Ефектът Ромео и Жулиета - отнася ли се за вас?

Кой не е чувал за едноименната пиеса на Уилям Шекспир? И кой не знае трагичната съдба на двамата млади влюбени?

В тази известна творба на известния драматург и поет на Англия семействата на главните герои категорично се противопоставят на тяхната любов.

Ричард Дрискол е името на изследователя, който пръв говори за ефекта на Ромео и Жулиета. Той прави това в свой изследователски труд, който дефинира явлението така: „когато родителите се противопоставят на връзката, партньорите засилват романтичните си чувства един към друг”.
Неволята често подхранва пламъка. Социалните или физическите бариери разпалват романтизма.

Докато любимият се изплъзва, химикалите, които допринасят за любовните чувства, стават още по-мощни, засилвайки пламенната страст, страха и безпокойството. Те също ни подтикват да протестираме, опитвайки се с всички сили да си осигурим наградата: любимия човек. С нарастването на бедствията се засилва и романтичното привличане.

Любовта като наркотик

Всички познаваме чувството. Сърцето бие по-бързо, зениците се разширяват, дланите се потят, а коремът е пълен с пеперуди. Влюбени сте. Еуфорията от лудо, дълбоко влюбване е подобно на това да си надрусан до козирката и с основателна причина. Ако сте влюбени, вие сте в състояние, което променя ума.

Любовта е когнитивно-афективно състояние. Повечето го характеризират чрез натрапчиво фантазиране относно взаимността на любовните чувства към любимия човек. Химията на мозъка се променя, когато има „химия“ с този, когото обичате.

По време на сърцераздирателното вълнение от нова любов, мозъкът освобождава фенилетиламини. Те функционират като естествен амфетамин, така че наистина обичате любовта. Освен това задейства освобождаването на невротрансмитери като допамин и норепинефрин. Допаминът е жизненоважна част от системата за желание и възнаграждение на мозъка.

Той се освобождава в отговор на всичко, което води до пристрастяване, включително кокаин, никотин и любов. Допаминът не само предизвиква прилив на удоволствие, но и засилва поведението, което ви кара да се чувствате добре.

Имайте предвид, че докато допаминът предизвиква чувство на силно удоволствие, норадреналинът е виновникът за потните длани. Той също причинява хипервентилация и пеперуди в стомаха.

Ефектът на Ромео и Жулиета в реалния живот
Още от 70-те години насам изследователи изучават ефекта на Ромео и Жулиета.
Ако отнемате на някого възможността да направи това, което иска, той ще ламти още повече забранения плод. Ако кажете на момиче, че може да яде от бонбониера с лакомства, с изключение на сините, тя със сигурност ще иска точно тях. Този феномен засяга и нашето отношение към романтичните отношения.

През 1972 г. психолозите установяват, че намесата на родителите във взаимоотношенията или браковете е свързана с повишени нива на любов и ангажираност. Но както любовта на Ромео и Жулиета беше краткотрайна, ефектът, наречен на тях, също може да бъде мимолетен.
Помните, че Ромео и Жулиета са заедно само няколко дни, преди и двамата да умрат. Изследванията показват, че ако са живели по-дълго, връзката им би започнала да се проваля.

Какво общо има културата с ефекта
Психолозите обвързват с културата значението на родителското одобрение на връзките. Има културно разграничение, подходящо за ролята на семейството ни в нашия романтичен живот.

Съществуват колективистки култури и индивидуалистични култури.
САЩ, Канада и Австралия са примери за втория вид.
Докато Индонезия, Корея и Япония са колективистични култури.

Индивидуалистичните култури подчертават личните постижения и ценят уникалността. В тях е важно значението на свободата и личния избор.

Колективистките култури наблягат на семейните цели преди всичко, над индивидуалните нужди или желания. Да бъдете лоялни и да се вписвате в приятелския кръг, семейството и сред колегите си, е изключително важно. Въпреки че това означава да не можете да правите точно това, което искате.

Оценявайки личната свобода на детето си, родителите в индивидуалистичните култури са склонни да одобряват романтичните избори на децата си. Дори да имат резерви към тях. Тези, които принадлежат към колективистки култури, не могат лесно да получат одобрение от родителите. Те са по-склонни да повлияят на наследниците си за кого да се оженят. Така възниква ефектът на Ромео и Жулиета.