Мислели Стокър за вампир като Дракула

Когато през 1897 г. излиза на бял свят хорър новелата "Дракула", Брам Стокър е почти никому неизвестен ирландски автор на кратки разкази. Всъщност, повечето го познават като асистент на актьора Хенри Ървинг и като бизнес мениджър на "Лисеум тиътър" в Лондон.

С появата на "Дракула" обаче ирландецът не само влиза в историята на световната литература, но превръща вампира в митичен герой. Макар легендите за кръвопийците да съществуват много преди него, именно Стокър дава началото на вампироманията, която бележи невероятен ренесанс в наши дни. Някои изследователи дори наричат романа "Дракула" Библията на вампиризма.

Брам Стокър се ражда през 1847 г. като трето от седемте деца на Абрахам Стокър от Дъблин и феминистката Шарлот Матилда Блейк Търнли. Семейството е силно религиозно и всяка седмица посещава църквата.

От дете Стокър е повален от тежка болест и детството си не може да ходи. До седмата си година прекарва прикован към леглото. Изцелението му е почти магическо. Когато става на възраст за училище, болестта му внезапно изчезва и момчето става като всички останали свои връстници. Докато лежи наподвижен обаче, той слуша с часове вълшебните приказки, които му разказва майка му. Свръхестественото го завлядава за цял живот.

За детството си Стокър пише: "Аз бях замислено дете и дългата болест ми даде възможност да мисля много, което се оказа твърде плодотворно за по-късните ми години." Дори и когато е на легло, родителите му мислят за образованието му и молят техен познат свещеник да идва да му преподава вкъщи.

След като оздравява, Брам расте без сериозни здравословни проблеми и дори се проявява като забележителен атлет, докато учи в “Тринити колидж” в Дъблин. Завършва с отличие математика. Става член на Историческото общество на колежа, президент е на Философското общество.

Още като студент започва да се интересува от театър и първите му изяви са като театрален критик във в. "Дъблин ивнинг мейл". По онова време театралните критици не се радват на висок авторитет. Но младият Брам Стокър привлича внимание с качеството на своите статии. Една от тях - за постановката на "Хамлет" в Кралския театър в Дъблин го среща с бъдещия му покровител и приятел Хенри Ървинг.

Ървинг въвежда ирландеца във висшето лондонско общество, където той се запознава със Артър Конан Дойл, "бащата" на прочутия детектив Херлок Холмс. С актьорската трупа той обикаля почти целия свят. Особено доволен е от посещението си в САЩ, където два пъти е канен в Белия дом и се запознава както с президента Уилям Маккинли, така и с неговият наследник на поста Теодор Рузвелт. Стокър се възхищава от Америка, където успява да се срещне с литературния си идол Уолт Уитман.

Междувременно ирландецът започва да пише и разкази, като е силно привлечен от тайнственото. Заради съдържанието им тръгва мълва, че самият той е вампир. По романа си "Дракула" той работи повече от 10 години. Унгарският ориенталист доктор Армин Вамбери, член на британското Кралско георграфско дружество, го запалва по историята на владелеля на Влахия Влад Цепеш, по прякор Дракул, смятан за прототип на прочутия кръвопиец. Стокър проучвал и балканските предания за върколаците. Смята се също, че е бил член на мистериозното окултистко общество "Голдън даун", в което са членували много от известните британци по онова време.

Стокър се оказва голям перфекционист и "Дракула" е толкова роман, колкото и етнографско, историческо и географско изследване. Когато прави проучванията си, той прекарва по цели дни в Британската библиотека. Всъщност приживе творбата не получава признание, това се случва чак след смъртта на автора. Все пак след появата на "Дракула" писателят става член на "Кръга на гениите на странното", който го признава за новия майстор на фантастичното. Нито един от останалите му разкази обаче не достига силата на това произведение. Писателят е известен и с това, че прави интервю с Чърчил в "Дейли кроникъл".

През 1878 г. Стокър се жени за Флоранс Балкомб, известна красавица, ухажвана преди това и от Оскар Уайлд. Двамата имат един единствен син - Ноел. За семейния им живот не е известно почти нищо.

През 1898 г. "Лисеум тиатър" е сполетян от тежък пожар, след което за институцията започват тежки финансови проблеми. Те влошават отношенията между Стокър и Ървинг. Но когато през 1905 г. актьорът умира, писателят толкова тежко преживява смъртта му, че получава сърдечен удар и часове наред на успяват да го върнат в съзнание. По-късно Стокър се заема да напише биографията на Ървинг.

Писателят на свой ред умира на 20 април 1912 г. в Лондон. Както и при изчезването на болестта му, мистерията около смъртта му е голяма. Никой не разбира точно каква е причината. Според смъртния акт е починал от изтощение. Днес обаче се смята, че е страдал от болестта на Брайт - вид бъбречна недостатъчност, която не е можело да бъде лекувана по онова време. Друга спорна версия гласи, че той, примерът за семеен морал, е бил покосен от сифилис, с който се заразил при едно посещение в Париж. Разбира се, думата изтощение в смъртния акт, кара някои от изследователите на живота му да твърдят, че именно така умират жертвите на вампирите. Мъртъв ли е наистина Стокър, питат се те.

Според официалните му биографии авторът на "Дракула" е кремиран, а когато през 1961 г. починал и синът му Ноел, неговият прах бил добавен към този на баща му. И до днес, ако почитател иска да види къде е урната на Стокър, той трябва да бъде придружен от погребален служител заради страх, че някой може да посегне на останките.

Вдовицата съдила авторите на първия филм за кръвопиеца

Първата филмова адаптация по романа "Дракула" се появява през 1922 г. под името "Носферату". Режисьор е Фридрих Вилхелм Мурнау. Филмът се появява, когато съпругата на Стокър Флорънс все още е жива. Като притежателка на авторските права на покойния си съпруг, тя започва съдебен процес срещу създателите на лентата.

Основният аргумент в иска й е, че никога не е била питана за разрешение книгата да бъде филмирана, нито пък е било заплатено за това. Процесът продължава няколко години, като госпожа Стокър настоява също негативите и всички копия на филма да бъдат унищожени. През юли 1925 г. магистратите се произнасят в полза на вдовицата. Някои от копията все пак оцеляват и филмът става много известен. Първата оторизирана версия на романа обаче излиза чак около десетиление по-късно, когато през 1931 г. на екран се появава "Дракула" на Тод Браунинг, продуциран от студиата "Юнивърсъл".