1965 г.: лорд Чарлз Пърси Сноу идва в София, “прави ловка пропаганда” на британската технология

Писателят и зам.-министър предупреждава българите да не очакват прекалено голяма помощ

През ноември 1965 г. на посещение в България идва Ч. П. Сноу, когото в Англия наричат лорд Сноу. Той пристига в качеството си на зам.-министър на Министерството на технологиите.

Още през юли бившият посланик на Великобритания Ричард Спейт дава съвети за програмата на лорд Сноу в социалистическа България.

“Ще бъде добре лордът да се срещне с писатели”, напътства експосланикът. И обяснява, че по негово време посолството среща трудности в контактите с литературни среди в страната. Затова максимално трябва да бъде използвана писателската репутация на зам.-министъра.

“Би било също полезно той да отиде във Факултета по английска филология. Едва ли ще му откажат среща с декана на факултета проф. Марко Минков, на когото не позволиха да посети Англия за Шекспировите тържества”, казва още Ричард Спейт.

От посолството в София изпращат до Форин офис кратки

справки на трима

български писатели

С уговорката, че нямат много информация и тази е събрана от интелигентни и сравнително свободомислещи български творци. Ето тези справки.

Димитър Димов - председател на Съюза на българските писатели от март 1964 г. Не е много продуктивен, но произведенията му са популярни.

Елисавета Багряна - видна българска поетеса. Не е известно дали е била член на комунстическата партия, но нейният интерес към социалните въпроси й спечели уважението на комунистите. (Багряна никога не е била член на БКП, но през 50-те години се увлича по характерната за този литературен период декларативна тезисност. След 1960 г. отново се връща към характерния си стил - съчетание между традиция и модерност - б.а.)

Блага Димитрова - поетеса, чиито произведения се приемат добре. За нея не се знае нищо, освен че е била член на една българска делегация в Куба през август 1965 г.

Лорд Сноу се запознава и с характеристиката на Екатерина Аврамова, председател на Комитета за културни връзки с чужбина. За Аврамова той пише: “Интелигентна жена, но не е лесно човек да се разбере с нея. Всеобщо е смятана за сталинист”.

Лорд Сноу и съпругата му лейди Сноу прекарват в България цяла седмица - от 5 до 11 ноември. На следващия ден след отпътуването им посланик Харпъм пише в телеграмата си до Форин офис:

“За повечето българи лорд и лейди Сноу са известни като писатели. Те бяха посрещнати най-топло от Съюза на българските писатели. Ректорът на университета ги посрещна като първите изтъкнати британски писатели, посещаващи университета.

Дори г-жа Аврамова, студената председателка на Комитета да културни връзки с чужбина, се размеква по време на разговорите. (Ректор на Софийския университет по това време е акад. Димитър Косев, историк - б. а.)

На 16 ноември посланик Харпъм пише обстоен доклад за визитата на семейство Сноу в България. Лордът като зам.-министър на Министерството на технологиите е официален гост на проф. Иван Попов - председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес. И съвсем естествено повечето от времето на високопоставения англичанин преминава в разисквания по прилагането на договореностите за сътрудничество в приложните науки, включени в подписаната през май англо-българска културна програма.

“Лорд Сноу успя да остави впечатлението, че ние с удоволствие бихме помогнали, където можем, но и предупреди българите да не очакват прекалено много”, пише посланик Харпъм в отчета си.

В срещите и разговорите си лорд Сноу настоява за гъвкав и практичен подход. Казва, че личните контакти са по-продуктивни от официалните споразумения. Освен с Иван Попов лордът се среща и със Станко Тодоров, по това време секретар на ЦК на БКП.

По този повод посланикът пише: “В разговорите с г-н Станко Тодоров, проф. Иван Попов, а и други и на лекциите си пред инженери лорд Сноу направи ловка пропаганда на британската технология в областта на мирното използване на атомната енергия, електрониката, компютрите. Дори само това би направило посещението полезно”.

Впечатлени от писателския авторитет на гостенина и от факта, че е

познавач на съветската

литература

и приятел със съветски писатели,

българските власти разчупват някои от дипломатическите и идеологическите канони. Лордът е поканен да изнесе лекция в Софийския университет, която е с вход свободен за граждани. Освен това той участва и в телевизионно предаване. Българските вестници обстойно описват визитата му в България.

“Мисля, че българското правителство искрено се стреми да подобри връзките с Обединеното кралство. Те бяха поласкани от това, че приеха такъв виден посетител от Запада - пише в отчета си посланикът.

И продължава: “Нещо повече - лорд Сноу, който е изразил сбито своята философия в заглавията на романите си, изглежда има дарбата да накара тези балкански комунисти да чувстват, че той ги възприема не просто като чужденци, а като “чужденци братя.”