Стефан Цанев: Политиците отказват да управляват заедно, защото са лакоми и не искат да делят плячката

Ние сами си рисуваме автопортрета, не са виновни чужденците, че се отвращават

Мислех, че ще се оправим, когато младите вземат властта. Кирил Петков ме отчая с управлението си

Културата на министъра на културата трябва да бъде поне 3 пъти над средната висока интелектуалност

- Ако 2022 година беше пиеса, как щяхте да я озаглавите, г-н Цанев?

- “Войната, която върна часовниците два века назад”.

- Българската журналистика свърши ли си добре работата през годината?

- Струва ми се, че българската журналистика не използва силата си на четвърта власт и не респектира другите три власти, напротив - те я използват за своите цели. Нашата журналистика отразява събитията, а не се намесва в тях с най-опасното свое оръжие - въпросите. Нашите журналисти много разказват, малко питат.

- Кое събитие през годината ви даде надеждата, че нещата в държавата може и да се подобрят?

- Готовността за саможертва на проф. Николай Габровски да застане начело на правителството и да превърне политиката във високоинтелигентна дейност.

- А кое събитие или поведение на политик ви отчая най-много?

- Кирил Петков, разбира се. Това политическо недоразумение компрометира за дълги години напред надеждата в младите.

Аз бях един от хората, които постоянно повтаряха, че България ще се оправи, когато младите вземат властта и застанат начело на държавата. Сега, след управлението на Кирил Петков, как да си отворя устата и да изрека такива думи?

- Ще успеят ли партиите в парламента да съставят редовно правителство и какво бъдеще може да има то?

- Струва ми се, не. Защото поотделно те са слаби, за да вземат властта самостоятелно. Заедно не искат, защото са прекалено лакоми и не искат да делят с някого плячката.

- Мисля, че тази безпрецедентна битка за властта е главно заради милионите, даже милиардите евро, които се очакват от Евросъюза и които тези, които управляват държавата, ще разпределят. Така ли е, или вие имате друго обяснение?

- Милионите от Евросъюза са допълнителна кървава стръв. Знаете ли, чак ме е срам да коментирам това.

- Повечето икономисти, политици и експерти казват, че заради доброто бъдеще на България трябва непременно да влезем в Шенген.

Други обаче твърдят обратното - пагубно ще е за държавата, ако станем членове на шенгенското пространство. Как обикновените българи да се ориентират кое е вярното твърдение?

- По-малко ме интересуват икономическите изгоди от Шенген, повече ме вълнува моралната страна. Ако си представим, че държавите в Европейския съюз сме едно голямо семейство, живеещо в хубава къща с голям двор, и ако един член от това семейство няма право свободно да влиза в къщата и свободно да се разхожда из двора - трябва да се запитаме: защо?

Или защото краде, или защото е мръсен, или защото е болен от опасна заразна болест.

Кое от трите да изберем в случая? Изгодата не ме интересува - обидно е!

- Как оценявате отношението на Австрия и Нидерландия към България по повод Шенген?

- Нека се опитаме сами да се погледнем отстрани какво представляваме като държава.

Пак си представете, че минавате край един дом и чувате отвътре всичките ругатни и хули, всичките обвинения, заплахи и обиди, целия словесен бълвоч, с който се залива взаимно нашият политически елит - какво ще си помислите за този дом?

Ние сами си рисуваме автопортрета, не са виновни чужденците, че се отвращават.

- Неотдавна казахте, че в държавата в момента върви пълзящ преврат. Какви са аргументите ви за това шокиращо твърдение?

- Кървавите революции са патент на ХVIII и началото на ХХ век, след това, особено през ХХI век, започват пълзящите революции и преврати, използвайки основния двигател на еволюцията - адаптацията (приспособяването на организмите към променящата се околна среда).

Известно е, че благодарение на адаптацията ние сме оцелели през ерите и вековете. Но всяко хубаво нещо има и своята обратна страна.

Като най-банален пример за това напоследък се споменава способът как се варят живи жаби. Ако ги хвърлите в котлето с гореща вода, те с крясък ще изскочат от котлето, за да се спасят.

Ако обаче ги поставите в котле с хладка вода и започнете да загрявате бавно водата, те бавно и постепенно ще се адаптират към повишаващата се температура, ще се адаптират, ще се адаптират... и накрая няма да разберат, че са се сварили.

Така е и с народите. Ако им наложиш изведнъж диктатура - ще скочат! Ако обаче например си президент и трябва да назначиш свое служебно правителство и ако вместо да управлява два месеца, както си му е редът, ти го оставиш да управлява три месеца, народът няма да скочи, а ще си рече: “Е, хайде сега, няма да правим въпрос за един месец...”.

