Законите на привличането: по какви характеристики наистина избираме партньори?

Чарлз Дарвин в книгата си „Произходът на човека и подборът във връзка с пола” разглежда темата за човешката красота от биологична гледна точка. Опирайки се на коментарите на различни британски мисионери, той се опитва да намери модели на красота, общи за всички хора, и накрая стига до заключението, че те не съществуват.

По-късни проучвания обаче показват, че хора от различни култури, социални класи, възрасти и раси споделят общо естетическо усещане за човешката красота. Но дали красотата е единственият критерий за избор на партньор?

Съществува убеждението, че жените, когато е време да избират партньор, ценят ресурсите, които мъжът може да донесе, докато господата ценят външния вид. Според класическата еволюционна биология това се дължи на факта, че мъжете търсят плодовитост и способност да се възпроизвеждат, а жените се стремят да имат деца и да могат да изхранват семействата си.

Но това вярване се промени.

Марсел Зентнер от университета в Инсбрук прави проучване в Иран, Саудитска Арабия, Япония, Финландия, Швеция и Англия и стига до заключението, че в тези страни, където равенството между половете е по-голямо, критериите за избор на партньор обикновено е еднакъв при мъжете и жените. Следователно, еволюцията, през която е преминало едно общество, играе роля.

„Поради това никога няма да бъдем перфектната двойка, като пощенска картичка, ако не сме способни да приемем, че само в аритметиката две е резултат от едно плюс едно.“
Хулио Кортасар

От друга страна, има и теория, че ДНК обуславя нашите решения, когато става въпрос за избор на партньори. Нийл Риш от Калифорнийския университет изследва моделите на мексиканците и пуерториканците при избора на партньори. ДНК анализите разкриват, че настоящите партньори споделят, че предците им и по-ранните поколения също са следвали същия генетичен импулс.

Законите на привличането
Ноам Шпансер, професор в университета Отербайн, твърди, че има редица закони на привличането, които са в основата на нашия избор на партньор, които не са достатъчно проучени и които се приемат от повечето психолози.
• Закон за познаване. Той твърди, че честият контакт с човек поражда привързаност и ни прави по-възможни да се влюбим в него. Колкото повече време прекарваме с даден човек, толкова по-голяма е вероятността да го харесаме. Вярно е също, че колкото повече време прекарваме с някого, толкова по-голям е шансът да се ядосаме, но Шпансер твърди, че това е само изключение, което потвърждава правилото.
• Закон за физическото привличане. Дори и да прекарваме много време с един човек, няма да го харесаме, ако не го намираме за привлекателен. Следователно, външният вид играе роля, при това определяща. По принцип никой не желае да сподели живота си с индивид, който не го привлича физически.
• Закон за личността. Изследователите са открили две личностни черти, които правят човек особено привлекателен: компетентност и топлота. Под компетентност имаме предвид нивото на интелигентност и социални умения на човек, а под топлота - способността да бъдем близки и привързани.
• Закон за близостта. Всички знаем, че разстоянието в една връзка е нещо доста сложно и че в дългосрочен план, ако партньорите не прекарват време заедно, връзката ще се провали. Поради тази причина е обичайно да избираме партньор, с когото имаме известна близост, някого, когото може да виждаме често и да продължим да създаваме връзка.
• Закон за подобието. Според различни проучвания ние сме привлечени от хора, които са като нас. Склонни сме да търсим партньори, с които споделяме хобита, ценности и грижи. Ако може да избираме между няколко души, ще предпочетем някого, който има общи неща с нас, за разлика от човек, който е много различен.

"Защото без да търся, продължавам да те намирам навсякъде, особено когато затворя очи."
Хулио Кортасар