Григор: Ако съм здрав и тенисът не ми омръзне, мога да играя още 7 г.

Григор Димитров даде интервю за сайта а АТП преди участието си на турнира във Вашингтон. Преводът е на Tenniskafe.

– Григор, бил си тук много пъти преди и често включваш турнира във Вашингтон в графика си. Не си играл от "Уимбълдън" насам, тъй като се възстановяваше от контузия. Колко важна беше тази пауза за подготовката ти за оставащата част от сезона?

– Не мисля, че някога съм си давал почивка след "Уимбълдън". Това, което се случи, беше скрита благословия, защото бях много разстроен след контузията в Лондон. Разочарованието беше голямо, тъй като положих сериозни усилия, за да се подготвя добре за сезона на трева. Преди това бях изиграл силен сезон на клей, трудих се много усърдно и осъществявах различни видове тренировки. Затова бях разочарован след контузията, но след това си казах, че ще оставя ракетата за малко, ще се дистанцирам от тениса за известно време и просто ще се наслаждавам на живота. Това беше първият случай, в който положих толкова много усилия, за да се отдалеча от спорта, и това наистина ми помогна. След около седмица вече мислиш по различен начин и тенисът започва да ти липсва. Последните няколко седмици бяха много полезни за мен. Щастлив съм, че отново се завръщам здрав, без да чувствам болка, и се наслаждавам на играта. Мисля, че това е най-важното.

– Прави ли нещо определено, за което чувстваш, че ти е помогнало да се откъснеш от тениса?

– Честно казано, през повечето време просто си почивах. Не правих толкова много неща, нямаше нищо откачено. Ходех на плаж, гледах телевизия, посещавах любимите си ресторанти и нямаше нужда да се притеснявам за това какво ям и в колко часа си лягам. Исках графикът ми да е по-лек. Когато си по турнири, постоянно мислиш за толкова много неща. След тренировка прекарваш 6-7 часа в стаята си и имаш много време за размишления. Понякога си записвам разни неща, за да не ги забравя и да мога да помисля върху тях някой друг път. През последните седмици не ми се налагаше да записвам нищо. Посветих се изцяло на себе си и мисля, че се получи много добре. Сега обаче е време да се завърна.

– Наскоро гледах друго твое интервю, в което каза, че вече успяваш да останеш спокоен доста по-често и това много ти помага. Как успя да усвоиш това умение?

– Мисля, че опитът, придобит след толкова много години в професионалната верига, ми помогна да разбера, че самият тенис се променя. Винаги изискваш от себе си да бъдеш най-добрият във всичко, но в определен момент трябва да внесеш някакви промени в подготовката за мачовете, тренировките и диетата си. Зад кулисите се случват толкова много неща, които остават невидими за феновете и медиите. Осъзнах, че вече трябва да щадя тялото си повече, тъй като то е понесло много сериозни натоварвания през всичките тези години. Трябваше да започна да мисля за това как бих могъл да си почивам по-качествено, за да мога да съм максимално добре подготвен за мачовете. Направих голяма крачка назад, която обаче впоследствие ми помогна да отбележа сериозен напредък. Реших, че искам да стана по-добър и от този момент нататък промених начина, по който тренирам, както и вижданията си за играта до известна степен. Внесох някои малки промени, които ми помогнаха да стана много по-спокоен. През цялото време сме обсебени от тениса, но той е само част от живота ни. Когато погледнеш на нещата от тази перспектива, започваш да се чувстваш малко по-добре. Целта ми е да бъда своята най-добра версия и докато съм здрав и се наслаждавам на играта, мисля, че ще имам много добри шансове да побеждавам. Тенисът е брутален спорт, така че ако се научиш как да правиш някои неща поне малко по-добре, шансовете ти за успех се увеличават значително.

– Нещо друго, което също много харесвам в теб, е това, че непрестанно се опитваш да се усъвършенстваш и да учиш нови неща. Фактът, че продължаваш да играеш на най-високо ниво дори след толкова много години, е наистина впечатляващ. Кое е най-ценното нещо, което научи в хода на кариерата си, и което ти помага да продължаваш да се представяш толкова добре?

– Ако трябва да съм напълно честен, мисля, че тайната е най-вече в това да се бориш. Има много причини, поради които бих могъл да мисля, че съм можел да имам по-добра кариера, но след това си припомням, че все още играя и съм сред най-добрите в света. Не съжалявам за нищо, което съм направил на корта или извън него, но ако можех да направя някои неща по малко по-различен начин, може би щях. Причината да казвам това е, че спортистите сме в светлината на прожекторите всеки ден и това е много трудно, особено в днешни дни, когато психологията става все по-важна част от спорта. Неща, които са ми вършели работа преди години, като например определен начин за тренировка, вече нямат същия ефект. Ако си почиваш повече и като цяло си по-прецизен в нещата, които правиш, това ще ти даде увереност, а когато веднъж вече имаш необходимата мотивация, всичко останало идва от само себе си. Преди това обаче трябва да намериш начин да стигнеш до този етап. Смятам, че кариерата ми до момента е доста интересна. Не бих казал, че съм много далеч от оттеглянето си, но ако съм здрав и все още се наслаждавам на играта, мисля, че бих могъл да играя още седем години, може би дори повече. Звучи като много време, но, ако се замислиш, всъщност не е толкова много. Опитвам се да правя равносметка на всичко, което съм постигнал, и е хубаво да знам, че все още имам шанс да се състезавам с най-добрите.

– Факт е, че в момента тенисистите играят до много по-късна възраст, отколкото го правеха преди десет години. Това мотивира ли те?

– Бих казал, че да. Настоящите тенисисти се грижим доста по-добре за телата си и в същото време имаме екипи от физиотерапевти, които също вършат много важна работа, и това помага за повишаването на спортното ни дълголетие, ако мога да се изразя по този начин. Останалото зависи от теб – дали се наслаждаваш на играта, дали пътуванията не те натоварват твърде много. Всичко това е свързано. Всеки използва спорта като определен вид платформа. Това, към което аз винаги съм се стремял като професионален тенисист, е да не пропускам нито една възможност, която животът по турнирите предлага. Не исках да съм обсебен от тениса до степен, в която това да започне да влияе негативно върху разбирането ми за живота. Имам късмет, че успях да науча това. Родителите ми също имат сериозна заслуга в това отношение, особено майка ми, тъй като тя непрестанно ми повтаря „Можеш да си велик шампион, но по-важно е да си най-добрият човек, който би могъл да бъдеш“. Това е нещо, в което съм вярвал през целия си живот. Естествено, да съм шампион е много важно за мен, както и за всеки спортист. Никой не обича да губи. Ако бях по-обсебен от тениса, може би щях да спечеля още няколко трофея или да стигна до по-висока позиция в ранглистата, но когато направя равносметка на живота и кариерата си, се чувствам напълно удовлетворен от това, което съм постигнал. За мен това е значението на успеха.