Маите – извънземни пришълци или хора, преминали в други светове

Как и защо е изчезнала цивилзацията на маите е въпрос кой вълнува учените и обикновените хора от векове. И до ден днешен няма еднозначен и ясен отговор, а само предположения, стъпващи на различни теории – едни звучащи по-вероятни, други, на пръв поглед, напълно абсурдни.

Богомил Герасимов дава своята гледна точка за мистичното изчезване на маите в „Кукулкан слиза от небето”. Тази книга е едно пътешествие към миналото и загадките на една удивителна и малко позната култура, която въпреки усилията на многобройни „детективи” – археолози и специалисти от различни науки – продължава упорито да крие тайните си.

Изоставените градове

Съдбата на градовете държави, на автономните културни центрове, е една от най-големите загадки в историята на маите. Познанията ни за предкласическите периоди са ограничени поради малкото археологически паметници, по които може да се съди за тях. Засега в науката е прието да се смята за най-стар датиран паметник на народа мая Стела 29 от Тикал – 292 г. сл. Хр. Но изследванията през последните години на „забравения” град Цибилчалтун и особено след разкопките в Куельо, Белис, ни убеждават, че най-старите археологически паметници на маите надминават по възраст тези на т. нар. олмеки поне с едно хилядолетие. Очевидно специалистите ще трябва да внесат съществени корекции в разбиранията и оценките си за цялостното развитие на предкласическа Месоамерика. Това обаче е бавен процес, който несъмнено ще създаде почва за избуяване на нови спорове и противоречиви хипотези.

Според съществуващите концепции практиката на повечето градове на маите да правят по една стела на всеки двадесет години, както и наличието на други паметници, като храмове, пирамиди и олтари, по които са изсечени дати, позволява на учените да съдят за прогреса на съответната култура, за развитието и особеностите на икономическия живот, на производствените сили и социални отношения. Точно по тези археологически находки и писмени свидетелства се правят различните предположения за гибелта на тази цивилизация и за необяснимото изоставяне на цветущи градове от населението им. При пристигането си испанските конкистадори намират културата мая в състояние на агония.

Как да си обясним този упадък на културата в нейния разцвет? Защо маите са напускали своите градове?

Почти всички автори се опитват да обяснят тази загадка в своите произведения. Трябва обаче веднага да подчертая, че няма сигурни доказателства за пълното обезлюдяване на градовете. Обратното, както посочва и Ерик Томпсън, има много примери, че животът в градовете е продължавал, макар и не в същата степен на активност. Но културно-политическата дейност несъмнено рязко прекъсва. Защо не се изграждат нови съоръжения, стели, паметници, храмове? Къде изчезват жреци и благородници, защо опустяват игрищата, площадите за тържествени ритуали и танци, дворците и храмовете, защо се прекратява довършването на вече започнатите? Защо населението внезапно намалява почти наполовина? Създава се впечатлението, че се е разразила някаква необяснима трагедия.

Сериозни учени, утвърдени специалисти, уважавани американисти предлагат различни хипотези – климатични промени, катастрофални наводнения, изтощаване на почвата, епидемии, войни, нападения на варварски племена, вътрешни междуособици и т.н.

Силванъс Морли, който смята маите за умерен и миролюбив народ, отхвърля категорично войната като възможна причина. За него и за други автори гибелта на градовете се дължи на упадъка на селското стопанство, на изтощаването на почвата, т.е. тя е резултат на екологична катастрофа. Продължителните изследвания обаче, както вече отбелязах, убедително доказват, че земеделието на маите не е било примитивно. Само примерът на Киригуа в Гватемала е достатъчен, за да опровергае тази хипотеза. Градът е разположен в долина с обилни валежи. Богата на хумус почва е в състояние да храни векове наред и по-голямо население. А Киригуа е бил първият изоставен град на маите!

Природни причини? Централните и северните райони са извън сеизмичните области в Гватемала и Чиапас. А в онези райони, където стават земетресения, индианците не са изоставяли селищата си. Няма данни също така за климатични изменения и катастрофални дъждове.

Не са забравени и болестите. Епидемии от жълта треска и шарка могат да обезлюдят огромни територии. Но и тази хипотеза спира в задънена улица. Маите не са познавали тези убийствени болести. Те са пренесени от Европа като цивилизован подарък на едно невежо население.

