Всеки лъв на Лъвов мост носи историята на по един обесен книжар

Убити са Никола Чолака, Стоян Табаков, Георги Стоицев и Киро Геошев.

След Освобождението Христо Г. Данов предлага да се издигне монументален мост-паметник в памет на четиримата мъченици

Известната художничка Милена Велчева нарисува квадриптих, посветен на четиримата обесени софийски книжари и просветители, светли воини и мъченици на Словото. Величкият епископ Сионий инициира и вдъхновява идеята за този квадриптих с думите:

“Боговдъхновените картини “Четирите лъва” представят живота и великата саможертва на четиримата софийски книжари и благодатно освещават новооткритата просветна зала на Бачковската Света обител. Тяхното служение ще бъде вдъхновение за всички обичащи просветата и за всички, които ще стъпват в това място, определено за духовност, обучение и получаване на ценни знания.

Щастливи сме като братство на Светата Бачковска обител, в дните в които се чества 70-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия, молитвеното застъпничество на светите братя Кирил и Методий и светлата годишнина-възпоменание на свети Патриарх Евтимий Търновски, да представим на всички честни поклонници четирите образа на български будители и мъченици за Христовата вяра и Освобождението на Майка България, които навеки да благославят и освещават всички ни.”

Четирите лъва символизират жертвата на четирима софийски книжари, обесени на 15 ноември 1877 г. до своите книжарници - Никола Крушкин - Чолака, хаджи Стоян Табаков, Георги Стоицев Абаджиев и Киро Геошев - Кафеджи - Песнопоеца.

Веднага след Освобождението Христо Г. Данов предлага да се издигне монументален мост-паметник в тяхна памет.

Мостът е проектиран от Вацлав Прошек и построен от фирма “Братя Прошек”.

Стефанов Крушкин - Чолака, е

просветител, революционер,

съратник на Левски

Наричан Чолака (Едноръкия) заради изгорената си в детството лява ръка.

Просветната му дейност е свързана с книжарницата му в София. Софийският таен революционен комитет често заседава в нея. Там крие и Ботеви четници.

Никола остава сирак от малък и постъпва като послушник в Драгалевския манастир “Св. Богородица Витошка”, където игумен е съратникът на Левски отец Генадий Скитник.

Там Никола Чолака се запознава с Левски и под прикритие на таксидиотството обикаля и спомага за основаването на тайни революционни комитети в Софийско.

Просветителската му дейност е свързана с книжарницата, която държи в София на тогавашния пазар “Куру чешме” (днес ъгъла на ул. “Алабин” и бул. “Витоша”).

Там той разпространява бунтовни и патриотични брошури, песнопойки с патриотични песни.

Единствени в София книжарите организират своя революционна група. Основни лица са Георги Абаджията, Киро Геошев, Стоян Книжар и Чолака. Въпреки че София не въстава през април 1876 г., дейността на книжарите оказва силно влияние върху хората.

Каква голяма сила крие една тънка книжка-песнопойка с революционни песни! Само да ги прочетат, е достатъчно у хората да се събудят революционният дух, желанието за свобода и най-вече да укрепне мисълта, че не са сами в борбата, че краят на игото е близо.

Никола Крушкин винаги е облечен “а ла франга”, впрочем както и останалите книжари. На дъното на шапката си е изписал цветиста ругатня срещу турците и без колебание и с удоволствие я сваля пред минаващи турски големци, като мислено по този начин всеки път ги “попържа”.

Никола Чолака e oбесен от турците пред книжарницата си. Пред бесилката изрекъл: “Аз роб умирам, но българите свободни ще живеят!”. Няколко месеца след обесването му се ражда дъщеря му Любица.

хаджи Стоян Неделчев Табаков

- Книжаря, е будител,

просветител и революционер,

Той посещава Божи гроб и става хаджия. Носи прякора Табака, защото бил с бяла кожа и руса коса. Около 1864-1865 г. открива първата в София книжарница на Златарската чаршия, днешната улица “Сердика”. Книжарницата доставя български книги и учебници на училищата в Софийско и Източна Македония.

