Как да посрещнем Йордановден по стар български обичай
Йордановден е един от най-почитаните и чакани празници у нас. Кой ще извади кръста от ледените води и кой ще се включи в мъжкото хоро в Калофер вълнува не един и двама. Наред с тези традиции обаче има и други, които не са получили такава голяма гласност.
Какво трябва да има на трапезата на 6 януари, какви за гаданията и предсказанията, какви са вярванията и знаменията?
Богоявление, Водици, Йордановден - 6 януари
Да почерпят: Йордан, Йордана и техните производни: Йорданчо, Йоро, Йорча; Йорда, Йорданка; Юрдан, Юрданка;
Богдан, Богдана... и техните производни; Божидар, Божидара и техните производни; Богомил, Богомила и производните им: Богомилко, Богомилчо; Богомилка; Виза – староинд. „вода”; Теофан и Теофана – гр. „богоявлен”.
Ритуали
Ритуалите преди Йордановден и навръх празника са свързани с неговия основен смисъл – освещаването на кръста, водата и целия свят. Народът ни нарича този ден още Водици, Водокръщи и пр.
Старите българи са вярвали, че точно в полунощ реките спират да текат и стават лековити.
Девойките ходят рано сутринта за вода и докато я наливат, мълчат.
През нощта срещу празника, в потайна доба, небето „се отваря” и сам Господ застава на небесната порта и изпълнява желания. Който дочака и успее да види чудото с очите си, и да изрече онова, което най-много иска, ще бъде възнаграден. Желанието ще се сбъдне.
Водата се освещава. След службата с тържествено шествие се отива на реката и попът хвърля кръста. За него скачат нечетен брой младежи. Който успее да го открие, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с реликвата и получава отвсякъде дарове. Кръстът може да се откупи с наддаване. Също и кумството в местата, където се избира кум за цялото селище.
От светената вода се носи вкъщи, ръси се, пие се за здраве, пази се за лек през годината. Някое от момичетата сипва по малко във врата на всеки от семейството, а именниците направо залива целите.
Болните се къпят или пръскат с вода, взета от мястото, откъдето е изваден кръстът, за да оздравеят. Всеки отпива по глътка вода на гладно, измива лицето и ръцете си за здраве. На реката се носят иконите от вкъщи, топят се и се освещават. Момите умиват лицата си, за да са бели и червени през годината. Топи се палешникът от ралото, за да е бяло житото. В реката се хвърлят три трески от бъдника, да се изтече всяко зло. На стомните се връзва кръст от босилек. От светената вода се слага във виното и зелевия сок, да не се развалят. С нея се накисва и квасът за хляба.
След връщане от църква насред къщата се слага брадва с острието нагоре и се прескача, за да се спрат болестите. Който скочи най-високо, той пръв напива светената вода.
Две моми, преоблечени като младоженец и младоженка, ходят по къщите и ръсят с кръстена вода.
Жените, който са станали майки наскоро, раздават по къщите питки кравайчета за здравето на децата си.
На Йордановден е добре да се кръщават децата. Това важи особено за родители, които дълго време не са имали рожба или са взели хранениче (тоест осиновили са дете), или пък ако детето е скоро родено и има здравословни проблеми. Кръщаването е голям семеен празник. Кръстниците са на особена почит поради духов
ния смисъл на кръщаването. Обикновено те избират името и го съобщават в самия ден. По стара традиция първородното момче се кръщава на бащиния родител, първородното момиче – на майчиния.
Символ на кръщаването е обичаят да се къпят пеленачета или сгодени, или младоженци. По къщите ходят по пет-шест души, извеждат, когото са си набелязали, хвърлят го три пъти в река, извор или чешма, както три пъти се потопил във водата Исус, и призовават магията на духовното раждане, което да ги защитава, да им помага да са здрави, да живеят, да се радват. Но защото толкова важни решения се взимат само по своя воля, всеки би могъл да се откупи. С откупа се реди празнична трапеза.
В Югозападна България се къпят само младоженците и момченцата до 1 година. Затова празникът се нарича Мъжки водици. По тези места избират кум на цялото селище до следващия Йордановден и той ръси със светената вода. В Родопите обредът се нарича “хаскане” – по възклицанията, които придружават трикратното потапяне във водата.
На Йордановден се събира пепелта от огнището, несъбирана през всичките дни от Коледа. Тя има магическа сила, лекува, предизвиква плодородието на дърветата, гони вредоносните същества.
На Водици сгодените ергени отиват на гости на избраницата. Свекървата мие лицето й, дарява я със златна паричка и китка. Започва периодът на сватбите до Великденските заговезни.
Гадания и предсказания
По орехите от Нова година се гадае за бъдещето.
По листата на бръшляна се гадае за здраве и живот.
В Югозападна България се извършва обредно припяване на пръстени, при което се гадае с кого ще мине под венчило девойката.