Отделни автори убеждават читателите си, че гибелта на цивилизацията мая се дължи на интелектуален упадък, предизвикан от нахлуването на чужди религиозни концепции и вярвания, възприемани от управляващата класа, но отхвърляни от селячеството. Поддръжниците на тази хипотеза забравят, че идеологическите и духовните противоречия, както изтъкват критиците й, сами по себе си не предизвикват социални промени, ако не съществуват благоприятни обществени условия за това.

Чуждите нашествия също не са обективна причина. Наистина такива е имало – от толтеките, – но те засягат само отделни градове и не са дълготрайни. Освен това те не обясняват защо населението е напускало и селища, останали извън районите, нападани и завладявани от нашественици.

Тези хипотези са неприемливи в много отношения, но поне се опитват да дадат някакво рационално и реалистично обяснение. От другата страна на границата, където спира научната мисъл, се строят фантастични хипотези. Според една от тях жреците астрономи в своя календар пророкували, че ще настъпи краят на “четвъртата епоха”, а с нея и унищожението на човешката раса. Те дори определили десети век за настъпването на тази катастрофа. Така, напускайки градовете си, своите храмове и паметници, маите се подложили на доброволен, изкуствен “страшен съд”, който довел до самоликвидацията им.

Друга фантастична хипотеза внушава идеята, че маите като извънземни пришълци напускали градовете си всеки път, когато към тях се приближавали земни жители. Причината? Страх от контакт и заразяване с непознати болести. С това обясняват и загадката защо маите строели градовете си в отдалечени, непристъпни и негостоприемни места.

Както отбелязах, масовото напускане на градовете трябва да се приема с резерви. Прекъсването на културната дейност в церемониалните центрове най-вероятно е резултат на социални стълкновения, на народни бунтове срещу теократичното малцинство. Ерик Томпсън пише по този повод: “... В град след град управляващата група е била прогонвана или по-вероятно – масово избивана от селяните, които дотогава са били потискани. И така властта преминава в ръцете на водачи на селската група и на магьосниците – лечители в малките населени места. По този начин се обяснява защо се прекъсва така внезапно строителството на сгради и създаването на стели, въпреки че хората продължават да използват церемониалните центрове за определени религиозни ритуали и може би за търговски обмен, но сега върху тях пада и поддържането на сградите, които малко по малко започват да се рушат. Така идва ред на зелената империя – растителността нахлува в дворовете, терасите, навсякъде, и корените й достигат до самите тавани на постройките”.

Растящата експлоатация, на която е подложена трудовата класа в течение на последните векове на първото хилядолетие на н. е., предизвиква спонтанни въстания и физическо унищожаване на доминиращото малцинство. Това е закономерен отчаян опит на народа мая да разреши по насилствен начин противоречията си със своята аристокрация. Социалният конфликт от своя страна внася икономическо и политическо безредие, нарушава духовната и художествената активност, както и цялата дейност, извършвана дотогава от жреците и управляващия елит. Със загиването на аристокрацията започва и упадъкът на културата, създавана по думите на Алберто Рус “за сметка на експлоатацията, мизерията, невежеството и религиозния фанатизъм на народа”.

В много публикации се посочват като “загадки” примери на разрушения или опити за разрушаване на скулптурни фигури, стели и други паметници, на които са изобразени жреци и господари. Спомняте си за гигантските базалтови глави, представяни като произведения на олмеките. И те носят следи от насилия. Но базалтът е корав камък и не се руши лесно. Затова “принасянето в жертва” на главите най-често е ставало със заравяне или търкулване в дълбоки долища.

Какво загадъчно има в това? Не е ли ясно и логично, че тези действия са предизвикани от класовата омраза на разбунтували се селяни? На същата основа напълно понятни са и фреските в Бонампак, на които е пресъздадено тържеството на аристокрацията след победа над едно от първите селски въстания в началото на IХ в.

Внезапното запустяване на големите културни центрове на маите може с основание да се нарече мегазагадка, защото на практика води до закриване на културата им. Самият факт, че съществуват множество хипотези и продължават споровете, говори за нестихващия интерес на учените към съдбата на тази изключително интересна древна цивилизация. Почти няма автор, който да не се чувства длъжен най-малко да спомене в свое произведение, че не са ясни причините за гибелта на маянската култура и изоставянето на градовете от населението им, сякаш се е наложила бърза евакуация. И аз в други мои книги съм предупреждавал читателите да не очакват от мен отговор на тези въпроси. Нищо не ми пречи обаче да намекна за предпочитание, когато някоя хипотеза ми се стори атрактивна, да подхвърля идея, върху която заслужава да се помисли.

