Убиецът на Че Гевара умря с кошмара "Стреляй, страхливецо!"

Марио Теран си затваря очите преди да застреля легендарния революционер

Заради екзекуцията цял живот го е страх да не бъде ликвидиран от привържениците на партизанина

"Успокой се и се прицели добре! Ще убиеш човек!"

Това казва партизанският революционер Ернесто Че Гевара на боливийски войник, секунди преди да бъде екзекутиран.

"Видях Че голям, много голям. Очите му светеха интензивно. Усетих как се приближава и когато впери погледа си в мен, ми се зави свят. Мислех, че с едно бързо движение може да ми свали пистолета. След това направих крачка назад към вратата, затворих очи и изстрелях девет патрона от карабината."

Така описва преживяното Марио Теран Салазар, който остава в историята като убиеца на Че Гевара. Изпълнението на тази нелека заповед преобръща живота на боливийския войник, който дори се опитва да прикрива самоличността си години наред, защото е преследван от привърженици на Че. По-късно той споделя, че екзекуцията на аржентинския комунист е най-трудният момент в живота му.

На 11 март Марио Теран почина на 80-годишна възраст в болница в провинцията Санта Круз в Боливия.

"Той страдаше от неизлечимо заболяване – сподели пенсионираният генерал Гари Прадо Салмон, който ръководи военната операция по залавянето на Че. – Марио беше смел човек. Бях в контакт с него. Това, което го тревожеше най-много, беше

тормозът

на пресата, той искаше да остане анонимен, защото просто доброволно изпълни заповед на президентството."

Гари Прадо Салмон настоява Че Гевара да бъде изправен пред съда в Панама, но Родригес убеждава президента на Боливия, че трябва да бъде убит на следващия ден след залавянето.

Марио Теран Салазар е роден на 9 април 1941 г. Като млад става част от 6-а пехотна дивизия под командването на Гари Прадо Салмон. Тя е най-боеспособната формация на боливийската армия и е ангажирана със залавянето на Че Гевара.

Близо 10 години преди да бъде хванат партизанинът е в неизвестност за преследвачите си. Едва в началото на 1967 г. боливийският комунистически младежки организатор Лойола Гусман получава сигнал, че Ернесто се намира в отдалечен малък град близо до границата с Парагвай. Целта му била да превърне Боливия в плацдарм за социалистически революции в съседните страни. През март същата година избухват периодични сражения между боливийските въоръжени сили и мистериозна група от партизански бойци. Почти веднага започват да се разпространяват слуховете, че

отрядът е ръководен от Че

Тогава е отразена и последната му публична декларация на Конференцията на трите континента, където той пише собствената си епитафия: "Където и да ни изненада смъртта, нека е добре дошла, но при условие, че този наш боен вик ще достигне нечие възприемчиво ухо и една друга ръка ще се протегне да овладее нашите оръжия."

Това води до задействането на плана за залавянето му. Първо се работи основно по установяването на точното му местоположение и стесняването на периметъра. Операцията по разбиването на групата се осъществява съвместно от боливийската армия и ЦРУ.

"Безусловно, за нас бе голяма изненада, че толкова бързо успяхме да хванем Че Гевара – спомня си агентът на ЦРУ Феликс Родригес, участник в акцията по залавянето. - Всички бяха убедени, че операцията ще бъде много дълга, че ще продължи с месеци, а всъщност

батальонът започна да действа

на 1 октомври 1967 г. и на 8-и, ние го хванахме. Никой не очакваше това, никой дори не си помисляше, че това може да се случи толкова бързо."

Агентът на ЦРУ Феликс Родригес лично участва в залавянето на Че Гевара.

На 8 октомври специалните части правят засада на отряда на революционера в дефилето Ел Юро в югоизточната част на страната. Комунистът бил ранен на две места, като след вторият куршум извикал: "Не стреляйте! Аз съм Че Гевара и струвам много повече жив, отколкото мъртъв". Той е вързан и закаран в кирпиченото училище на близкото село Ла Игера. Гари Прадо Салмон искал да го изправи пред военен съд, а правителството на САЩ да го разпита в Панама. По настояване на Феликс Родригес обаче президентът на Боливия Рене Бариентос нарежда екзекуцията му да е на следващия ден в 11,30 часа.

През нощта Че Гевара отказва да бъде разпитвам от боливийските офицери и разговаря само с войници. Един от тях е пилотът на хеликоптер Хайме Ниньо де Гусман, който описва Ернесто като

ужасно изглеждащ човек

"Имаше огнестрелна рана в десния прасец, косата му бе сплъстена от мръсотия, дрехите му бяха скъсани, а ходилата му - покрити с необработени кожи – разказва Гусман. - Въпреки този външен вид, той беше с високо вдигната глава, гледаше всеки право в очите и единственото нещо, за което помоли, бе тютюн за пушене. Дадох му го с лула."

Въпреки че поддържа разговор, не казва нищо за отряда си в Боливия.

Ядосан, офицер Еспиноса се опитва да изтръгне лулата от устата му, за да я запази като сувенир. И въпреки че Ернесто е с вързани ръце, успява да го отблъсне и да го прати в стената. А в ранната утрин отново не могат да го подчинят и Че се изплюва в лицето на генерала Угартече.

Сутринта преди екзекуцията комунистическият партизанин пожелава да види учителката на селото, 22-годишната Хулия Кортес.

На нея той казал, че училището, в което се намира е в окаяно състояние, в сравнение с правителствените мерцедеси, които се движат в страната.

По-късно тя го описва като приятен мъж с мек и ироничен поглед, който трудно може да бъде гледан в очите, защото "неговият поглед е непоносим, пронизващ и напълно спокоен."

Минути преди да бъде застрелян, войник пита Че Гевара дали мисли за собственото си безсмъртие. "Не", отговоря той и допълва:

"Мисля за безсмъртието на революцията"

А когато Марио Теран Салазар влиза в колибата, за да го ликвидира, партизанинът му заявява: "Знам, че си дошъл да ме убиеш. Стреляй, страхливецо!" Младият сержант се поколебава, но след това го ранява в ръцете и краката. Ернесто пада на земята и си захапва китката, за да не извика от болка. Теран го уцелва смъртоносно в гърдите.

Прострелян е 9 пъти

- 5 пъти в краката, по един път в дясното рамо и ръката, веднъж в гърдите и накрая в гърлото.

По указание на боливийското военно ръководство и ЦРУ от лицето на Че Гевара била свалена восъчна маска, а ръцете му били отрязани за идентифициране на пръстови отпечатъци.

Запазват ги във формалин. След време тогавашният вътрешен министър на Боливия Антонио Аргедас

бяга в Хавана

и взема ръцете на партизанина и дневника му, който е писал в планината. Смята се, че го прави или от угризение, или защото е бил кубински агент.

Феликс Родригес разказва, че дори се е обмисляло да му бъде отрязана главата, за да бъде предадена на Фидел Кастро, като доказателство за смъртта му. Това обаче не се случва.

През 1997 г. прахът на Че Гевара бил пренесен от Боливия в Куба и тържествено погребан в мавзолей в Санта Клара.

Фотосите описват смъртта на Че Гевара.

Камерите запечатват смъртта на Че Гевара.