Заедно с Георги Стоицев - Абаджията, Никола Крушкин - Чолака и Киро Геошев разнасят книги, карти и учебни пособия в цялата област от Орхание до Мехомия, от Източна Македония до Кюстендил, държат връзка с всички учители и будни хора.

Книжаря, задно с братовчед си Никола Вардев, са активни членове на Софийския революционен комитет, основан от Левски през 1870 г. По подозрение за революционна дейност турците правят обиск в книжарницата. Откриват революционни книжа и двамата са арестувани за разпространение на съставения от Никола Вардев сборник - песнопойка с патриотични текстове “Народни песни”.

Стоян Табаков е осъден на смърт. Екзекуцията се извършва близо до книжарницата му (била е на днешния булевард “Дондуков” след ул. “Веслец”). Облечен като за празник, е първият, запътил се към гибелта. След прощална прегръдка казва на другарите си: “Не се бойте! Бесилката ще ни е причастие!”. Пред самата екзекуция, след като чува името си, изтръсква цигарето си, мушва го в джоба си и сам навежда глава, да му нахлузят дъсчицата, на която е написано за какво е осъден.

Кореспондентът на английския Standard, който е присъствал на ужасяващото зрелище, е толкова впечатлен от самообладанието на българина, че поискал турските управници да му продадат дрехите и цигарето на Стоян Табаков - да ги фотографира и да ги прати на г-жа Тюсо в Лондон за нейния Музей на восъчните фигури. Отказват му, но той все пак успява да ги вземе...

Георги Стоицев Абаджиев -

книжар-просветител, служел като псалт

в църквата “Свети Крал” - “Света Неделя”

Бил националреволюционер, куриер на Софийския комитет. Притежава своя книжарница в Драз махала (при днешния Лъвов мост).

Прави конспирация с българска книжнина из цяло Софийско. Съхранява в книжарницата си документи на комитета и текстове на бунтовнически песни, подпомага организацията на революционното дело за свободата на България. Докато европейската дипломация преговаря усилено за свикването на Цариградската конференция, а в Лондон се провежда “Парламентът на протеста”, в София не е спокойно. Властта подозира, че населението се организира за съпротива, но не става известно кой е вдъхновителят.

Пристигат доноси срещу Георги Стоицев. Той бил на път. Конниците го настигат около Радомир. Георги се греел на огъня на един овчар. Разбирайки, че ще бъде заловен, Стоицев си спомня думите на Никола Чолака: “Заловят ли те- всичко в огъня и “нищо не зная!”.

Стоицев бил вече разпространил “опасната” литература. Останала само една книжка “Народни песни” със забранената по това време “Вятър ечи, Балкан стане” на Добри Чинтулов. Побързал да я хвърли в жаравата, но вместо книжката в пламъците се оказва тескерето му. Песнопойката била заловена от преследвачите.

При разпита в София Георги Стоицев отрича абсолютно всичко, като твърди, че намерил книгата по пътя. Но съдът разпитва майка му - простодушна жена, и тя казва, че песнопойките се разпространяват не само от него, и останалите книжари биват заловени и арестувани. Присъдата е смърт чрез обесване. Георги Абаджията е обесен до книжарницата си, непосредствено до днешния Лъвов мост.

Киро Геошев

Кафеджи - Песнопоеца

е обесен много млад,

почти момче

Софийски книжар, съратник на Левски, член на Софийския таен революционен комитет. В книжарницата му се пие и кафе, оттам е прякорът му Кафеджи. Рекламира книгите, които предлага, пеейки. Там се събира Софийският комитет, крият се комитетските пари и се правят фалшиви паспорти. Тук на няколко пъти Киро се среща и с Левски. Като негов сподвижник пропагандира българската национална идея.

Организира и финансира протестна делегация на българите от Софийско и Пернишко до руския цар за да свидетелства пред него за издевателствата на турците при потушаването на Априлското въстание.

Обесен е над олтара на старата църква “Св. Спас” ( руините й се намират под Булбанк. Дик де Лонли, по това време военен кореспондент на френския вестник Le monde illustre, пише: “Накрая обесиха и едно дете... То пееше славянска патриотична песен пред бесилката”. Това е Киро Геошев, който пее пред смъртта “Вятър ечи, Балкан стене”.