Метеорологични прогнози
Ако замръзне китката, с която ръси попът, ако е облачно или вали сняг на парцали, ще има голямо плодородие.
Ако времето е меко, през годината чакат болести.
Ако на Йордановден времето е топло, житото ще бъде гъсто. Ако е ясно и студено, овцете и агнетата ще са здрави. Ако валяг сняг или дъжд, царевицата ще е добра.
Там, където има мъгла, посевите през лятото ще се повредят или ще бие град.
Ако на Йордановден духа вятър, ветровита ще е и цялата година, а житата ще имат главня (вид болест по житните култури). Който вятър духа на празника, той ще духа през цялата година. С особена сила това важи за вятъра по време на водосвета. Ако вятърът е източен, годината ще е хубава, пчелите ще се роят и ще дават мед. Южният и западният вятър носят слабо плодородие. За добро веят северният и източният вятър.
Обредни вещи, храни и символи
На трапезата се редят прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, свинско със сурова туршия, орехи, вино.
Вода
Водата е символ на живота, вечен елемент на този свят. В началото е покривала цялата земя, а после й е отстъпила малко място и светът станал три четвърти вода и една четвърт земя.
Вярва се, че тя пречиства и пропъжда всякакво зло, цери най-тежки болести, гадае и предсказва. Затова и много обичаи се извършват на река. Водата е проводник на магическа сила. Силата й е толкова голяма, че човек някога вярвал в съществуването на жива вода, която може да съживи мъртвец, да съедини разкъсани части и те да зараснат, да направи чудото, което дори съвременната медицина не може да стори.
Като докосваща се до света на отвъдното водата носи част и от хаоса на непознатото и неподредено пространство. В нея живеят страшни същества, самодиви, змии и бродници, притежаващи разрушителна сила. Дяволът, който е християнското олицетворение на хаоса, също живее в свят, разположен под вода. Змеят, който с огън и вода се появява понякога сред хората, е стопанин на водите – реки, езера, потоци. Затова водата не бива да се оставя открита, особено когато гърми и трещи небето, защото това е време на змейове и хали, на люти битки между тях. Някой змей може да дойде във водата и да остане там. Ако девойка си мие косите с омагьосана вода, змеят ще я залюби и ще я погуби.
Водата е полезна, но и разрушителна стихия. Това вярване на старите българи е един от първите им опити за поглеждане към многостранността и противоречието във всичко, което се случва в живота. Вярата е част от подреждането на света, от подчиняването на разрушителните сили на по-висшите сфери на духа и нравствеността.
Затова и кръщаването с вода на Йордановден е знак за преминаване от едно състояние в друго, за пристъпяне в пределите на един по-висш порядък и нравственост.
Кръст
Кръстът – знак на сътворението, на отвоюването на земя от водата, на ред
Кръстът, преди да се превърне в мъченически символ на страданието, е символ и знак на сътворението, на отвоюването на земя от водата, на ред. С него се кръщава за нов живот и нова вяра, той самият дава живот. Така разказват и народните митове и предания.
Преди много години, в свещеното време на сътворението, Бог създал земята и легнал да си почине. А дяволът го възневидял завистливо и решил да го удави, докато спи. Понесъл го на изток, а водата започнала да се отдръпва пред него и сушата да расте. После го носил на юг, после – на запад. По всички посоки опитал да достигне водата, но земята винаги растяла, а океанът се свивал. Така чрез кръста, който направил в четирите световни посоки, Господ благословил земята и тя придобила форма, каквато е днес.
Бръшлян
Бръшлянът е символ на здраве и дълголетие. Затова през целия празничен цикъл от Игнажден до Ивановден той присъства в обредните ритуали. Има особено лековити качества, когато расте по църкви и манастири. От листата и клоните му се прави отвара при болести. При ревматизъм те се налагат върху болното място. При епидемии от клончетата на бръшляна се правят малки кръстчета, които се носят върху гърдите, слагат се върху вратите на дома и обора.
Бръшлянът не само предпазва от беда, но чрез него човек се надява да се докосне до безсмъртието.
За дълголетие и здраве венчето на невестата се плете от бръшлян. Пак с него се украсява и сватбеното знаме. А по листата му гадаят за здраве и живот на Бъдни вечер, на Йордановден или на Еньовден.
С китка от бръшлян се ходи на гроб, оставя се при помен върху житото и пр. Смята се, че е едно от растенията, които Богородица е проклела, затова не дава плод, който да се яде.
В Пиринско приемат бръшляна като юдинско растение, защото расте по скалите, където се крият юдите. Когато някой го бере, за да се откупи от тях, трябва да остави конец, трохи от хляб или стотинка. Ако не го направи, ще го сполети беда. Това е особено важно да се спазва, когато бръшлянът се бере за невеста или за сватбено знаме.
