Защо учени наричат Бога етер, поле, квантова пяна или плазма
Съвременните теории доказват, че една субстанция или поле пронизва цялата Вселена. „Цялата материя произхожда и съществува единствено благодарение на една сила... Трябва да приемем, че зад тази сила съществуват съзнание и интелигентен Разум. Този Разум е матрицата на цялата материя,” заявява физикът Макс Планк.
Авторът на концепцията, че котката е едновременно жива и мъртва Шрьодингер твърди, че обектът и субектът са едно и между тях няма бариери. Приятелят на Айнщайн Дейвид Бом доказва, че има едно друго невидимо ниво, което предопределя видимата Вселена.
Може би не знаете, но чудесата, сътворени с вяра и молитва, може да имат солидно научно обяснение и пряка връзка с едни от най-известните експерименти във физиката.
"Стани и ходи", "Твоята вяра те изцели", казвал Исус на болните, полагайки ръка върху тях.
"Истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това що беше извършено със смоковницата ще извършите, но ако и на тая планина кажете: "Дигни се и се хвърли в морето - ще бъде."
Апостол Петър
излекувал сакат човек с думите: "В името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи." “И като го хвана за дясната ръка, дигна го.”
Изумената тълпа попитала св. Петър как е възможно това и той казал: "Тая вяра, която е чрез Него, му даде пред всички вас това съвършено здраве".
Историята на християнството е изпъстрена с безброй чудеса, когато наистина тежко болни изведнъж придобиват здравето, за което дотогава само са мечтали.
Как става това? Мистиците от всички епохи винаги са знаели, че има една универсална субстанция, енергия, дух, Бог, която пронизва всичко. За китайците това е чи - енергия,
която преведено на съвременен език управлява четирите фундаментални сили в природата
- гравитацията, електромагнетизма, силното и слабото ядрено взаимодействие. За тях всичко във Вселената се дължи на взаимодействието на чи с останалите сили и полета.
В индийската “Риг Веда” в Началото нямало нищо. “Само Единия в своето дишане без вдишвания и нищо друго не съществуваше.” Същата концепция е отразена и в много по-старата китайска "Книга на Лзиан": “ Нямаше нищо освен нерушимото
вечно дихание,
което познаваше себе си.”
В Библията се натъкваме на нещо подобно:
“А Земята беше пуста и неустроена, и тъмнина покриваше бездната, и Божият дух се носеше над водите.”
Човешкото съзнание не може да приеме концепцията за нищото. Физиците също не я приемат. Затова те предполагат, че е имало някаква високоенергийна среда, в която се е случил Големият взрив. Досега никой не го е доказал експериментално, но и никой не може да приеме, че нещо може да възникне от нищо. Древните обаче са знаели, че има една субстанция, която пронизва всичко и свързва всичко. Дали ще се нарича етер, поле, взаимодействия на полета, квантова пяна или плазма, няма значение.
В миналото, точно когато тази теория набира сила, тя е отречена от Алберт Айнщайн
и неговата Обща теория на относителността, защото формулите и постулатите й работят перфектно и без нея. Именно това провокира другия колос в науката - Никола Тесла, да изригне и да разкритикува Айнщайн. През 1915 г. той публично заявява, позовавайки се на свои експерименти още от 1893 г.: "Безполезни са всички опити да се обясни действието на Вселената, без да се признае съществуването на етера и незаменимата функция, която играе в явленията.”
Изглежда
Айнщайн се е вслушал в доводите
на Тесла, защото в края на живота си признава: “Отричането на етера в крайна сметка означава да приемем, че празното пространство няма никакви физически качества. Основните факти на механиката не се хармонизират с това мнение. Обобщавайки, можем да кажем, че според Общата теория на относителността пространството е надарено с физически качества; в този смисъл, следователно, съществува етер. Според Общата теория на относителността пространството без етер е немислимо, тъй като в такова пространство не само няма да има разпространение на светлина, но и няма възможност за съществуване на стандарти за пространство и време, нито следователно някакви интервали от време и време във физическия смисъл."
Това е и мнението на друг велик физик - Макс Планк, който през 1944 г. казва: „Цялата материя произхожда и съществува единствено благодарение на една сила... Трябва да приемем, че зад тази сила съществуват съзнание и интелигентен Разум. Този Разум е матрицата на цялата материя.”
В края на живота си и Айнщайн стига до извода, че независимо къде се намирате във Вселената, не можете да избягате от
квантовите полета
Една теория, която днес вече се признава от почти всички съвременни физици.
При т.нар. Квантова теория на полето няма частици и материя, а полета. Всички частици като протон, неутрон, Хигс бозон, електрон и т. н. са просто възбуда на съответното поле, а всяко смущение (т.нар. квантова флуктуация на полето) ражда частица.
Вероятно заради това през 1958 г. великият Ервин Шрьодингер, опитал да обясни странните явления в квантовата физика с прочутата метафора за котката, която е едновременно жива и мъртва, заявява: "Субектът и обектът са едно - пише физикът. - Не може да се каже, че бариерата между тях е разрушена в резултат на скорошния опит в науките, свързани с физиката, тъй като тази бариера не съществува."
Подобно е мнението и на един от най-известните съвременни физици - Мичио Каку, който смята, че трябва да съществува космическо съзнание, обгръщащо цялата Вселена.
Тоест, едни от най-великите умове във физиката признават, че
всичко във Вселената е свързано,
независимо че дават на това явление различни имена. Така или иначе става дума за едно и също “лепило”, което държи всичко в Космоса.
Тази тема много често занимавала Айнщайн и приятеля му в Принстън - известния физик Дейвид Бом. Двамата непрекъснато обсъждали понятието "Бог" и как могат да обединят квантовата физика с Общата теория на относителността.
В едно от писмата Айнщайн споменал, че ако Бог е създал света, Неговата основна грижа със сигурност не е била да го направи лесно разбираем за нас.
Затова след смъртта на Айнщайн Бом посветил живота си на каузата да примири необяснимото поведение на най-малките елементарни частици с класическата физика. Искал да разбере защо при тях сякаш действат различни закони. Така стигнал до теорията за имплицитния или
скрития ред
За него светът бил абсолютно неразбираем до момента, в който наблюдавал как атомите в специално газообразно състояние, наречено плазма, се държат не като индивидуални частици, а като част от едно цяло. Така Бом стига до извода, че ако открием подходяща гледна точка, за да видим Вселената в нейната цялост, всичко в нашия свят ще изглежда като
проекция
на едно ниво или ред, който не можем да наблюдаваме пряко. Както вълните, които изглеждат независимо една от друга, но всъщност са част от едно цяло.
Бом нарича невидимия порядък имплицитен, скрит, а видимият - експлицитен, явен.
Физикът смята, че в дъното на всички физически проявления има много по-дълбок и скрит порядък. За него това е поле с безкрайно много пилотни вълни, които се застъпват, създавайки илюзията, че всичко е изградено от частиците, които виждаме.
На практика те са експлицитният ред или този, който е пред очите ни, докато другият остава
скрит под
повърхността,
твърди Бом.
Според него всичко във Вселената - от квантовите частици до най-големите галактики, представлява единен суперорганизъм, чиито движения следват определена цел. Така ученият стига до извода, че в крайна сметка няма външно и вътрешно, няма Аз, Те и Ти, че всичко е едно цяло. Тоест че няма разлика между живата и неживата материя, между разумните и неразумните същества, че всичко около нас и ние включително сме част от едно разумно цяло - Космоса.
На базата на тази свързаност е логично една силна молитва да успее да промени материята.
Коментари