Най-добре пазената тайна на любовта

Защо някои хора могат да останат влюбени в продължение на десетилетия, докато други се разлюбват веднага щом първоначалният трепет изчезне и свалят розовите очила?

Със сигурност отношението, което възприемаме към една връзка, преди тя дори да започне, допринася значително за нейната дълголетие. Любовта изисква много внимание и понякога е трудна работа.
Да очаквате магия вместо взаимен растеж в романтичните отношения, може да бъде фатална грешка. Изключително е полезно, ако двойката има любовни навици и умения, като възнаграждаване на опитите на партньора да се учи и развива.

Много книги за самопомощ твърдят, че трябва да приемем другия точно такъв, какъвто е. Че трябва да практикуваме изкуството на компромиса и да поемем сто процента отговорност за собствените си чувства.
Че другият не би имал никаква власт над нас, тъй като ние сами решаваме какво да мислим и генерираме усещанията си.

Наистина ли влюбените партньори са толкова независими един от друг?
Когато срещнах съпругата си, вярвах точно в това. Мислех, че аз съм отговорен за моето щастие, а тя за нейното. Вярвах, че грижата за другия се счита за невротична, опит да се получи от партньор това, което първоначално сме имали нужда да получим от родителите си.

Трябваше ли изобщо да споделям, когато съм се чувствал самотен и да натоварвам половинката си след дълъг работен ден? Тъй като съпругата ми не беше опетнена нито от книги за самопомощ, нито от влиянието на всичките психолози около мен, тя не страдаше от такава вина. За нея грижите и чувството за отговорност един към друг бяха съвсем естествени.

Трима изследователи от Вашингтонския университет - Джон Готман, Катрин Суонсън и Джеймс Мъри, изследват хипотезата за поддържане на ниски очаквания в браковете. Те наблюдавали отблизо участниците, използвайки математически модели, за да установят какво точно са правят наистина влюбените двойки. Те регистрирали момент, в който партньорът се разочарова в разговор, така че да реагира отрицателно на другия. Те наричат това „праг на негативност“.

Ако някой вярва на популярната култура, би очаквал, че успешните двойки имат много висок отрицателен праг, което означава, че те няма да се обидят или ядосат лесно на другия и биха оставили нещата да отминат без напрежение. Оказало се точно обратното. Браковете, които удовлетворяват и в които има обич, имат нисък праг на негативност.

В лекция пред аудиторията на TED.com математикът Хана Фрай го обяснява по следния начин:

„В тези връзки двойките си позволяват да се оплакват и да работят заедно, за да решават непрекъснато малките проблеми помежду си. Те не замитат грижите си под килима и не правят от мухата слон.”

Толкова за желанието да имаш така наречения партньор с ниска праг на негативност. Много е важно да не позволявате на негативизма да се натрупва във връзката. Тримата автори заключават, че хората с най-големи очаквания за брака си имат най-добри брачни резултати.