Защо Сталин отрови Георги Димитров, а не го остави да умре от цироза
Всички около червения вожд страдали от тежък алкохолизъм
“168 часа” откри нови документи на ЦРУ, според които героят от Лайпциг не е починал от естествена смърт
Каква е причината Сталин да не изчака Георги Димитров да си умре от цироза, а е избързал с отравянето му?
Разбира се, това е само хипотеза, но тя има няколко сигурни опорни точки. Първо, български медик свидетелства пред "168 часа", че тежката диагноза е била изписана на лицето на Димитров, а за разклатеното му здраве има множество свидетелства. Включително от новоразсекретени документи на ЦРУ.
"Цирозата е
в последен стадий
и е видима за всеки студент по медицина - коментира лекарят. - На Димитров са му оставали месеци живот, какъв е смисълът този човек да бъде тровен".
Въпреки това Димитров е отровен и това се потвърждава от мащабно разследване на вестник "24 часа". Медията организира голям екип от учени, патоанатоми, медици, токсиколози и финансира изследването на мозъка и част от косата на Димитров. След серия от експертизи, многобройни проби и проучвания учените установяват, че съдържанието на живак в косата и мозъка на Димитров е между 10 и 12 пъти над нормата. Това напълно изключва варианта отровното вещество да е попаднало случайно в организма на Димитров.
"За хипотезата, че е отровен от Сталин, нямаме твърди доказателства, но тя има своята солидна вътрешна логика", заяви пред "168 часа" историкът Лъчезар Стоянов. Той е сред малцината учени, допуснати в руските и британските архиви, за да проучат историята на Коминтерна и комунистическите партии.
Според него Димитров действително е
страдал от тежък алкохолизъм
"Има много белези, които свидетелстват за това - коментира Стоянов. - Лицето, характерният сивкав тен. Всъщност алкохолизмът му е бил публична тайна и всички говорят затова." Историкът се позовава и на смъртния акт - в Москва медиците констатират, че причината за смъртта е цироза. При Димитров обаче е имало и допълнителни усложнения като диабет и гръдна жаба. Освен това
много е пушел
"Сталин може и нарочно да е поискал в смъртния акт да се посочи тази диагноза, за да дискредитира Димитров", допълва историкът. У нас този смъртен акт се покрива и започват да циркулират няколко версии. Според едната българският диктатор умира от диабет, според другата от усложнения в резултат на гръдната жаба. Според трета от системно претоварване.
"Истината е, че по-голямата част от обкръжението на Сталин са били алкохолици, какъвто е и Димитров - казва Стоянов. - Сталин ги е събирал, пиянствали са, но са живеели в постоянен страх и под невероятно напрежение, логично е да се пропият."
"168 часа" откри документ на ЦРУ, който също констатира, че година преди да почине Димитров е бил много зле. В докладна на американското разузнаване от 6 юли 1948 г. добре обучен и информиран източник посочва, че Георги Димитров изглежда много по-стар и по-болен от всякога.
Големият въпрос е защо Димитров не е оставен да си умре от естествена смърт?
"Макар да е само хипотеза, трябва да се отбележи, че Сталин е имал сериозни мотиви да отстрани българския комунистически вожд", казва Лъчезар Стоянов. Аргументите му са няколко. Първо, Сталин се вбесил, когато югославският лидер Тито и Георги Димитров зад гърба му подготвят договор за българо-югославска федерация. Всъщност Тито тихомълком конструира своя миниимперия, която постепенно трябва да обхване всички страни от Балканите и от Източна Европа. Той вече има свои въоръжени сили и става все по-самостоятелен и еманципиран от СССР.
“Вероятно затова Тито става огромен дразнител за Сталин, той не може да го накаже, не може да го убие, нито да го свали”, казва Стоянов.
От тази гледна точка, когато през 1947 г. в Блед Димитров и Тито подписват договора за федерация между двете страни,
Сталин буквално излиза от кожата си
"Той е скандализиран - казва Стоянов. - Избухва, за него това са задкулисни, подмолни договорки."
"Получихме данни, че за Тито и Димитров този съюз е само първата крачка към създаване на федерация на всички народни републики", докладват съветските спецслужби в Кремъл.
На 17 януари 1948 г. Димитров прави още по-голям гаф и нервите на Сталин вече не издържат. На пресконференция в Букурещ той обявява, че с румънските комунисти са обсъждали общ митнически съюз. Волно или неволно, пред журналисти, включително и чужди кореспонденти, той издава и секретни планове на Сталин.
„По отношение на проблемите на федерацията в Румъния и България, в Югославия, Албания, Чехословакия, Полша, Унгария, а вероятно и в Гърция народите ни сами могат да вземат решение. Именно те ще решат да бъде създадена федерация или конфедерация, къде и как това трябва това да се осъществи”.
Сталин научава за този пореден удар на 23 януари 1948 г. и вече наистина е бесен.
"Причината е, че Димитров говори и пред чужди кореспонденти и споменава Гърция, където започва гражданска война - обясни историкът. - Англичаните започват да пращат ноти, твърдейки, че това е абсолютно неприемливо. За тях по този начин се посяга на зона, която вече е спазарена със Сталин. Той наистина е ядосан. В дневника си Димитров описва как Сталин го ругае,
как той се извинява, а клюката бързо се разпространява на Запад. Поради това Сталин е имал поне няколко сериозни мотива да убие Димитров, но той се е притеснявал от шумен процес." За разлика от останалите от обкръжението му Димитров е героят от Лайпциг. Той е бил една изключително ярка фигура за привържениците на Комунистическия интернационал в цял свят. Владетелят на Кремъл не може публично да го наругае и затова на 10 февруари 1948 г. привиква Тито и Димитров за обяснения. Спецслужбите на югославския лидер го предупреждават, че
това е капан,
който може да му струва живота. Затова Тито отклонява поканата, извинявайки се със заболяване.
Димитров не е така изобретателен и заминава за Москва в компанията на Трайчо Костов и на пратениците на Тито - Едвард Кардел и Милован Джилас.
В спомените си Джилас отбелязва, че когато Димитров се здрависал с него, му казал двусмисленото: "Дръж ръката твърдо". Джилас изтълкувал думите му като препоръка да се държи твърдо със Сталин.
В дневника си Димитров отбелязва, че на няколко пъти се извинява на съветския лидер, който бил разярен. Накрая Висарионович постановява, че може да има единствено съюз, но той трябва да е само между България и Югославия. Вероятно за да държи под контрол
непослушния Тито
В Белград обаче бързо разчитат кроежите на съветския вожд и цялата компартия отхвърля идеята му.
Каква е версията на ЦРУ и как стигат до извода, че Димитров е убит, четете в хартиеното издание.
Коментари