Тодор Колев става известен най-напред с песните си, а после в театъра и киното
На сцената на Родопския драматичен театър в Смолян, където е разпределен след ВИТИЗ, Тодор Колев играе само в една постановка - Николай в "Необикновен процес" от Мария Симова, режисьор Реджеб Садъков.
Партнира му актрисата Ивана Джеджева, която след това отива в Бургаския театър и там става съпруга на Недялко Йорданов. А пък Тодор и Недялко ще се срещнат за първи път в Шумен и ще останат приятели за цял живот.
В Смолян Адриана Палюшева забременява и двамата с Тодор Колев използват този факт, за да избягат от Родопите чак в родния град на актьора. А там - ново двайсет. Хубавата Адриана веднага я вземат в театъра, но за "шуменското чедо и шуменския възпитаник" място няма!
След няколко месеца все пак го назначават и тук на родна сцена той получава първата си главна роля в театъра - Петьо в "Ние не вярваме в щъркели" от Недялко Йорданов.
"В Шумен беше много интересно. Точно тук се запознах с Тодор Колев. Трудно свикнах с ексцентричната му и малко шантава интерпретация на образа на Петьо", спомня си Недялко.
"Ние не вярваме в щъркели" е първата му пиеса и в мемоарите си той я нарича "наивна, чистосърдечна и непокварена. Неподчинена на никакви правила и съображения".
В пиесата играе и Владимир Смирнов, който наскоро е дошъл в България, следвайки голямата си любов - Силвия Спасова, която е в ролята на Малина. С помощта на Силвия Смирнов е научил текста си наизуст, но го произнася със силен руски акцент. По-късно актьорът сам ще се определи като "полов емигрант".
По идея на Тодор Колев се сформира местен джазов състав, който изпълнява песните в спектакъла, разположен на самата сцена. Стиховете са на Недялко Йорданов, музиката написва Панайот Славчев.
Седмица преди премиерата в театъра избухва страховит скандал. От ГК на БКП нареждат по-острите реплики в пиесата да бъдат съкратени, а всички песни - изхвърлени. Директорът на театъра Иван Янчев (бъдещият известен актьор в Театъра на армията) - мек и плашлив човек, се съгласява.
Но Тодор Колев, останалите млади актьори и режисьорът Кузман Попов се вдигат на бунт и заявяват, че ще напуснат демонстративно театъра, ако пиесата се цензурира по този начин. В последна сметка се стига до компромис: без песни, но и без съкратени реплики и диалози.
Премиерата на "Ние не вярваме в щъркели" е в Бургас, родния град на драматурга Недялко Йорданов. После я поставят в Разград и Шумен. И навсякъде има предпремиерни скандали, опити за цензуриране, забрани на реплики и песни... И, разбира се, справедлив гняв на "здравите сили" в медиите.
Във в. "Шуменска заря" от 25 февруари 1967 г. окръжният прокурор Ат. Касчиев остро се възмущава: "Нима Вие, др. Йорданов, това видяхте в живота на комсомолската младеж? Вие извращавате действителността... Вие не давате идеал на младежта. От вашата пиеса лъха покварата, а не здравото, жизнеутвърждаващото..."
През лятото на 1967 г. пиесата "Ние не вярваме в щъркели" е спряна. Така още от първата главна роля на Тодор Колев му тръгва на в пиеси, които си навличат гнева на идеологическите пазачи. Върхът, разбира се, е "Човекоядката".
Но цензорите в Шумен е имало от какво да се страхуват. Вижте текста на една от песните:
Момчета с калипсо над очите,
момичета с тупирани коси,
танцувайте и нека този ритъм
безстрастните души да ужаси.
Танцувайте, сега, освободени
от фалш, от предразсъдъци, от срам.
Танцувайте, макар без позволение,
пък позволение аз ще ви дам.
В пиесата става ясно, че всъщност призивът е да слушат и танцуват песните на "Бийтълс". А все пак става дума за 1967 г., когато е и краят на Хрушчовото размразяване. А до замразяването след Пражката пролет има само две години.
Когато художественият съвет към театъра обсъжда пиесата и махането на песните, най-голяма съпротива срещат от Тодор Колев. Според него тогава един от членовете на съвета казал: "Няма ли кой да каже на това момче Тошко да не излага баща си, когото в Шумен всички знаят, и да не мисли, че с пеене може да си изкарва хляба!"
Този човек определено е лош пророк. Тодор Колев става известен най-напред с песните си, а после в театъра и киното. Първата му голяма изява е през 1971 г. в зала "Универсиада", където участва в голям концерт с други певци.
Репертоарът му е от три песни по текст на Недялко Йорданов ("Незаконната любов", "Ще си отидем, зная" и "Струва ли си всъщност..."), по една на Стефан Цанев ("Ние сме истински животни, примитивни, допотопни) и Иван Радоев ("Клоунът").
Тодор Колев изпява песните, предизвиква фурор и публиката го кани на бис. Той обаче има само тези пет песни. Но първата истинска крачка към пеенето е направена. Започва да пее с Леа Иванова и Еди Казасян написва няколко песни по стихове на Борис Христов.
През 1976 г. Недялко Йорданов е поканен в театър "София", за да постави "Имате ли огънче?". Това е новото име на забранената преди това пиеса "Надежда за утре". Той кани в главната роля своя приятел Тодор Колев, който вече уверено изкачва стъпалата на звезда в театъра. Не му е лесно, защото там са Коста Цонев, Ицко Финци, Руси Чанев и други знаменитости.
Уж приятели, но Недялко и Тодор се карат непрекъснато на всяка репетиция. Стига се дотам, че Йорданов му заявява, че ще го изгони от екипа. Двамата остро спорят, а горе от балкона дамата на сърцето на актьора Доротея Тончева, която също играе в пиесата, крещи и иска Недялко да престане да го режисира толкова.
Сеирът за останалите актьори е голям, защото всички са убедени, че главната роля на Тодор Колев му е дадена точно заради приятелството между двамата. "А аз го взех, защото идеално пасваше на замисъла ми. Героят, назован в пиесата Той, всъщност е "малкият човек" - роля която Тодор постепенно разви до съвършенство", обясни Недялко Йорданов.
Конфликтите идват главно от това, че актьорът се явява сутрин неподготвен за репетиции. Трябва му поне час, за да се настрои за работа. Това буквално вбесява работяги като Лидия Вълкова, Невена Мандаджиева и др. Седмица преди премиерата Тодор Колев още не си знае текста. А пиесата е изградена като негов монолог при срещите му с най-различни герои. На сцената е през всяка една минута.
Обаче като започне да репетира истински, е блестящ. И това дразни някои от колегите му. "Тодор е добър човек, но малко недисциплиниран творчески понякога - разказа ми Недялко Йорданов. - Опитваше се да се будалка не толкова с мен, колкото с недоволстващите. А Ицко Финци направо не търпеше Тодор. Такава голяма конкуренция, невероятни надигравания!"
Да се опитаме да разберем и големия Ицко Финци. Той тогава е със самочувствието, че играе най-смешно от всички в театъра. И изведнъж се появява някакъв Тодор Колев, който също играе много смешно. Е, как няма да се породи "конфликт на интереси"!
Този конфликт обаче съвсем не пречи и на двамата да се включат в уникалния музикален квартет (плюс Николай Бинев и Рашко Младенов, който изнасяше онези незабравими първоаприлски концерти. А и не само първоаприлски...
Коментари