Артър Конан Дойл, бащата на великия детектив Шерлок Холмс, има такава мисъл: “Когато всички рационални обяснения се изчерпат, каквото остане, колкото и невероятно да изглежда, трябва да е истината”. Смятам, че опитите за рационални обяснения, които изложих в последните страници, не ни приближават до истината. За тази мисъл си спомних една вечер, докато четях “Огънят отвътре” от Карлос Кастанеда. В тази книга екзотичният индианец Дон Хуан, нагуал, магьосник и ясновидец, ограмотява писателя в смисъла на понятието “толтек”. Вероятно за Карлос Кастанеда, както и за мен, “толтек” означава човек от една древна култура, от едно известно индианско племе. Но за Дон Хуан има друго значение – “човек на знанието”. Ето как Дон Хуан описва тези хора чрез перото на Карлос Кастанеда:

“Векове или може би хилядолетия преди испанското нашествие всички такива хора на знанието живеели на обширна територия на север и на юг от мексиканската долина и се занимавали със специфични дейности – лечителство, магьосничество, разказване на приказки, танцуване, пророкуване, приготвяне на храна и напитки. Благодарение на тези дейности те трупали особен вид мъдрост, която ги отличавала от обикновените хора. Още повече, че тези толтеки се вписвали в структурата на всекидневния живот така, както го правят в наше време лекарите, художниците, учителите, свещениците и търговците. Те практикували своите професии под строгия контрол на организирани сдружения и станали толкова изкусни и влиятелни, че започнали да властват над населението и на други географски области”.

Дон Хуан продължава да обяснява на Карлос Кастанеда какво правели тези хора на знанието, които се научили да виждат: “Дон Хуан каза, че когато някои от тези хора най-после се научили да виждат – след векове наред боравене с растения на силата – най- предвидливите от тях започнали да учат други хора на знанието как да виждат. И това било начало на края им. С течение на времето броят на ясновидците се увеличил, но това, което виждали, ги изпълвало с благоговение и страх и ги обсебвало до такава степен, че те преставали да бъдат хора на знанието. Те станали изключително изкусни във виждането и можели да упражняват огромен контрол върху странните светове, които наблюдавали. Но това се оказало безполезно. Виждането било подкопало силата им и ги превърнало в роби на това, което виждали.

– Имало обаче и такива ясновидци, които избягнали тази участ – продължи дон Хуан, – велики мъже, които въпреки виждането никога не престанали да бъдат хора на знанието. Някои от тях се заели да използват виждането положително и да обучават на него събратята си. Убеден съм, че именно под тяхно ръководство жителите на цели градове са преминали в други светове и никога не са се върнали обратно”.

Прочетете последното изречение още веднъж. Цели градове преминали в други светове и никога не са се върнали обратно – така индианецът обяснява една от най-големите мистерии на маите. Далече съм от мисълта да внушавам каквото и да било. Но аз не съм в състояние да обясня на моите читатели, а и на себе си, как така културно-политическата и религиозната дейност рязко прекъсват, защо изведнъж секва изграждането на нови съоръжения, храмове, пирамиди, паметници, стели, къде изчезват, като че ли се изпаряват жреци и благородници, защо опустяват игрища и площади, защо остават незавършени започнати строежи, поради какво бедствие маите намаляват населението си почти наполовина В никакъв случай не заставам на позицията, че отговорът за тази мистерия е в думите на дон Хуан, но в същото време не съм съгласен с лека ръка да се отхвърля тази и каквато и да е друга хипотеза. Познавам много “свещени крави” в науката, които отлетяха в небитието. Моят жизнен опит ме е научил да имам предпочитания, но никога да не отхвърлям нищо, защото било невъзможно. Невъзможно за моя мозък, но обективно може да го има в миналото или в бъдещето. По тази логика не мога да отрека твърдението на дон Хуан, че цели градове са преминали в други светове само защото това е невъзможно. Дон Хуан е ясновидец и магьосник от племето яки в Мексико. Той може и да не е прав и не е задължително да му се вярва. Но според мен е абсолютно задължително да се знае какво казва. И друг път съм изразявал мнението си, че науката не може да е демократична, че научните факти не стават истини като се гласуват и приемат с болшинство. Но демократичният подход – разнообразие на мненията и хипотезите, както и свобода в споровете – е незаменимо условие за стигане до истината.

Книгата може да поръчате тук!