После президентът решава следващото негово служебно правителство да управлява четири месеца. Народът пак си казва: “Е, хайде и сега от нас да мине...”. Служебното правителство на Стефан Янев управлява общо 7 месеца. Народът си рече: “Е, какво чак толкова, хайде пак от нас да мине...”.

Тоест народът постепенно взе да се адаптира. Следващото служебно правителство на президента, начело с Гълъб Донев, управлява вече 5 месеца и, както изглежда, ще управлява още два-три месеца, народът, както виждате, нищо не казва, защото май съвсем се е адаптирал.

След което президентът вече може спокойно да нареди следващото негово служебно правителство да управлява цяла година, ако ще и две, защото знае, че народът се е адаптирал и нищо няма да рече...

Нататък президентът може да управлява колкото си иска - народът, като сварените жабоци, така ще се е адаптирал, че няма да разбере кога и как са го сварили в котлето на диктатурата. Ако мислите, че това са поетически фантазии - погледнете на север великия руски народ, който бе адаптиран за 20 години.

- Увеличава ли се възможността в България да избухне гражданска война?

- Ако адаптацията на българския народ продължи още - той едва ли ще се опита да скочи от врящото котле.

- Министърът на културата Атанас Атанасов беше най-големият кадрови провал на кабинета “Петков”. Какви качества и какъв опит трябва да има човекът, който ръководи една от най-важните дейности в държавата?

- Не е задължително да бъде човек на изкуството. По-добре е да бъде човек, който обича и разбира изкуството, и понеже е министър на културата - неговата култура трябва да бъде поне три степени над средната висока интелектуалност.

- Ваши пиеси са били поставяни на сцената на Народния театър и съм сигурен, че не сте безразличен към съдбата му. Как ще коментирате скандала там и какъв изход от ситуацията предполагате?

- Наистина през последните години съдбата ми на драматург е свързана с Народния театър. Освен “Тайната вечеря на Дякона Левски”, която бе поставена там през 1987 г., върху сцената на Народния театър напоследък се играха “Последната нощ на Сократ” и “Процесът против богомилите”. В момента продължават да се играят “Духът на поета” и “Плач на ангел”, там съм предложил и последната си трагикомедия “Убийството на Богородица”. Така че случващото се там не ми е никак безразлично.

Идеята на Васил Василев да върне в Народния театър мощните режисьори Морфов и Гърдев беше много добра и е жалко, че тази негова идея се проваля от негов човек, от Велислава Кръстева.

Реакцията на Морфов, колкото и да е скандална, не е причината за скандала, тя е предупредителното следствие от постъпката на Кръстева. Може би никой не е казал на дългогодишния член на ДПС, че след като е представител на Народния театър, тя няма право да прави метани на Ахмед Доган.

Народният театър съществува повече от 100 години, през това време са се изредили стотина правителства с хиляди политици в тях - помни ли ги някой? Народният театър ще продължи да съществува и след 100 години - ще помни ли някой след 100 години днешните политици?

Ако за някаква институция в нашите безбожни времена може да се каже, че е светиня - това е Народният театър и хората, които работят в него, трябва да пазят честта на тази светиня като очите си.

А по въпроса кой на кого трябва да се кланя - обърнете се назад: някой знае ли кой крал е царувал по времето на Шекспир или на Сервантес, кой е бил папа по времето на Микеланджело? Ако се сети, ще рече: по времето на Микеланджело папа е бил еди-кой си, по времето на Шекспир крал е бил еди кой-си. Тъй и след време ще казват, така че...

- Предлагам ви да направите един хубав коледен жест към читателите на “24 часа” - да им подарите най-новото си стихотворение...

- Тъй като издателство “Жанет 45” скоро ще публикува в отделна книга моята нова поема “Небесна гледна точка”, използвам случая да изпреваря издателството и да публикувам във вашия вестник една малка част. И понеже става дума за Коледа, предоставям на вниманието на вашите читатели стихове, в които става дума за Христос:

Кой на кого трябва да се кланя? Знае ли някой кой крал е царувал по времето на Шекспир и кой е бил папа по времето на Микеланджело

Вървях по Via Appia към Рим. Край пътя

стърчаха кръстове и върху тях

палачи приковаваха незнайни мъченици.

Кои са тез? - попитах. Палачите ми

отговориха:

“Това са християни. Смърт на Христа!

Смърт на Христа!..” След два-три века

връщах се от Рим по Via Appia. Край пътя

стърчаха кръстове и върху тях

палачи приковаваха незнайни мъченици.

Кои са тез? - попитах. Палачите ми

отговориха:

“Това са антихристи. Слава на Христа!

Слава на Христа!..” В палачите се взрях:

о, Господи, палачите са същите!