Опасният чар на Тодор Колев: Камък разцепва задницата на коня му в "Козият рог"

24 February 2022
Пенчо Ковачев
Тодор Колев като един от насилниците на Мария (Катя Паскалева) във филма “Козият рог”
Тодор Колев като един от насилниците на Мария (Катя Паскалева) във филма “Козият рог”

- Hе те назначавам като звезда! Това да ти е ясно. Идваш обикновен артист в този театър.

Думите са на Николина Томанова към Тодор Колев. Тя е новоназначен директор на театър "София", той - безработен след скандалното напускане на "Сълза и смях".

"Точно така беше - засмя се Николина Томанова, когато й прочетох този откъс от автобиографичната книга на Тодор Колев преди десетина години. - Исках да направя силен състав, но и да предпазя новите хора от звездомания. Тодор го харесвах много и мисля, че попадна на мястото си. Той имаше широко актьорско амплоа и аз го подкрепих, когато искаше да експериментира, да опитва нови неща в играта си. Направи чудесна роля в моята постановка "Миналото лято в Чулимск".

Заедно с Тодор Колев в театър "София" са назначени Доротея Тончева, Невена Мандаджиева, Руси Чанев, Милен Пенев. Там са Коста Цонев, Ицко Финци, Доси Досев, Петър Слабаков, Леда Тасева и др. Малко по-късно идват Катя Паскалева и Татяна Лолова и др. Театърът става един от най-силните в столицата.

Въпреки предупреждението на Николина Томанова Тодор Колев става все по-известен и популярен и постепенно придобива звезден статус. Благодарение на театъра, киното, шоупрограмите, песните си и, разбира се, телевизията. И докато в театър "София" започва бавно, но сигурно да катери по стълбата нагоре, за да стигне върха си в "Човекоядката", в киното прави скок. Дължи го на Методи Андонов.

Режисьорът проф. Красимир Спасов, състудент на Тодор Колев, ми каза: "Ако в театралния си път Тодор дължи много на Коко Азарян, то в киното това е заслуга най-вече на Методи..." Андонов го снима в малка роля в "Няма нищо по-хубаво от лошото време". После идва "Козият рог". В този филм ролята на актьора също не е голяма - той е един от четиримата турци, насилници на Мария. Има една - единствена реплика: "Кой? Кой?". Но филмът е толкова гледан, че и той става разпознаваем за публиката.

Методи Андонов не прави проби за ролите на насилниците. Той се спира без колебание на съвсем младите Стефан Мавродиев и Марин Янев, които са състуденти в неговия клас във ВИТИЗ, и малко по-големите Тодор Колев и Климент Денчев. Изборът на четиримата обаче среща силна съпротива от ръководството на Киноцентъра. Някои от началниците смятат, че те нямат вид и не могат да се превъплътят като страшни и омразни злодеи.

"Все още битуваше представата, че насилниците трябва да са тлъсти, грозни, мазни и лоясали", беше мнението на Стефан Мавродиев. "Избирайки нас, Методи Андонов, който беше изключително интелигентен човек, наложи нов подход при изпълнението на отрицателните роли. Този избор е блестящият ход на добрия режисьор, иначе се получава като плакатна живопис", каза ми преди години Тодор Колев.

Той определя снимането на "Козият рог" като песен и един от най-приятните мигове в живота си. Освен тримата му авери в екипа са още Катя Паскалева, Антон Горчев, Младен Пенев... Оператор е легендарният Димо Коларов, шеф на каскадьорите - Димитър Кехайов - все приятели и съмишленици. По едно време се появява и Камелия Тодорова, още ученичка. Тодор я описва като "...закръглено момиченце с едни бузки, с едно голямо дупе".

Актьорите спят в сграда, построена в местността Жабокрек недалеч от Рилския манастир, и използвана като санаториум за ранени немски войници. Методи Андонов нарежда на Тодор да се грижи за малката Камелия. Не знам какво точно е било обгрижването, но на купона за финала на предаването "Как ще ги стигнeм..." и старта на "Вход свободен" Камелия се обръща към Тодор Колев с "тате".

Във филма Тодор играе с бръсната глава. Е, не прилича много на американския актьор Юл Бринър във "Великолепната седморка", но е впечатляващ. Голата глава му идва като идея, когато мисли как да гради образа на героя си. Преди това в българското кино така май се е снимал май само Пенчо Петров.

Прословутите сцени с изнасилването снимат цели два дни. Катя Паскалева лежи гола, завита с халище в метоха, който се намира на пътя към Рилския манастир. Четиримата насилници чакат отвън без бельо под дрехите и влизат един по един. Уж е лесно, защото всички са приятели, но е и трудно, защото са свенливи и нямат никакъв опит в такива сцени.