Светото кръщение
То е едно от седемте тайнства на вярата, при което човек се очиства от греховете. Смята се, че дори новородените носят бремето на първородния Адамов грях и затова колкото по-рано се кръсти детето, толкова по-добре. Кръщението може да стане по всяко време на деня и през годината, както и във всеки избран храм. Кръщаваният се отказва от Сатаната, обещава да вярва в Христа и да му служи и прочита Символ на вярата. По сле се освещава водата и кръщаваният се се потапя три пъти в нея с думите: “Кръщава се Божият раб… (произнася се името на кръщавания) в името на Отца, амин, и Сина, амин, и Светаго духа, амин.” Това е най-важният момент от кръщението. Върху новокръстения слиза Светият дух, очиства го от греховете и го възражда за нов християнски живот. На кръщавания се дават бяла дреха в знак, че е очистена душата му, и кръст, за да следва Христа.
По-възрастните хора, които ще се кръщават, трябва да се настроят преди това с покаяние и вяра. Децата са готови да влязат в храма без специални приготовления. За тях трябва да има само чисти дрешки, за предпочитане – бели, символ на духовната чистота, в която ще се облекат. За всички е задължително да са с ново или чисто бельо. На пръв поглед церемонията включва трикратно отричане от греха и злото и трикратно потапяне във вода в името на трите лица на Светата троица. Тайнствеността се крие в духовното възраждане и очистване на новопокръстения.
Важна роля в ритуала има кръстникът. Той се смята за духовен учител на кръщелника си и има задължението от тук нататък да следи и да помага неговото израстване, възпитание и морал. Между двамата се установява духовно родство от първа степен, което не им позволява да встъпват в брак помежду си. След кръщението детето се отнася със запалена свещ в дома му. Там родителите дават дар на кръстника и слагат богата трапеза.
Вярвания и знамения
Не е редно голям празник да мине и детето да не е кръстено. Това се възприема като неуважение към светеца и съответно може да се очаква и неговият гняв.
През Мръсните дни, когато „водата е още некръстена и не е чиста”, и по време на пости кръщение не се прави
Петък е тежък, лош ден и не става за кръщение.
Докато не е кръстено, детето плаче повече, защото няма име.
Душите на некръстените деца стават навяци (демонични духове).
Ако детето умре некръстено, на онзи свят няма да се събере с родителите си, ще е отделено от тях.
До родилката постоянно трябва да има някой кръстен човек. Той може да я пази само с магическата сила на кръщението, която притежава.
Ако на третата нощ орисниците заварят детето кръстено, ще му определят по-добра съдба.
Ако името се пази в тайна до кръщението, децата ще са „тайни “,няма да са „леки и да приказват много”. И няма да се разсърди кръстницата.
Във Врачанско, ако кръщават момче, веднага казват името, но ако е момиче, изчакват три дни, “за да не пристане, като порасне”.
Ако, докато детето е в църквата с кръстника, майката върши вкъщи домашна работа, чисти, чете, шие – то ще е работно, учено, сръчно и пъргаво.
Който кани за кръщаване, трябва да тича, за да не се спъва детето при ходене.
По пътя за църквата не бива да се разлива водата за кръщението. Казват: „Лиснало му се от мозъка” и вярват, че част от добрите качества могат да се „излеят” с водата.
Водата от мирото се хвърля на „чисто” място.
Ако кръстникът „не премени” детето, кръщелникът му ще ходи „гол” на оня свят. Това е неговият голям подарък, който включва обличане в нови дрехи от главата до петите, от бельото до костюма, палтото, шапката и обувките.
Ако на път за кръщението в храма се срещнат човек с празно, детето ще има лош характер. Ако е богат, и детето ще е богато. Ако е циганин – ще е скитник. Ако е мъж, следващото дете ще е момче. Ако е жена – момиче.
Ако им мине черна котка път, кръстникът и кръстницата ще се скарат.
Ако се кръщават повече деца наведнъж, броят им не бива да е четно число. Смята се, че ако е така, ще се случи нещастие.
Ако детето се кръсти на починал роднина, не е на късмет.
Ако кръстникът яде в деня по време на кръщаването или пуши на трапезата, детето няма да има здрави и бели зъбки.
Кръстникът не трябва да е ял нищо преди кръщението. Трябва да кръсти детето „на гладно сърце”, за да е щастливо.
Ако майката и кръстникът сдъвкват по едно зърно ориз след връщането от църква, зъбките на детето ще са бели и ситни.
Ако след връщане от църква кръстникът го остави първо на плуга или на стана, ще е работно. Ако го постави на прага, змията стопан ще го пази и закриля. Ритуалът е магическо представяне, запознаване и свързване между най-малкия член на рода и праотеца.
След кръщението детето се оставя за първи път в люлка и вече може да се оставя само, вече си има свой ангел хранител. Ако го оставят за няколко минути още по време на гощавката, то “няма да бъде страхливо”.
Книгата може да поръчате тук!
Коментари