никога на отказваше интервюта.
Дойде уж за малко, но след като изкара над 10 години на язовира, се впусна в другата си голяма авантюра - да се кандидатира за кмет на община Раднево. Първият път спечели на балотаж като кандидат на бизнесклуб "Възраждане", основан от добрия му приятел Добромир Гущеров, втория си мандат спечели като независим кандидат още на първи тур с почти фантастичните за новите ни времена 72 процента от гласовете. Което смяташе, че е оценката за неговата работа като градоначалник на миньорската община.
Приятелите му помнят, че когато спечели първия си кметски мандат, вечерта поведе хоро в ръка със зеленото знаме на въстаниците от април 1876 г., чиято първа пушка пуква в родната му Копривщица. Една от мечтите му беше, след като изкара и втория си кметски мандат в Раднево, да се пробва да стане и кмет на Копривщица.
Но голямата му мечта беше да види Раднево газифицирано - проект за 30 милиона лева, който започнаха да изпълняват 2 години преди смъртта му. С неговото име днес свързват и превръщането в модерен търговски комплекс на изоставената от времето на соца огромна сграда в центъра на града, ремонта на много от четвъртокласните пътища, новото улично осветление в общината, строителството на православни храмове по селата.
Съдбата не позволи да избухнат значителни скандали около кметуването на Нончо. Макар че малко преди смъртта на градоначалника един беше на път - името на Воденичаров изплува при нарушения в общината по програмата САПАРД. При това - нарушения при ремонта на пътища, свързани и с фирми от кръга на някогашния шеф на пътната агенция Веселин Георгиев, които имаха силни позиции в общината.
"Като се върна от Филипините, ще говорим. Ще ти обясня за какво става въпрос", това беше последният разговор на кореспондента на "24 часа" с кмета на Раднево, запитан тъкмо за САПАРД. Срещата беше случайна, на улицата в Стара Загора. Нончо си беше купил два костюма наведнъж, носеше ги в ръка и бързаше за старта на своя "Сървайвър". "Да има", така обясни покупката си.
По ирония на съдбата май точно с един от тези костюми после го изпратиха във вечния му път.
Наричаха Нончо Воденичаров "най-добрият певец сред кметовете и най-добрият кмет сред певците" заради една друга негова авантюра - песента. Той беше единственият общинския кмет в България с издаден самостоятелен албум в "Пайнер". И след като го издаде през 2005 г., през август представи 14-те си песни в него на голям концерт на площада в Раднево. Нарече албума си "Обич" може би и защото можеше да се похвали с много истински приятели. От президента на републиката до най-обикновения работник на язовир "Овчарица".
След "Сървайвър" се канеше да завърши и втори самостоятелен албум, чийто песни бяха вече записани. Не ги беше подредил, не беше измислил име на албума, но това е техническата работа, която беше оставил за "десерт" след творческата. И винаги държеше да се знае, че пеенето му е хоби, което не практикува за сметка на кметуването си.
"Сега ще издадем сборен албум на Нончо и със старите, и с новите му песни, защото той няма лоша песен", обеща на погребението му собственикът на фирма "Пайнер" Митко Димитров. И изпълни обещанието си. Първо посмъртно излезе албумът "У дома", който кметът не успя да завърши. След това - и двойният - "Спомен за Нончо". Той включва два диска CD и едно DVD с 24 видеоклипа с песни на Воденичаров, включително и дуетите му със Силвия, Ивайло Гюров, Милко Калайджиев и Поли Паскова. На CD пък са двата му албума - "Обич" и "У дома".
Нончо замина за снимките на "Сървайвър" малко потайно, което бе необичайно за него, но явно спазваше договора си за конфиденциалност. Само казваше, че заради предстоящите изпитания е тренирал повече плуване и фитнес, смяташе, че е в добра форма. Дори заради тази си авантюра остави цигарите. И загатваше, че е подписал с предаването договор "като тухла" - 60 ли, 80 страници ли...
А сърцето му не издържа. Може би не толкова на физическите натоварвания на филипинския остров, колкото на напрежението на живота му, изживян сякаш на един дъх.
Защото в Нончо Воденичаров живееше духът на човек, за когото не съществуваше думата спокойствие.
Днес паметна плоча в центъра на Раднево напомня за кмета Нончо Воденичаров. На негово име кръстиха общинския център за култура, а голям билборд с образа на кмета подсказва на влизащите в града, че Отечеството и днес се нуждае от патриоти.
Освен на Раднево, Нончо Воденичаров стана посмъртно почетен гражданин на родната си Копривщица, в негова памет тук съградиха и чешма.
Коментари