А и Методи Андонов не дава съвети и напътствия освен уточненията заради камерата - как да коленичат, как да легнат върху Катя, как да станат и т.н. "Методи разчиташе на импровизацията ни, но в себе си беше решил и осмислил всеки един миг от сцените. Дори и финалният кадър, в който аз лежа с голата си глава върху голото тяло на Катя и камерата приближава към нас", разказа ми навремето Тодор.

Най-притеснен преди началото на снимките е Климент Денчев Героят му първи се нахвърля върху беззащитната жена. После режисьорът дълго се шегува с Климбо за това. Не пропуска да го направи и на срещата със зрители в Пловдив: "Ето например Климент Денчев, който изглежда много внушително, въобще няма срам и свян и непрекъснато в живота се прави на страшен. Като му казах да се съблече, веднага го направи, но за съжаление гледката не беше толкова внушителна..."

Стефан Мавродиев си спомня смешното от снимането на епизодите. Методи Андонов гони всички от стаята, остават само той, операторът Димо Коларов, асистентът му за фокуса и актьорите. След края на дубъла и командата "стоп" мигновено вътре се изпълва с осветители, кабелджии и кой ли още не. Всеки уж нещо прави, уж нещо донаглася. Отначало Андонов се ядосва, после се забавлява с мераците на мъжете да зърнат нещо голичко от младата и красива актриса Катя Паскалева.

С Тодор Колев са заснети и кадри, които не влизат във филма. Всъщност неговият герой не насилва Мария, защото тя вече е мъртва. И заради това не го застига съдбата на останалите, прободени с козия рог. А на финала, когато полуделият от мъка Караиван (Антон Горчев) пали къщата на овчаря, героят на Тодор Колев идва на кон, спира отстрани и наблюдава пожара. Методи Андонов искал той да гледа леко усмихнат като Джокондата. При монтажа обаче режисьорът усеща внушението, че гологлавият турчин излиза победител в тази история за насилие и отмъщение, и кадрите отпадат.

При снимането на един от епизодите камъни едва не утрепват Тодор Колев. Това е, когато Караиван пуска по стръмното към турската потеря предварително струпаните от него камъни. Потерята язди по тесен път, от едната му страна е баир, от другата - суха река с камъни. А камъните за филма са уж бутафорни, ама не съвсем. Художникът Константин Джидров ги е направил от тънки каменни плочи, с които в тоя край покриват къщите, а между тях е залепил стиропор.

След една-две репетиции конете се наплашват и когато започват истинските снимки, не изчакват сигнала на режисьора към конниците за тръгване, а внезапно хукват сами. Така камъните профучават след потерята.

След няколко дубъла бутафорните къмъни се разпадат и Методи Андонов нарежда в следващия дубъл да пуснат истински. Но не предупреждават Тодор и каскадьорите, които играят турци.

Ето неговия автентичен разказ за финала на тази история: "Кадърът стана, но никога няма да забравя какво изпитах. Отломъците политат по-рано, но конете са вече наясно. Те не слушат никакви заповеди, чуват шума, който идва отгоре. Каскадьорите поемат смело в пълен галоп. Дадох си сметка, че камъните вече тръгват, спускам се и аз, но един падна на задницата на коня ми и я разцепи. Каскадьорите спряха конете си, преди да излязат на шосето за Рилския манастир. Моят кон, ранен и уплашен, спря чак в Жабокрек, след галоп по асфалта. Ужас!..."

Вечерта Тодор Колев пита оператора станал ли е кадърът. В типичния си стил Димо Коларов казва: "Маме, бъди спокоен, нищо не се вижда!"

За финал на историите около снимането на "Козият рог" ви предлагам една случка, която ми разказа Павел Писарев, шеф на Кинематографията тогава. На шефа на Киноцентъра Иван Попйорданов дават да подпише фактури и документи за разходите при снимките на филма. Подписва той и стига до фактура, в която наред с манджите и напитките е записан и един... фикус.

Загадката скоро се изяснява. На една от вечерите актьорската компания пият здраво и весело и по едно време се хващат на бас: който изяде листо от фикуса, няма да участва в плащането на сметката. И изяли целия фикус. А сервитьорът съобразително го вписал в сметката.

Ипак с Катя Паскалева (в средата) в постановката на театър “София” “Рожден ден” от Харолд Пинтър. Тодор Колев е най-вляво, с бастуна.
Ипак с Катя Паскалева (в средата) в постановката на театър “София” “Рожден ден” от Харолд Пинтър. Тодор Колев е най-вляво, с бастуна.

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/